¹Og du menneskesønn! Spå om Israels fjell og si: Hør Herrens ord, I Israels fjell!

¹И ти сине човешки, пророкувай към Израилевите планини, като речеш: Израилеви планини, слушайте Господното слово.

²Så sier Herren, Israels Gud: Fordi fienden ropte: Ha, ha! over eder og sa: De evige hauger er blitt vår eiendom,

²Така казва Господ Иеова: Понеже неприятелят рече против вас: О хохо! и - Древните височини станаха наше владение,

³derfor skal du spå og si: Så sier Herren, Israels Gud: Fordi, ja fordi de ødelegger og higer efter å opsluke eder fra alle sider, så I kan bli de andre folks eiendom, og fordi I er kommet på tunger og leber og i ondt rykte blandt folk,

³затова, като пророкуваш речи: Така казва Господ Иеова: Понеже ви запустиха и погълнаха отвред, за да станете владение на другите народи, и станахте [предмет на] говоренето на устни и на зли отзиви на людете,

⁴derfor, I Israels fjell, hør Herrens, Israels Guds ord! Så sier Herren, Israels Gud, til fjellene og haugene, til bekkene og dalene og til de øde grushauger og de forlatte byer, som er blitt til rov og til spott for de andre folk, som bor rundt omkring,

⁴затова Израилеви планини, слушайте словото на Господа Иеова. Така казва Господ Иеова на планините и на хълмовете, на потоците и на долините, на запустелите пустоти и на напуснатите градове, които станаха корист и са за присмех на другите народи около тях, -

⁵derfor sier Herren, Israels Gud, så: Sannelig, i min brennende nidkjærhet har jeg talt mot de andre folk og mot hele Edom, som har tilkjent sig mitt land til eiendom med hjertens glede og med inderlig forakt, for å drive ut dem som bor der, og utplyndre det;

⁵затова, казва Господ Иеова: Непременно в пламенната Си ревнивост говорих против другите народи и против целия Едом, които с всесърдечна радост и с душевно презрение направиха Моята земя свое владение, за да я изхвърлят и разграбят;

⁶derfor skal du spå om Israels land og si til fjellene og haugene, til bekkene og dalene: Så sier Herren, Israels Gud: Se, jeg har talt i min nidkjærhet og i min harme: Fordi I har båret folkenes hån,

⁶затова, пророкувай за Израилевата земя, и кажи на планините и на хълмовете, на потоците и на долините: Така казва Господ Иеова: Ето, Аз говорих в ревността Си и в яростта Си, понеже понесохте укор от народите;

⁷derfor sier Herren, Israels Gud, så: Jeg har løftet min hånd og svoret: Sannelig, de folk som bor rundt omkring eder, de skal selv lide hån.

⁷затова, така казва Господ Иеова: Аз се заклех, че народите които са около вас, непременно ще носят срама си.

⁸Men I, Israels fjell, I skal utskyte eders grener og bære eders frukt for mitt folk Israel; for det skal snart komme.

⁸А вие, Израилеви планини, ще изкарате клоновете си; и ще давате плода си на людете Ми Израиля; защото скоро ще дойдат.

⁹For se, jeg kommer til eder, jeg vil vende mig til eder, og I skal bli dyrket og tilsådd.

⁹Защото, ето, Аз съм за вас, и ще се обърна към вас, и вие ще бъдете обработвани и засявани.

¹⁰Og jeg vil føre mange mennesker op på eder, hele Israels hus, og i byene skal det atter bo folk, og ruinene skal bygges op igjen.

¹⁰И ще заселя върху вас много човеци, целия Израилев дом, да! целия; и градовете ще се населят, и запустелите места ще се съградят.

¹¹Jeg vil føre mennesker og fe i mengde op på eder, og de skal økes og være fruktbare; jeg vil la det bo folk på eder som i fordums tider og gjøre mere vel mot eder enn i eders første tid, og I skal kjenne at jeg er Herren.

¹¹И ще заселя върху вас много човеци и животни, които ще нараснат и се наплодят; и ще ви населя както бяхте по-напред, и ще ви сторя по-голямо добро отколкото в началото; и ще познаете, че Аз съм Господ.

