¹Da talte Gud alle disse ord og sa:

¹Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза:

²Jeg er Herren din Gud, som førte dig ut av Egyptens land, av trælehuset.

²Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.

³Du skal ikke ha andre guder foruten mig.

³Да нямаш други богове освен Мене.

⁴Du skal ikke gjøre dig noget utskåret billede eller nogen avbildning av det som er oppe i himmelen, eller av det som er nede på jorden, eller av det som er i vannet nedenfor jorden.

⁴Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;

⁵Du skal ikke tilbede dem og ikke tjene dem; for jeg, Herren din Gud, er en nidkjær Gud, som hjemsøker fedres misgjerninger på barn inntil tredje og fjerde ledd, på dem som hater mig,

⁵да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,

⁶og som gjør miskunnhet mot tusen ledd, mot dem som elsker mig og holder mine bud.

⁶а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

⁷Du skal ikke misbruke Herrens, din Guds navn; for Herren vil ikke holde den uskyldig som misbruker hans navn.

⁷Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.

⁸Kom hviledagen i hu, så du holder den hellig!

⁸Помни съботния ден, за да го освещаваш.

⁹Seks dager skal du arbeide og gjøre all din gjerning.

⁹Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;

¹⁰Men den syvende dag er sabbat for Herren din Gud; da skal du intet arbeid gjøre, hverken du eller din sønn eller din datter, din tjener eller din tjenestepike eller ditt fe eller den fremmede som er hos dig innen dine porter.

¹⁰а на седмия ден, [който] е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти;

¹¹For i seks dager gjorde Herren himmelen og jorden, havet og alt det som i dem er, og han hvilte på den syvende dag; derfor velsignet Herren sabbatsdagen og helliget den.

¹¹защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

¹²Hedre din far og din mor, så dine dager må bli mange i det land Herren din Gud gir dig.

¹²Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.

¹³Du skal ikke slå ihjel.

¹³Не убивай.

¹⁴Du skal ikke drive hor.

¹⁴Не прелюбодействувай.

¹⁵Du skal ikke stjele.

¹⁵Не кради.

¹⁶Du skal ikke si falskt vidnesbyrd mot din næste.

¹⁶Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.

¹⁷Du skal ikke begjære din næstes hus. Du skal ikke begjære din næstes hustru eller hans tjener eller hans tjenestepike eller hans okse eller hans asen eller noget som hører din næste til.

¹⁷Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.

¹⁸Og alt folket så og hørte tordenen og luene og basunlyden og fjellet i røk; og da folket så og hørte dette, skalv de og holdt sig langt borte.

¹⁸И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч.

¹⁹Og de sa til Moses: Tal du med oss, så vil vi høre; men la ikke Gud tale med oss, forat vi ikke skal dø!

¹⁹И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем.

²⁰Men Moses sa til folket: Frykt ikke! Gud er kommet for å prøve eder, og forat frykt for ham skal være over eder, så I ikke synder.

²⁰Но Моисей рече на людете: Не бойте се; Бог дойде да ви опита, и за да има всред вас страх от Него, та да не съгрешавате.

²¹Så blev folket stående langt borte, og Moses gikk nær til mørket hvor Gud var.

²¹Така людете стояха надалеч. А Моисей се приближи при мрака, гдето беше Бог.

²²Og Herren sa til Moses: Så skal du si til Israels barn: I har sett hvorledes jeg talte til eder fra himmelen.

²²Тогава рече Господ на Моисея: Така да кажеш на израилтяните: Вие сами видяхте, че ви говорих от небето.

²³I skal ikke gjøre eder nogen gud ved siden av mig; guder av sølv eller guder av gull skal I ikke gjøre eder.

²³Покрай Мене да не правите и сребърни богове, нито да си правите и златни богове.

²⁴Et alter av jord skal du gjøre mig, og på det skal du ofre dine brennoffer og dine takkoffer, ditt småfe og ditt storfe; på ethvert sted hvor jeg lar mitt navn ihukomme, vil jeg komme til dig og velsigne dig.

²⁴От пръст Ми издигай олтар, и жертвувай на него всеизгарянията си и примирителните си приноси, овците си и говедата си. На всяко място, гдето ще правя да се помни Името Ми, ще дохождам при тебе и ще те благославям.

²⁵Men dersom du vil gjøre mig et alter av sten, da skal du ikke bygge det av huggen sten; for bruker du ditt huggjern på stenene, da vanhelliger du dem.

²⁵Но ако Ми издигнеш каменен олтар, да го не съзидаш от дялани камъни; защото ако дигнеш на него сечиво, ще го оскверниш.

²⁶Og du skal ikke gå op til mitt alter på trapper, forat ikke din blusel skal blottes over det.

²⁶И да се не качваш на олтара Ми по стъпала, за да се не открие голотата ти на него.