¹Og Herren sa til Moses: Hugg dig ut to stentavler likesom de første! Så vil jeg skrive på tavlene de ord som stod på de første tavler, de som du slo i stykker.

¹След това Господ каза на Моисея: Издялай си две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши.

²Hold dig så rede til imorgen tidlig! Da skal du stige op på Sinai berg og vente på mig der på toppen av fjellet.

²Бъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина та застани пред Мене, там на върха на планината.

³Ingen må gå med dig op, og ingen må vise sig på hele fjellet, heller ikke må får eller okser beite under dette fjell.

³Но никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овците и говедата да не пасат пред тая планина.

⁴Så hugg Moses ut to stentavler likesom de første, og han stod tidlig op om morgenen og steg op på Sinai berg, som Herren hadde befalt ham, og hadde de to stentavler i sin hånd.

⁴И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи.

⁵Og Herren steg ned i skyen og stilte sig der hos ham og ropte ut Herrens navn.

⁵И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име.

⁶Og Herren gikk forbi hans ansikt og ropte: Herren, Herren er en barmhjertig og nådig Gud, langmodig og rik på miskunnhet og sannhet;

⁶Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност,

⁷han bevarer miskunnhet imot tusen ledd, han forlater misgjerning og overtredelse og synd; men han lar ikke den skyldige ustraffet, han hjemsøker fedres misgjerning på barn og på barnebarn, på dem i tredje og på dem i fjerde ledd.

⁷Който пази милост за хиляди [поколения], прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява [виновния], въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.

⁸Da bøide Moses sig hastig til jorden og tilbad.

⁸Тогава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони;

⁹Og han sa: Herre, dersom jeg har funnet nåde for dine øine, så gå med oss, Herre! For vel er det et hårdnakket folk; men du vil jo forlate oss vår misgjerning og vår synd og gjøre oss til din eiendom.

⁹и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство.

¹⁰Han svarte: Se, jeg vil gjøre en pakt: For hele ditt folks øine vil jeg gjøre underfulle ting, ting som det ikke har vært make til på hele jorden eller hos noget folkeslag; og hele det folk som du lever blandt, skal se Herrens gjerning, hvor forferdelig den er, den som jeg vil gjøre for dig.

¹⁰И [Господ му] каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.

¹¹Hold du de bud jeg gir dig idag! Se, jeg vil jage amorittene og kana'anittene og hetittene og ferisittene og hevittene og jebusittene bort for dig.

¹¹Пази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

¹²Ta dig i vare så du ikke gjør nogen pakt med innbyggerne i det land du kommer til, forat de ikke skal bli til en snare blandt eder.

¹²но внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето отиваш, да не би да стане примка между вас.

¹³I skal rive ned deres altere, og I skal slå i stykker deres billedstøtter, og I skal hugge ned deres Astarte-billeder*. / {* et slags avgudsbilleder.}

¹³Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш;

¹⁴Du skal ikke tilbede nogen fremmed gud; for Herren heter Nidkjær, en nidkjær Gud er han.

¹⁴защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.

¹⁵Ta dig i vare så du ikke gjør nogen pakt med landets innbyggere! For de vil drive avgudsdyrkelse og ofre til sine guder, og når de da innbyr dig, så vil du ete av deres offer.

¹⁵[Внимавай] да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертвуват на боговете си, ти, ако те поканят да ядеш от жертвите им;

¹⁶Og du vil ta hustruer blandt deres døtre til dine sønner, og deres døtre vil drive avgudsdyrkelse med sine guder og få dine sønner til å gjøre det samme.

¹⁶и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та [тия] техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им.

¹⁷Støpte gudebilleder skal du ikke gjøre dig.

¹⁷Да не си направиш леяни богове.

¹⁸De usyrede brøds høitid skal du holde; i syv dager skal du ete usyret brød, som jeg har befalt dig, på den fastsatte tid i måneden abib; for i måneden abib drog du ut av Egypten.

¹⁸Празника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет.

¹⁹Alt det som åpner morsliv, hører mig til, alt ditt fe av hankjønn som åpner morsliv, enten det er storfe eller småfe.

¹⁹Всичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца.

²⁰Og det som åpner morsliv av asener, skal du løse med et stykke småfe, men dersom du ikke løser det, da skal du bryte nakken på det. Hver førstefødt blandt dine sønner skal du løse, og ingen skal vise sig tomhendt for mitt åsyn.

²⁰А първороденото на осела да откупиш с агне {Или: яре.}; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с празни ръце.

²¹Seks dager skal du arbeide, og på den syvende dag skal du hvile; om det så er i våronnen eller høstonnen, så skal du holde hviledagen.

²¹Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: [даже] и във време на сеитба и на жетва да си почиваш.

²²Ukenes høitid* skal du holde når du får førstegrøden av hvetehøsten, og innsamlingens høitid** når året er omme. / {* d.e. pinsen, 7 uker efter påske, 3MO 23, 15. 5MO 16, 9.} / {** d.e. løvsalenes høitid, 3MO 23, 34 fg.}

²²И да пазиш празника на седмиците, [то ест], на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината.

²³Tre ganger om året skal alle menn blandt eder vise sig for Herrens, Israels Guds åsyn.

²³Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог.

²⁴For jeg vil jage hedningene bort for dig og utvide ditt land, og ingen skal attrå ditt land mens du går op for å vise dig for Herren din Guds åsyn tre ganger om året.

²⁴Защото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината.

²⁵Du skal ikke ofre blodet av mitt slaktoffer, så lenge det er syret brød hos dig, og påskehøitidens slaktoffer skal ikke bli liggende natten over til om morgenen.

²⁵Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане [нещо от] жертвата на пасхалния [празник] до утринта,

²⁶Det første av din jords førstegrøde skal du bære til Herren din Guds hus. Du skal ikke koke et kje i dets mors melk.

²⁶Най-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му.

²⁷Og Herren sa til Moses: Skriv nu du op disse ord! For efter disse ord har jeg gjort en pakt med dig og med Israel.

²⁷Тогава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля.

²⁸Og han var der hos Herren firti dager og firti netter uten å ete brød og uten å drikke vann; og han* skrev på tavlene paktens ord, de ti ord. / {* Herren.}

²⁸И [Моисей] стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И [Господ] написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди.

²⁹Så gikk Moses ned fra Sinai berg, og da han gikk ned fra fjellet, hadde han vidnesbyrdets to tavler i sin hånd; men Moses visste ikke at hans ansikts hud skinte fordi han* hadde talt med ham. / {* Herren.}

²⁹И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с [Бога].

³⁰Og Aron og alle Israels barn så at huden på Moses' ansikt skinte; og de fryktet for å komme nær til ham.

³⁰Но Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него.

³¹Da kalte Moses på dem, og Aron og alle menighetens høvdinger vendte tilbake til ham, og Moses talte til dem.

³¹За това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори с тях.

³²Derefter gikk alle Israels barn nær til, og han bar frem til dem alle de bud som Herren hadde gitt ham på Sinai berg.

³²След това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина.

³³Og da Moses holdt op å tale til dem, la han et dekke over sitt ansikt.

³³И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало.

³⁴Men når Moses gikk inn for Herrens åsyn for å tale med ham, tok han dekket av, til han gikk ut igjen; og når han kom ut, talte han til Israels barn det som var blitt sagt ham.

³⁴Но когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано.

³⁵Og Israels barn så at huden på Moses' ansikt skinte; og Moses la atter dekket over sitt ansikt, til han gikk inn igjen for å tale med ham.

³⁵И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с [Господа].