¹²Jeg vil la mennesker, mitt folk Israel, ferdes på eder, og de skal ta dig* i eie, og du skal være deres arv, og du skal ikke mere bli ved å gjøre dem barnløse. / {* d.e. Israels land.}

¹²Да! ще направя да ходят по вас човеци, людете Ми Израил; те ще ви владеят, и вие ще им бъдете наследство, и за напред няма да ги обезчадите.

¹³Så sier Herren, Israels Gud: Fordi de sier til dig: Du er en menneskeeter, og du har gjort dine folk* barnløse, / {* Israel og Juda.}

¹³Така казва Господ Иеова: Понеже ви думат: Ти си [земя], която поглъщаш човеци и обезчадваш людете си,

¹⁴derfor skal du ikke mere ete mennesker og ikke mere føre dine folk til fall, sier Herren, Israels Gud.

¹⁴затова няма вече да поглъщаш човеци, нито да обезчадваш вече народа си, казва Господ Иеова;

¹⁵Og jeg vil ikke mere la dig høre folkenes hån, og folkeslagenes spott skal du ikke mere bære, og dine egne folk skal du ikke mere føre til fall, sier Herren, Israels Gud.

¹⁵и няма вече да ти допусна да понесеш укор от народите, нито ще носиш поругание от племената, и няма вече да направиш народа си да се препъва, казва Господ Иеова.

¹⁶Og Herrens ord kom til mig, og det lød så:

¹⁶При това Господното слово дойде към мене и рече:

¹⁷Menneskesønn! Israels hus bodde i sitt land, og de gjorde det urent ved sin ferd og sine gjerninger; som en kvinnes månedlige urenhet var deres ferd for mitt åsyn.

¹⁷Сине човешки, когато Израилевият дом живееха в земята си те я оскверниха с постъпките си и с делата си; техните постъпки бяха пред Мене [отвратителни] като нечистотата на отлъчена жена.

¹⁸Da utøste jeg min harme over dem for det blods skyld som de hadde utøst over landet, og fordi de hadde gjort det urent med sine motbydelige avguder.

¹⁸Затова излях яростта Си върху тях поради кръвта, която бяха излели на земята, и поради идолите, с които я бяха омърсили;

¹⁹Og jeg spredte dem blandt folkene, og de blev strødd omkring i landene; efter deres ferd og deres gjerninger dømte jeg dem.

¹⁹разсях ги между народите, и те бидоха разпръснати по страните; според постъпките им и според делата им ги съдих.

²⁰Og da de kom til de folk som de kom til, vanhelliget de mitt hellige navn, og det blev sagt om dem: Dette er Herrens folk, og allikevel måtte de dra ut av hans land!

²⁰И когато влязоха между народите, гдето отидоха, омърсиха Моето свето име, тъй щото се говореше за тях: Тия са людете на Иеова, и из земята Му излязоха;

²¹Da ynkedes jeg over mitt hellige navn, som Israels hus hadde vanhelliget blandt de folk som de var kommet til.

²¹Смилих се, обаче, за светото Си име, което Израилевият дом бяха омърсили между народите, при които отидоха.

²²Derfor skal du si til Israels hus: Så sier Herren, Israels Gud: Ikke for eders skyld, Israels hus, gjør jeg det, men for mitt hellige navns skyld, som I har vanhelliget blandt de folk som I er kommet til.

²²Затова речи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Аз не правя [това] заради вас, доме Израилев, но заради Моето свето име, което омърсихте между народите, при които отидохте.

²³Jeg vil hellige mitt store navn, som er blitt vanhelliget blandt folkene, det som I har vanhelliget blandt dem, og folkene skal kjenne at jeg er Herren, sier Herren, Israels Gud, når jeg åpenbarer min hellighet på eder for eders øine.

²³Аз ще осветя великото Си име, което е било омърсено между народите, което вие омърсихте между тях; и народите ще познаят, че Аз съм Господ, казва Господ Иеова, когато се осветя у вас пред очите им.

²⁴Jeg vil hente eder fra folkene og samle eder fra alle landene, og jeg vil la eder komme til eders eget land.

²⁴Защото ще ви взема изсред народите, и ще ви събера от всичките страни, и ще ви доведа в земята ви.

