¹Og du, stem i en klagesang over Israels fyrster

¹При това, дигни плач за Израилевите първенци, и речи:

²og si: Hvad er din mor? En løvinne. Mellem løver hvilte hun; blandt unge løver opfødde hun sine unger.

²Що беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, Хранеше лъвчетата си всред млади лъвове.

³Og hun opfostret en av sine unger*; han blev en ung løve, og han lærte å rane og røve, han åt mennesker. / {* Joakas.}

³Тя изхрани едно от лъвчетата си, Което, като стана млад лъв, И се научи да граби лов, ядеше човеци.

⁴Men hedningefolk fikk høre om ham; i deres grav blev han fanget, og de førte ham med neseringer til Egyptens land.

⁴И народите чуха за него; Хванат биде в ямата им. И с куки го закараха в Египетската земя.

⁵Da hun så at hun hadde ventet forgjeves, at hennes håp var gått til grunne, tok hun en annen av sine unger* og gjorde ham til en ung løve. / {* Jojakin.}

⁵А тя, като видя, че надеждата й изчезна и се изгуби, Взе още едно от лъвчетата си Та направи и него млад лъв.

⁶Han gikk omkring blandt løver; han blev en ung løve, og han lærte å rane og røve, han åt mennesker.

⁶И като ходеше между лъвовете Стана млад лъв, Който, когато се научи да граби лов, ядеше човеци.

⁷Han voldtok deres enker og ødela deres byer, og landet og alt det der var, blev forferdet ved lyden av hans brøl.

⁷Той познаваше палатите им, И запустяваше градовете им; И от гласа на рева му Ужасяваше се земята и това, което я пълнеше.

⁸Da satte folkene fra landskapene rundt omkring sitt garn op imot ham og spente det ut over ham; han blev fanget i den grav de hadde gravd.

⁸Тогава се опълчиха против него народите от околните области И простряха върху него мрежите си; Той се хвана в ямата им.

⁹Så satte de ham med krok i nesen i et bur og førte ham til kongen i Babel; der satte de ham i en fast borg, forat hans røst ikke mere skulde høres på Israels fjell.

⁹И с куки го туриха в решетка Та го закараха при вавилонския цар; Туриха го в крепост, За да се не чуе вече гласът му По Израилевите планини.

¹⁰Mens du levde i ro, var din mor som et vintre plantet ved vann; fruktbart og fullt av grener var det, fordi det hadde meget vann.

¹⁰Майка ти с жизненост като твоята, Беше като лоза посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.

¹¹Og det fikk sterke grener, tjenlige til herskerspir, og hevet sig høit op mellem skyene, og det falt i øinene ved sin høide og sine mange ranker.

¹¹Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна на високо всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.

¹²Da blev det rykket op i harme og kastet til jorden, og østenvinden tørket bort dets frukt; dets sterke grener blev revet av og tørket bort; ild fortærte dem.

¹²Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха, изсъхнаха; Огън ги изяде.

¹³Og nu er det plantet i ørkenen, i et tørt og tørstende land.

¹³А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.

¹⁴Og det gikk ut ild fra dets kvistede gren*; den fortærte dets frukt, og det er ikke mere nogen sterk gren på det til herskerspir. Dette er en klagesang, og til en klagesang skal det bli. / {* d.e. fra Sedekias; ESK 17, 13 fg.}

¹⁴И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма [вече] в нея жезъл [достатъчно] як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.