¹I det syvende år, i den femte måned, på den tiende dag i måneden, kom nogen av Israels eldste for å spørre Herren, og de satte sig foran mig.

¹А в седмата година, в петия [месец], на десетия [ден] от месеца, някои от Израилевите старейшини дойдоха да се допитат до Господа, и седнаха пред мене.

²Da kom Herrens ord til mig, og det lød så:

²И Господното слово дойде към мене и рече:

³Menneskesønn! Tal med Israels eldste og si til dem: Så sier Herren, Israels Gud: Er I kommet for å spørre mig? Så sant jeg lever, lar jeg mig ikke spørre av eder, sier Herren, Israels Gud.

³Сине човешки, говори на Израилевите старейшини и кажи им: Така казва Господ Иеова: Да се допитате до Мене ли сте дошли? [Заклевам се] в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до Мене,

⁴Vil du dømme dem, vil du dømme, menneskesønn? Tal til dem om deres fedres vederstyggeligheter

⁴Ще се застъпиш ли за тях, сине човешки? ще се застъпиш ли за тях? Покажи им мерзостите на техните бащи, като им речеш:

⁵og si til dem: Så sier Herren, Israels Gud: På den dag da jeg utvalgte Israel og løftet min hånd [til ed] for ætlingene av Jakobs hus og gav mig til kjenne for dem i Egyptens land, da jeg løftet min hånd [til ed] for dem og sa: Jeg er Herren eders Gud -

⁵Така казва Господ Иеова: В деня, когато избрах Израиля, и се заклех към рода на Якововия дом и им се открих в Египетската земя, и им се заклех като рекох: Аз съм Господ вашият Бог, -

⁶på den dag løftet jeg min hånd og tilsvor dem at jeg vilde føre dem ut av Egyptens land til et land som jeg hadde utsøkt for dem, et land som flyter med melk og honning, det fagreste av alle land.

⁶в оня ден заклех им се, че ще ги изведа из Египетската земя [и ще ги доведа] в земя, която бях промислил за тях, [земя] гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всички страни.

⁷Og jeg sa til dem: Enhver av eder kaste bort de vederstyggeligheter hans øine henger ved, og gjør eder ikke urene med Egyptens motbydelige avguder! Jeg er Herren eders Gud.

⁷И рекох им: Отхвърлете всеки мерзостите, [които е поставил] пред очите си, и не се осквернявайте с египетските идоли; Аз съм Господ вашият Бог.

⁸Men de var gjenstridige mot mig og vilde ikke høre på mig; de kastet ikke bort de vederstyggeligheter som deres øine hang ved, og forlot ikke Egyptens motbydelige avguder. Da sa jeg at jeg vilde utøse min harme over dem, fullbyrde min vrede på dem midt i Egyptens land.

⁸Те обаче въстанаха против Мене и не искаха да Ме послушат; не отхвърлиха всеки мерзостите, [които бе поставил] пред очите си, нито оставиха египетските идоли. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях всред Египетската земя.

⁹Men det jeg gjorde, det gjorde jeg for mitt navns skyld, forat det ikke skulde bli vanhelliget for det folks øine som de bodde blandt, og for hvis øine jeg gav mig til kjenne for dem for å føre dem ut av Egyptens land.

⁹Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, между които бяха, и пред които им се открих като ги изведох из Египетската земя.

¹⁰Og jeg førte dem ut av Egyptens land og lot dem dra inn i ørkenen.

¹⁰Затова като ги изведох из Египетската земя, заведох ги в пустинята.

¹¹Og jeg gav dem mine bud og kunngjorde dem mine lover; for det menneske som holder dem, skal leve ved dem.

¹¹И дадох им повеленията Си и запознах ги със съдбите Си, които като извършва човек, ще живее чрез тях.

¹²Også mine sabbater gav jeg dem, så de skulde være til et tegn mellem mig og dem, forat de skulde vite at jeg er Herren, som helliger dem.

¹²Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз Господ ги освещавам.

¹³Men Israels hus var gjenstridig mot mig i ørkenen; de fulgte ikke mine bud og forkastet mine lover, enda det menneske som holder dem, får leve ved dem, og mine sabbater vanhelliget de grovelig. Da sa jeg at jeg vilde utøse min harme over dem i ørkenen og gjøre ende på dem.