²⁵Og jeg vil sprenge rent vann på eder, og I skal bli rene; fra alle eders urenheter og fra alle eders motbydelige avguder vil jeg rense eder.

²⁵Тогава ще поръся върху вас чиста вода, и ще се очистите; от всичките ви нечистотии и от всичките ви идоли ще ви очистя.

²⁶Jeg vil gi eder et nytt hjerte, og en ny ånd vil jeg gi inneni eder, og jeg vil ta bort stenhjertet av eders kjød og gi eder et kjødhjerte.

²⁶Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.

²⁷Min Ånd vil jeg gi inneni eder, og jeg vil gjøre at I følger mine bud og holder mine lover og gjør efter dem.

²⁷И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате.

²⁸I skal bo i det land jeg gav eders fedre, og I skal være mitt folk, og jeg vil være eders Gud.

²⁸Ще живеете в земята, която дадох на бащите ви; и вие ще Ми бъдете люде, и Аз ще бъда ваш Бог.

²⁹Jeg vil fri eder fra alle eders urenheter, og jeg vil kalle på kornet og gjøre det foldrikt og ikke la hungersnød komme over eder.

²⁹Ще ви спася от всичките ви нечистоти; и като призова житото, ще го умножа, и не ще [вече] да ви докарам глад.

³⁰Jeg vil mangfoldiggjøre trærnes frukt og markens grøde, så I ikke mere for hungers skyld skal lide hån blandt hedningefolkene.

³⁰Ще умножа плода на дървото и рожбите на полето, за да не ви се присмиват вече народите за гдето гладувате.

³¹Da skal I komme i hu eders onde ferd og eders gjerninger, som ikke var gode, og I skal vemmes ved eder selv for eders misgjerninger og eders vederstyggeligheter.

³¹Тогава, като си спомните нечестивите си постъпки и недобрите си дела, ще се отвратите сами от себе си пред очите си поради беззаконията си и поради мерзостите си.

³²Ikke for eders skyld gjør jeg det, sier Herren, Israels Gud, det skal I vite! Blues og skam eder over eders ferd, Israels hus!

³²Не заради вас правя Аз [това], казва Господ Иеова, нека ви бъде известно. Засрамете се и се смутете поради постъпките си, доме Израилев!

³³Så sier Herren, Israels Gud: Den dag jeg renser eder fra alle eders misgjerninger, vil jeg la det bo folk igjen i byene, og ruinene skal bygges op igjen,

³³Така казва Господ Иеова: В деня, когато ви очистя от всичките ви беззакония, ще направя и да се населят градовете, и запустелите места ще се съградят.

³⁴og det land som var lag øde, skal bli dyrket i stedet for at det var en ørken for hver manns øine som gikk forbi.

³⁴Опустошената земя ще се обработи, макар че е била пуста пред очите на всекиго, който минаваше.

³⁵Da skal de si: Dette land som var lagt øde, er blitt som Edens have, og de herjede og ødelagte og nedrevne byer er gjenreist og har fått murer.

³⁵И ще казват: Тая земя, която бе запустяла, стана като Едемската градина, и запустелите, опустошените и разорените градове се укрепиха и населиха.

³⁶Og de folk som blir igjen rundt omkring eder, skal kjenne at jeg, Herren, har bygget op igjen det som var revet ned, og tilplantet det ødelagte land. Jeg, Herren, har sagt det, og jeg skal gjøre det.

³⁶Тогава народите останали около вас ще познаят, че Аз Господ съградих разореното и насадих запустялото. Аз Господ изговорих това и ще го извърша.

³⁷Så sier Herren, Israels Gud: Også i dette vil jeg bønnhøre Israels hus, så jeg gjør det for dem: Jeg vil gjøre det så rikt på folk som en fårehjord;

³⁷Така казва Господ Иеова: При това Израилевият дом ще Ме потърси за да им го сторя. Ще ги умножа с човеци като стадо;

³⁸som en hellig hjord, som Jerusalems hjord på dets høitider, således skal de ødelagte byer bli fulle av menneskehjorder, og de skal kjenne at jeg er Herren.

³⁸като стадото за жертва, като стадото, което [пълни] Ерусалим във време на определените празници, така човешки стада ще пълнят запустелите градове; и ще познаят, че Аз съм Господ.