1Kom i hu, Herre, det som har hendt oss, sku og se hvor vi blir hånet!
1Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2Vår arv er gått over til fremmede, våre hus til utlendinger.
2Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3Vi er blitt farløse, har ingen far; våre mødre er som enker.
3Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4Vi må kjøpe det vann vi drikker, vår ved må vi betale.
4Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5Våre forfølgere er på nakken av oss; vi er trette, vi får ingen hvile.
5Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,
6Til Egypten har vi overgitt oss, og til Assyria, for å bli mettet med brød.
6Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7Våre fedre har syndet, de er ikke mere; vi bærer deres misgjerninger.
7Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8Træler hersker over oss; ingen river oss ut av deres hånd.
8Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9Med fare for vårt liv henter vi vårt brød, truet av ørkenens sverd.
9Добиваме хляба си с [опасност за] живота си Поради меча, [който ограбва] в пустинята.
10Vår hud brenner som en ovn av hungerens luer.
10Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11Kvinner har de krenket i Sion, jomfruer i Judas byer.
11Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12Fyrster har de hengt, de gamles åsyn har de ikke hedret.
12Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13Unge menn bar kvernen, og gutter segnet under vedbøren.
13Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под [товара на] дървата.
14De gamle sitter ikke mere i porten, de unge menn ikke mere ved sin strengelek.
14Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15Med vårt hjertes glede er det forbi, vår dans er omskiftet til sorg.
15Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16Kronen er falt av vårt hode; ve oss, vi har syndet.
16Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17Derfor er vårt hjerte sykt, derfor er våre øine blitt dimme,
17Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.
18for Sions bergs skyld, som er øde; rever løper om på det.
18Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19Du, Herre, troner til evig tid, din trone blir fra slekt til slekt.
19Ти, Господи, седиш [като Цар] до века; Престолът Ти е из род в род.
20Hvorfor skulde du glemme oss evig, forlate oss for så lang en tid?
20Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21Herre, før oss atter til dig, så vi kan komme tilbake! Forny våre dager, så de blir som i fordums tid!
21Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -
22For skulde du rent ha forkastet oss? Skulde du være så storlig vred på oss?
22Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.