¹³Но Израилевият дом въстана против Мене в пустинята; не ходиха в повеленията Ми, но отхвърлиха съдбите Ми, които като извършва човек ще живее чрез тях, и твърде много оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях в пустинята, за да ги изтребя.

¹⁴Men det jeg gjorde, det gjorde jeg for mitt navns skyld, forat det ikke skulde bli vanhelliget for de folks øine for hvis øine jeg hadde ført dem ut.

¹⁴Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които бях ги извел.

¹⁵Men jeg løftet også min hånd for dem i ørkenen og svor at jeg ikke vilde la dem komme inn i det land som jeg hadde gitt dem, det land som flyter med melk og honning, det fagreste av alle land,

¹⁵При това, Аз им се заклех в пустинята, че не ще ги заведа в земята, която им бях дал, [земя] гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всичките страни,

¹⁶fordi de forkastet mine lover og ikke fulgte mine bud og vanhelliget mine sabbater; for deres hjerte fulgte deres motbydelige avguder.

¹⁶защото отхвърлиха съдбите Ми, не ходиха в повеленията Ми и оскверниха съботите Ми; понеже сърцата им отиваха след идолите им.

¹⁷Men jeg viste dem skånsel og ødela dem ikke; jeg gjorde ikke aldeles ende på dem i ørkenen.

¹⁷Обаче, окото Ми ги пощади, та не ги изтребих, нито ги довърших в пустинята.

¹⁸Og jeg sa til deres barn i ørkenen: Følg ikke eders fedres bud og hold ikke deres lover og gjør eder ikke urene med deres motbydelige avguder!

¹⁸И рекох на чадата им в пустинята: Не ходете по повеленията на бащите си и не пазете постановленията им, нито се осквернявайте с идолите им.

¹⁹Jeg er Herren eders Gud; følg mine bud og hold mine lover og gjør efter dem!

¹⁹Аз съм Господ вашият Бог; в Моите повеления ходете, и Моите съдби пазете и извършвайте ги;

²⁰Og hellighold mine sabbater! De skal være til et tegn mellem mig og eder, forat I skal vite at jeg, Herren, er eders Gud.

²⁰освещавайте още и съботите Ми, и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз Господ съм ваш Бог.

²¹Men barna var gjenstridige mot mig; de fulgte ikke mine bud og holdt ikke mine lover, så de gjorde efter dem, enda det menneske som holder dem, får leve ved dem; mine sabbater vanhelliget de. Da sa jeg at jeg vilde utøse min harme over dem, fullbyrde min vrede på dem i ørkenen.

²¹Обаче, чадата въстанаха против Мене; не ходиха в повеленията Ми, нито опазиха съдбите Ми да ги вършат, които ако извършва човек ще живее чрез тях, и оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях в пустинята.

²²Men jeg drog min hånd tilbake og gjorde det jeg gjorde, for mitt navns skyld, forat det ikke skulde bli vanhelliget for de folks øine for hvis øine jeg hadde ført dem ut.

²²Но оттеглих ръката Си, и подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които ги бях извел.

²³Men jeg løftet også min hånd for dem i ørkenen og svor at jeg vilde sprede dem blandt hedningefolkene og strø dem ut i landene,

²³При това, Аз им се заклех в пустинята, че ще ги разпръсна между народите, и ще ги разсея по [разни] страни,

²⁴fordi de ikke holdt mine lover, men forkastet mine bud og vanhelliget mine sabbater, og deres øine fulgte deres fedres motbydelige avguder.

²⁴защото не извършиха съдбите Ми, но отхвърлиха повеленията Ми, оскверниха съботите Ми, и очите им бяха към идолите на бащите им.

²⁵Derfor gav jeg dem også bud som ikke var gode, og lover som de ikke kunde leve ved.

²⁵Затова и Аз им дадох повеления, които не бяха добри, и съдби, чрез които не щяха да живеят,

²⁶Jeg lot dem bli urene ved sine offergaver, idet de lot alt som åpner mors liv, gå igjennem ilden, så jeg kunde ødelegge dem, forat de skulde kjenne at jeg er Herren.

