¹Dette er de lover som du skal legge frem for dem:

¹Ето съдбите, които ще представиш пред тях.

²Når du kjøper en hebraisk træl, skal han tjene i seks år; men i det syvende skal han gis fri uten vederlag.

²Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

³Dersom han kommer enslig, da skal han gå enslig bort; dersom han er gift mann, da skal hans hustru gå bort med ham.

³Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

⁴Dersom hans herre gir ham en hustru, og hun føder ham sønner eller døtre, da skal hustruen og barna høre hennes herre til, og han skal gå enslig bort.

⁴Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам.

⁵Men dersom trælen sier: Jeg holder av min herre, min hustru og mine barn, jeg vil ikke være fri og gå bort,

⁵Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,

⁶da skal hans herre føre ham frem for Gud* og stille ham ved døren eller ved dørstolpen, og hans herre skal stikke en syl gjennem hans øre, og han skal tjene ham all sin tid. / {* d.e. de av Gud innsatte dommere.}

⁶тогава господарят му ще го заведе пред съдиите {Или: Божия съд.}, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.

⁷Når nogen selger sin datter til trælkvinne, da skal hun ikke gis fri som trælene.

⁷Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.

⁸Dersom hun mishager sin herre, som hadde utsett henne for sig selv, da skal han la henne få kjøpe sig fri; til et fremmed folk skal han ikke ha rett til å selge henne, siden han har vært troløs mot henne.

⁸Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.

⁹Men dersom han utser henne for sin sønn, da skal han unne henne døtres rett.

⁹Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.

¹⁰Dersom han lar ham få en annen foruten henne, da skal han ikke avkorte noget i hennes kost, klær eller ekteskapsrett.

¹⁰Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.

¹¹Men dersom han ikke lar henne få disse tre ting, da skal hun gis fri for intet, uten vederlag.

¹¹И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

¹²Den som slår et menneske så det dør, han skal visselig late livet.

¹²Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.

¹³Men hvis han ikke har stått ham efter livet, men det er Gud som har latt ham komme ut for hans hånd, da vil jeg sette dig et fristed som han kan ty til.

¹³Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне.

¹⁴Men om nogen bærer sig så formastelig at, at han dreper sin næste med svik, da skal du ta ham om det så var fra mitt alter: han skal dø.

¹⁴Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

¹⁵Den som slår sin far eller sin mor, skal visselig late livet.

¹⁵Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.

¹⁶Den som stjeler et menneske og selger ham eller holder ham fanget, skal visselig late livet.

¹⁶Който открадне човек и го продаде, или ако [откраднатият] се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

¹⁷Den som banner sin far eller sin mor, skal visselig late livet.

¹⁷Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.

¹⁸Når menn kommer i trette, og den ene slår den andre med en sten eller med neven, og han ikke dør, men blir sengeliggende -

¹⁸Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;

¹⁹dersom han da kommer op igjen og går ute med stav, da skal den som slo, være fri for straff; men han skal gi ham vederlag for den tid han har tapt, og koste full lægedom på ham.

¹⁹и ако [последният] се привдигне и излиза [макар] с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.

²⁰Når nogen slår sin træl eller trælkvinne med en stokk så de dør under hans hånd, da skal han straffes for det.

²⁰Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.

²¹Men dersom de blir i live én eller to dager, skal han ikke straffes; de er jo hans eiendom.

²¹Обаче, ако [удареният] поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока {Еврейски: Пари.}.

²²Når menn kommer i slagsmål med hverandre og støter til en fruktsommelig kvinne, så hun føder i utide, men ellers ingen ulykke skjer, så skal den som gjorde det, gi den bot som kvinnens mann pålegger ham; han skal gi efter dommeres skjønn.

²²Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, [който я е ударил] непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.

²³Men dersom det skjer en ulykke, da skal du gi liv for liv,

²³Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

²⁴øie for øie, tann for tann, hånd for hånd, fot for fot,

²⁴око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

²⁵brent for brent, sår for sår, skramme for skramme.

²⁵изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

²⁶Når nogen slår sin træl eller trælkvinne i øiet og forderver det, da skal han gi dem fri til vederlag for øiet.

²⁶Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.

²⁷Og dersom han slår ut en tann på sin træl eller trælkvinne, da skal han gi dem fri til vederlag for tannen.

²⁷И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.

²⁸Om en okse stanger mann eller kvinne så de dør, da skal oksen stenes, og dens kjøtt skal ikke etes; men oksens eier skal være fri for straff.

²⁸Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

²⁹Men dersom det er en okse som før har pleid å stange, og dens eier er advart, men ikke passer på den, og den dreper mann eller kvinne, da skal oksen stenes, og dens eier skal også lide døden.

²⁹Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.

³⁰Men dersom bøter pålegges ham, da skal han gi så meget i løsepenger for sitt liv som det blir ham pålagt.

³⁰Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.

³¹Er det en gutt eller pike den stanger, skal det gjøres med ham efter denne lov.

³¹Било че [волът] е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му направят.

³²Dersom oksen stanger en træl eller en trælkvinne, da skal eieren bøte tretti sekel sølv til deres herre; og oksen skal stenes.

³²Но ако волът убоде роб или робиня, [стопанинът] нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.

³³Når nogen lar en brønn stå åpen eller graver en brønn og ikke dekker den til, og det faller en okse eller et asen i den,

³³Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

³⁴da skal brønnens eier godtgjøre det; han skal gi dyrets eier penger i vederlag, men det døde dyr skal være hans.

³⁴притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.

³⁵Når en manns okse stanger en annen manns okse ihjel, da skal de selge den levende okse og dele pengene for den, og det døde dyr skal de også dele.

³⁵Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.

³⁶Men er det vitterlig at det er en okse som før har pleid å stange, og dens eier ikke passer på den, da skal han gi en annen okse isteden, men det døde dyr skal være hans.

³⁶Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.