¹Herrens hånd kom over mig, og Herren førte mig i ånden ut og satte mig ned midt i dalen, og den var full av ben.

¹Господната ръка биде върху мене та ме изведе чрез Господния Дух и ме постави всред поле, което бе пълно с кости.

²Og han førte mig rundt omkring dem, og jeg så at de lå der i store mengder utover dalen, og de var aldeles tørre.

²И преведе ме край тях наоколо; и, ето, имаше твърде много по отвореното поле; и, ето, бяха твърде сухи.

³Og han sa til mig: Menneskesønn! Skal disse ben bli levende? Jeg svarte: Herre, Israels Gud, du vet det!

³И рече ми: Сине човешки, могат ли да оживеят тия кости? И отговорих: Господи Иеова Ти знаеш.

⁴Da sa han til mig: Spå om disse ben og si til dem: I tørre ben, hør Herrens ord!

⁴Пак ми рече: Пророкувай над тия кости и речи им: Сухи кости, слушайте Господното слово.

⁵Så sier Herren, Israels Gud, til disse ben: Se, jeg lar det komme livsånde i eder, og I skal bli levende.

⁵Така казва Господ Иеова на тия кости: Ето, ще направя да влезе във вас дух та ще оживеете;

⁶Jeg vil legge sener på eder og la det komme kjøtt på eder og dekke eder med hud og gi livsånde i eder, og I skal bli levende; og I skal kjenne at jeg er Herren.

⁶ще туря и жили върху вас, ще ви облека с меса и ще ви покрия с кожа, и като туря дух у вас ще оживеете; и ще познаете, че Аз съм Господ.

⁷Og jeg spådde således som det var befalt mig, og mens jeg spådde, hørtes det en sterk lyd; det blev et bulder, og benene nærmet sig til hverandre.

⁷И тъй, пророкувах както ми бе заповядано; и като пророкувах започна да гърми, и ето трус, и костите се събираха, кост с костта си.

⁸Og jeg så, og se, det kom sener og kjøtt på dem, og ovenpå det drog det sig hud over dem; men livsånde var det ikke i dem.

⁸И като погледнах, ето, жили и меса израснаха по тях, и кожа ги покри отгоре; дух, обаче, нямаше в тях.

⁹Da sa han til mig: Spå og tal til livsånden! Spå, menneskesønn, og si til livsånden: Så sier Herren, Israels Gud: Kom du livsånde fra de fire vinder og blås på disse drepte menn, så de kan bli levende!

⁹Тогава ми рече: Пророкувай за духа; пророкувай, сине човешки, и речи на духа: Така казва Господ Иеова: Дойди духо, от четирите ветрища и духни върху тия убити, за да оживеят.

¹⁰Og jeg spådde således som han hadde befalt mig, og livsånden kom i dem, og de blev levende og stod op på sine føtter, en meget, meget stor hær.

¹⁰Пророкувах, прочее, както ми заповяда; и духът влезе в тях, и те оживяха; и изправиха се на нозете си, една твърде голяма войска.

¹¹Og han sa til mig: Menneskesønn! Disse ben er hele Israels hus. Se, de sier: Våre ben er fortørket, og vårt håp er gått til grunne; vi er fortapt.

¹¹Тогава ми рече: Сине човешки, тия кости са целият Израилев дом. Ето, те казват: Костите ни изсъхнаха, и надеждата ни се изгуби; ние сме загинали.

¹²Spå derfor og si til dem: Så sier Herren, Israels Gud: Se, jeg åpner eders graver og lar eder, mitt folk, stige op av eders graver, og jeg fører eder til Israels land.

¹²Затова пророкувай и речи им: Така казва Господ Иеова: Ето, люде Мои, Аз ще отворя гробовете ви, и като ви изведа из гробовете ви ще ви заведа в Израилевата земя.

¹³Og I skal kjenne at jeg er Herren, når jeg åpner eders graver og lar eder, mitt folk, stige op av eders graver.

