¹Og Herrens ord kom til mig, og det lød så:

¹При това Господното слово дойде към мене и рече:

²Menneskesønn! Vend ditt åsyn mot Se'ir-fjellet og spå mot det!

²Сине човешки, насочи лицето си против хълма Сиир, и пророкувай против него, като му речеш:

³Og du skal si til det: Så sier Herren, Israels Gud: Se, jeg kommer over dig, du Se'ir-fjell, og jeg vil rekke ut min hånd mot dig og gjøre dig til en ørken, en ødemark.

³Така казва Господ Иеова: Ето, хълме Сиир, Аз съм против тебе; ще простра ръката Си против тебе, и ще те обърна в опустошение и ще бъдеш за учудване.

⁴Dine byer vil jeg gjøre til grushoper, og du selv skal bli til en ørken, og du skal kjenne at jeg er Herren.

⁴Ще разоря градовете ти, и ти ще запустееш; и ще познаеш, че Аз съм Господ.

⁵Fordi du bærer på et evig fiendskap og overgav Israels barn i sverdets vold - i deres ulykkes tid, da den misgjerning skjedde som førte til undergang,

⁵Понеже си хранил непрекъсната омраза, и си предал израилтяните в силата на меча във времето на бедствието им, когато беззаконието [им е стигнало] до края си;

⁶derfor, så sant jeg lever, sier Herren, Israels Gud, vil jeg gjøre dig til blod, og blod skal forfølge dig; fordi du ikke har hatet blod, skal blod forfølge dig.

⁶затова, [заклевам се] в живота Си, казва Господ Иеова, ще те предам на кръв, и кръв ще те преследва; понеже не си намразил кръвта, то кръв ще те преследва.

⁷Jeg vil gjøre Se'ir-fjellet til en ørken, en ødemark, og utrydde av det både den som drar frem, og den som drar tilbake.

⁷Така ще направя хълма Сиир да бъде за учудване и да запустее; и ще изтребя от него и оня, който минава, и оня, който се връща.

⁸Jeg vil fylle dets fjell med dets drepte menn; på dine hauger og i dine daler og i alle dine bekker skal det falle menn som er drept ved sverd.

⁸Ще напълня планините му с убитите му; по хълмовете ти, по долините ти и по всичките ти реки ще паднат убитите от нож.

⁹Til evige ørkener vil jeg gjøre dig, og dine byer skal ikke reise sig igjen, og I skal kjenne at jeg er Herren.

⁹Ще обърна на вечно опустошение, и градовете ти няма да се населят; и ще познаете, че Аз съм Господ.

¹⁰Fordi du sa: De to folk* og de to land skal bli mine, og vi vil ta dem i eie, enda Herren har vært der, / {* Juda og Israel.}

¹⁰Понеже си рекъл: Тия два народа и тия две страни ще бъдат мои, и ние ще ги владеем, ако и да е бил Господ там,

¹¹derfor vil jeg, så sant jeg lever, sier Herren, Israels Gud, gjøre med dig efter den vrede og avind som du har lagt for dagen i ditt hat mot dem, og jeg skal bli kjent blandt dem når jeg dømmer dig.

¹¹затова, [заклевам се] в живота Си, казва Господ Иеова ще постъпя според гнева и според завистта, която си показал поради омразата си към тях; и ще им бъда познат, когато те съдя.

¹²Og du skal kjenne at jeg, Herren, har hørt alle de spottord som du har talt mot Israels fjell, da du sa: De er ødelagt, oss er de gitt til føde.

¹²И ти ще познаеш, че Аз Господ чух всичките хули, които си произнесъл против Израилевите планини, като си рекъл: Те запустяха; нам са дадени за храна.

¹³Og I talte overmodig mot mig med eders munn og brukte mange ord mot mig; jeg har nok hørt det.

¹³И с устата си говорихте високомерно против Мене, и казахте много думи против Мене; Аз чух.

¹⁴Så sier Herren, Israels Gud: Mens all jorden gleder sig, vil jeg legge dig øde.

¹⁴Така казва Господ Иеова: Когато се весели целият свят, Аз ще те направя пуст.

¹⁵Som du gledet dig fordi Israelættens arv blev ødelagt, således vil jeg gjøre mot dig; en ørken skal Se'ir-fjellet og hele, hele Edom bli, og de skal kjenne at jeg er Herren.

¹⁵Както си се развеселил за дето запустя наследството на Израилевия дом, така ще направя на тебе; ще запустееш, хълме Сиир, и целият Едом, да! целият; и ще познаят, че Аз съм Господ.