²⁶и оставих ги да се осквернят в приносите си, гдето превеждаха [през огън] всяко първородно, за да ги запустя, та да познаят, че Аз съм Господ.

²⁷Tal derfor til Israels hus, menneskesønn, og si til dem: Så sier Herren, Israels Gud: Også dermed hånte eders fedre mig at de viste troløshet mot mig;

²⁷Затова, сине човешки, говори на Израилевия дом, като им речеш: Така казва Господ Иеова: Още и в това Ме охулиха бащите ви, дето вършиха престъпления против Мене.

²⁸jeg førte dem inn i det land som jeg med løftet hånd hadde svoret å ville gi dem; men så snart de så en høi bakke eller et løvrikt tre, ofret de der sine slaktoffer og bar der frem sine harmelige offergaver; dit kom de med sin søte offerduft, og der utøste de sine drikkoffer.

²⁸Защото, като ги доведох в земята, която бях се заклел да им дам, тогава разгледаха всеки висок хълм и всяко сенчесто дърво, и там принасяха жертвите си, там представяха оскърбителните си приноси, там полагаха благоуханията си и там изливаха възлиянията си.

²⁹Da sa jeg til dem: Hvad er disse offerhauger, siden I søker til dem? - Og allikevel kalles de offerhauger den dag idag.

²⁹Тогава им рекох: Що е това високо място, на което отивате, та да се нарича Вама {Езическо име за високо място.} и до днес?

³⁰Si derfor til Israels hus: Så sier Herren, Israels Gud: Hvad? I gjør eder urene på samme vis som eders fedre og driver hor med deres vederstyggeligheter;

³⁰Затова, кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Като се осквернявате по примера на бащите си, и блудствувате с мерзостите им,

³¹når I bærer frem eders gaver og lar eders barn gå gjennem ilden, gjør I eder ennu den dag idag urene ved alle eders motbydelige avguder - og jeg skulde la mig spørre av eder, Israels hus? Så sant jeg lever, sier Herren, Israels Gud, jeg lar mig ikke spørre av eder.

³¹и до днес се осквернявате с всичките си идоли, като принасяте даровете си и привеждате синовете си през огъня, то до Мене ли ще се допитате, доме Израилев? [Заклевам се] в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до Мене.

³²Og aldri skal det skje det som kommer eder i sinne, når I sier: Vi vil være som hedningene, som folkene rundt om i landene; vi vil dyrke tre og sten.

³²И онова, което размишлявате, никак няма да се сбъдне, дето казвате: Ще станем като народите, като племената на [другите] страни; ще служим на дървета и на камъни.

³³Så sant jeg lever, sier Herren, Israels Gud, jeg vil regjere over eder med sterk hånd og med utrakt arm og med utøst harme.

³³[Заклевам се] в живота Си, казва Господ Иеова, непременно с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост ще царувам над вас.

³⁴Og jeg vil føre eder ut fra de folk og samle eder fra de land som I nu er spredt i, med sterk hånd og med utrakt arm og med utøst harme.

³⁴Като ви изведа измежду племената, и ви събера от страните, в които сте разпръснати с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост,

³⁵Og jeg vil føre eder til folkenes ørken, og der vil jeg gå i rette med eder, åsyn til åsyn;

³⁵ще ви заведа в пустинята на [заточение между] племената, и там ще се съдя с вас лице с лице.

³⁶likesom jeg gikk i rette med eders fedre i ørkenen ved Egyptens land, således vil jeg gå i rette med eder, sier Herren, Israels Gud.

³⁶Както се съдих с бащите ви в пустинята на Египетската земя, така ще се съдя с вас, казва Господ Иеова.

³⁷Og jeg vil la eder gå forbi under hyrdestaven, og jeg vil føre eder inn i paktens bånd,

³⁷Ще ви прекарам под жезъла, и ще ви заведа във връзките на завета.

³⁸og jeg vil skille ut fra eder de gjenstridige og dem som er falt fra mig; fra deres utlendighets land vil jeg føre dem ut, men til Israels land skal ingen av dem komme, og I skal kjenne at jeg er Herren.

³⁸И ще изчистя отсред вас бунтовниците и ония, които вършат престъпления против Мене; ще ги извадя из земята, гдето пришелствуват; но те няма да влязат в Израилевата земя; и ще познаете, че Аз съм Господ.

