¹Det skjedde i det trettiende år, i den fjerde måned, på den femte dag i måneden, mens jeg var blandt de bortførte ved elven Kebar, at himmelen åpnedes, og jeg så syner fra Gud.

¹В тридесетата година, четвъртия [месец], на петия [ден] от месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата, и аз видях Божии видения.

²På den femte dag i måneden - det var det femte år efterat kong Jojakin var blitt bortført -

²На петия [ден] от месеца в тая година, [която бе] петата от пленяването на цар Иоахина,

³da kom Herrens ord til presten Esekiel, Busis sønn, i kaldeernes land ved elven Kebar, og Herrens hånd kom der over ham.

³Господното слово дойде нарочно към свещеника Езекиила, син на Вузия, в Халдейската земя, при реката Ховар; и там Господната ръка биде върху него.

⁴Og jeg så, og se, en stormvind kom fra nord, en stor sky med stadig luende ild; en strålende glans omgav den, og midt i den, midt i ilden, viste det sig noget som så ut som blankt metall.

⁴Видях, и, ето, вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него [се виждаше] нещо на глед като светъл метал, от средата на огъня.

⁵Og midt i den viste det sig noget som lignet fire livsvesener, som så således ut: De hadde et menneskes skikkelse,

⁵Отсред него [се виждаше] и подобие на четири живи същества. И това беше изгледът им: те имаха човешко подобие.

⁶og hvert av dem hadde fire ansikter og hvert av dem fire vinger.

⁶Всяко от тях имаше четири лица, всяко имаше и четири крила.

⁷Deres ben var rette, og deres fotblad var som kloven på en kalv, og de blinket likesom skinnende kobber.

⁷Нозете им бяха прави нозе; и стъпалото на нозете им беше подобно на стъпало на телешка нога; и изпущаха искри като повърхността на лъскава мед.

⁸Og de hadde menneskehender under vingene på alle fire sider, og alle fire hadde ansikter og vinger.

⁸И имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни; и на четирите лицата и крилата бяха [така]:

⁹Deres vinger rørte ved hverandre; de vendte sig ikke når de gikk; hvert av dem gikk rett frem.

⁹крилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си.

¹⁰Og deres ansikt lignet et menneskeansikt, og løveansikt hadde de alle fire på høire side, og okseansikt hadde de alle fire på venstre side, og ørneansikt hadde de også alle fire.

¹⁰А колкото за изгледа на лицата им, той беше като човешко лице; и четирите имаха лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице.

¹¹Således var deres ansikter. Og deres vinger stod ut fra hverandre oventil; hvert av dem hadde to vinger som rørte ved det andre, og to som dekket deres legemer.

¹¹И лицата им и крилата им бяха обърнати нагоре; две [крила] на всяко се съединяваха едно с друго, и двете покриваха телата им,

¹²Og hvert av dem gikk rett frem; dit hvor ånden vilde gå, gikk de; de vendte sig ikke når de gikk.

¹²И вървяха всяко на право пред себе си; гдето се носеше духът, [там] вървяха; като вървяха не се обръщаха.

¹³Og livsvesenenes utseende var likt glør, som brente likesom bluss; ilden fór om imellem livsvesenene, og den hadde en strålende glans, og det gikk lyn ut av ilden.

¹³А колкото за подобието на живите същества, изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре надолу между живите същества; огънят беше светъл, и светкавица изскачаше из огъня.

¹⁴Og livsvesenene fór frem og tilbake likesom lynglimt.

¹⁴И живите същества блещукаха {Еврейски: Тичаха и се връщаха.} наглед като светкавица.

¹⁵Og jeg så livsvesenene, og se, det var et hjul på jorden ved siden av hvert av livsvesenene, og de vendte ut mot fire sider.

¹⁵А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица.

¹⁶Hjulene så ut som om de var gjort av noget som lignet krysolitt, og alle fire var lik hverandre, og det så ut som om de var gjort således at det ene hjul var inne i det andre.

¹⁶Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело.

¹⁷Til alle fire sider gikk de når de gikk; de vendte sig ikke når de gikk.

¹⁷Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха.

¹⁸Hjulringene var høie og fryktelige, og de var fulle av øine rundt omkring på alle de fire hjul.

¹⁸А колелата им бяха високи и страшни; и колелата около тия четири бяха пълни с очи.

¹⁹Og når livsvesenene gikk, så gikk hjulene ved siden av dem, og når livsvesenene hevet sig op fra jorden, så hevet også hjulene sig.

¹⁹И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.

²⁰Hvor ånden vilde gå, gikk de, nettop dit hvor ånden vilde gå; og hjulene hevet sig ved siden av dem, for livsvesenenes ånd var i hjulene.

²⁰Гдето имаше да иде духът, [там] вървяха и те; там гдето духът имаше да иде, и колелата се издигаха край тях; защото духът на [всяко от] живите същества [беше и] в колелата [му].

²¹Når livsvesenene gikk, så gikk også de, og når de stod, så stod også de, og når de hevet sig op fra jorden, så hevet hjulene sig ved siden av dem, for livsvesenenes ånd var i hjulene.

²¹Когато вървяха ония, вървяха и тия; и когато стояха ония, стояха и тия; а когато ония се издигаха от земята, то и колелата се издигаха край тях; защото духът на [всяко от] живите същества беше [и] в колелата му.

²²Og over livsvesenenes hoder var det noget som lignet en hvelving, som blendende krystall å se til, utspent ovenover deres hoder.

²²А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, на глед като цвят на страшен кристал, разпрострян над главите им.

²³Og under hvelvingen stod deres vinger rett ut, så de rørte ved hverandre; hvert av dem hadde på begge sider to vinger som dekket deres legemer.

²³А под простора крилата им бяха разпрострени, едно срещу друго; всяко [същество] имаше две, които покриваха телата им отсам; и всяко имаше две, които ги покриваха оттам.

²⁴Og når de gikk, hørte jeg lyden av deres vinger; det var som lyden av store vann, som den Allmektiges røst, et bulder som bulderet av en leir; når de stod, senket de sine vinger.

²⁴И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж, като шум на войска. Когато се спираха, спущаха крилата си.

²⁵Og det lød en røst ovenover hvelvingen som var over deres hode; når de stod, senket de sine vinger.

²⁵И глас се издаде от горе из простора, който бе над главите им; и като се спряха спуснаха крилата си.

²⁶Og ovenover hvelvingen som var over deres hode, var det noget som så ut til å være av safirsten, og som lignet en trone, og ovenpå det som lignet en trone, var det en skikkelse, som et menneske å se til.

²⁶И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, на глед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие на глед като човек [седящ] на него на високо.

²⁷Og jeg så noget som lignet blankt metall, å se til som ild, med en ring av lys omkring fra der hvor hans lender syntes å være, og opover. Og fra der hvor hans lender syntes å være, og nedover så jeg noget som så ut som ild, og den var omgitt av en strålende glans;

²⁷И видях нещо на глед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу видях като изглед на огън обиколен със сияние.

²⁸likesom synet av buen i skyen på en regndag, således var synet av glansen rundt omkring. Således så Herrens herlighet ut, slik som den viste sig for mig. Og da jeg så det, falt jeg på mitt ansikt og hørte røsten av en som talte.

²⁸Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът на подобието на Господната слава. И когато го видях паднах на лицето си, и чух глас на едного, който говореше.