³⁹Og I, Israels hus! Så sier Herren, Israels Gud: Gå avsted, dyrk hver sine motbydelige avguder! Men siden skal I sannelig høre på mig og ikke mere vanhellige mitt hellige navn ved eders gaver og ved eders motbydelige avguder.

³⁹А вие, доме Израилев, така казва Господ Иеова: Ако не искате да слушате Мене, идете, служете и за напред всеки на идолите си; но не осквернявайте вече светото Ми име с даровете си и с идолите си.

⁴⁰For på mitt hellige berg, på Israels høie berg, sier Herren, Israels Gud, der skal hele Israels hus, alle som er i landet, tjene mig; der vil jeg ha behag i dem, og der vil jeg spørre efter eders offergaver og efter den førstegrøde som I bærer frem av alt det I helliger.

⁴⁰Защото на Моя свет хълм, на Израилевия висок хълм, казва Господ Иеова, там целият Израилев дом, всичките в страната, ще Ми служат; там ще ги приема, и там ще поискам приносите ви и първаците на даровете ви, както и всичките ви свети неща.

⁴¹For den søte dufts skyld vil jeg ha velbehag i eder, når jeg fører eder ut fra de folk og samler eder fra de land som I nu er spredt i, og åpenbarer min hellighet på eder for hedningefolkenes øine.

⁴¹Ще ви приема като благоухание, когато ви изведа изсред племената и ви събера от страните, в които бяхте разпръснати; и ще се осветя във вас пред народите.

⁴²Og I skal kjenne at jeg er Herren, når jeg fører eder til Israels land, til det land som jeg med løftet hånd har svoret å ville gi eders fedre.

⁴²И ще познаете, че Аз съм Господ, когато ви доведа в Израилевата земя, в страната, която се заклех да дам на бащите ви.

⁴³Og der skal I komme i hu eders ferd og alle de gjerninger som I har gjort eder urene med, og I skal vemmes ved eder selv for alle de onde gjerninger som I har gjort.

⁴³Там ще си спомните за постъпките си, и за всичките си дела, в които се осквернихте; и ще се погнусите сами от себе си поради всичките злини, които сторихте.

⁴⁴Og I skal kjenne at jeg er Herren, når jeg gjør således med eder, for mitt navns skyld og ikke efter eders onde ferd og eders skamløse gjerninger, Israels hus, sier Herren, Israels Gud.

⁴⁴И ще познаете, че Аз съм Господ, когато [така] постъпя с вас заради името Си, [а] не според злите ви постъпки, нито според развратните ви дела, доме Израилев, казва Господ Иеова.

⁴⁵Og Herrens ord kom til mig, og det lød så:

⁴⁵И Господното слово дойде към мене и рече:

⁴⁶Menneskesønn! Vend ditt åsyn mot syd og prek mot Syden og spå mot skoglandet i syd*! / {* d.e. mot Jerusalem og Juda (ESK 21, 2), som for profeten i Kaldea lå mot syd.}

⁴⁶Сине човешки, насочи лицето си към юг и направи да капне [словото ти] към юг и пророкувай против леса на южното поле.

⁴⁷Og si til Sydens skog: Hør Herrens ord! Så sier Herren, Israels Gud: Se, jeg tender en ild i dig, og den skal fortære hvert friskt tre og hvert tørt tre i dig; den luende ild skal ikke utslukkes, men alle ansikter fra syd til nord skal bli forbrent ved den.

⁴⁷Кажи на южния лес: Слушай Господното слово. Така казва Господ Иеова: Ето, Аз ще запаля огън в тебе, който ще изяде всяко зелено дърво в тебе, и всяко сухо дърво; пламтящият пламък не ще угасне, а от него ще изгори цялата повърхност от юг до север.

⁴⁸Og alt kjød skal se at jeg, Herren, har tendt den; den skal ikke utslukkes.

⁴⁸Всяка твар ще види, че Аз Господ го запалих; няма да угасне.

⁴⁹Da sa jeg: Akk, Herre, Herre! De sier om mig: Han taler jo bare i lignelser!

⁴⁹Тогава рекох: Горко, Господи Иеова! Те казват за мене: Този не говори ли притчи?