¹³И ще познаете, люде Мои, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа из гробовете ви.

¹⁴Og jeg vil gi min Ånd i eder, og I skal bli levende, og jeg vil bosette eder i eders land, og I skal kjenne at jeg, Herren, har sagt det, og at jeg også vil gjøre det, sier Herren.

¹⁴И като туря духа Си във вас, ще оживеете; и ще ви поставя във вашата земя; и ще познаете, че Аз Господ изговорих това и го извърших, казва Господ.

¹⁵Og Herrens ord kom til mig, og det lød så:

¹⁵Пак дойде Господното слово към мене и рече:

¹⁶Og du menneskesønn! Ta dig en stav og skriv på den: For Juda og for Israels barn, hans medbrødre! Og ta dig en annen stav og skriv på den: For Josef - en stav for Efra'im og hele Israels hus, hans medbrødre!

¹⁶Ти, сине човешки, вземи си един жезъл та напиши на него: За Юда и за другарите му израилтяните; тогава вземи друг жезъл и напиши на него: За Иосифа, жезъла на Ефрема и другарите му целия Израилев дом.

¹⁷Og sett dem sammen, den ene til den andre, til én stav, så de blir til ett i din hånd!

¹⁷И съедини си ги един с друг в един жезъл, за да станат един в ръката ти.

¹⁸Og når ditt folks barn sier til dig: Vil du ikke la oss få vite hvad du mener med dette? -

¹⁸И когато людете ти продумат и ти рекат: Няма ли да ни обясниш що искаш да кажеш с това?

¹⁹da skal du si til dem: Så sier Herren, Israels Gud: Se, jeg tar Josefs stav, som er i Efra'ims hånd, og Israels stammer, hans medbrødre, og jeg legger dem til Judas stav og gjør dem til én stav, så de blir til ett i min hånd.

¹⁹Речи им: Така казва Господ Иеова: Ето, Аз ще взема Иосифовия жезъл, който е в ръката на Ефрема и на другарите му Израилевите племена, та ще ги туря към него, към Юдовия жезъл, и ще ги направя един жезъл; те ще бъдат един в ръката Ми.

²⁰Og de staver som du skriver på, skal du holde i din hånd for deres øine.

²⁰И жезлите, на които си написал, нека бъдат в ръката ти пред очите им.

²¹Si så til dem: Så sier Herren, Israels Gud: Se, jeg henter Israels barn fra de folk som de drog bort til, og jeg vil samle dem fra alle kanter og føre dem til deres eget land.

²¹И речи им: Така казва Господ Иеова: Ето, Аз ще взема израилтяните изсред народите гдето са отишли, и като ги събера от всякъде ще ги доведа в земята им;

²²Og jeg vil gjøre dem til ett folk i landet, på Israels fjell, og én konge skal være konge for dem alle, og de skal ikke mere være to folk og ikke mere dele sig i to riker.

²²и ще ги направя един народ в земята, върху Израилевите планини; един цар ще царува над всички тях; и не ще бъдат вече два народа, нито ще бъдат за напред разделени в две царства.

²³Og de skal ikke mere gjøre sig urene med sine motbydelige avguder og med sine vederstyggeligheter eller med nogen av sine misgjerninger, og jeg vil utfri dem fra alle deres bosteder, hvor de har syndet, og rense dem, og de skal være mitt folk, og jeg vil være deres Gud.

²³Те няма вече да се оскверняват с идолите си, нито с мерзостите си, нито с кое да било от престъпленията си; но ще ги избавя от всичките отстъпления, с които са съгрешили, и ще ги очистя; така те ще бъдат Мои люде, и Аз ще бъда техен Бог.

²⁴Og min tjener David* skal være konge over dem, og én hyrde skal det være for dem alle, og mine lover skal de følge, og mine bud skal de holde og gjøre efter dem. / {* ESK 34, 23.}

²⁴И слугата Ми Давид ще бъде цар на тях; над всички тях ще има един пастир; и те ще ходят в съдбите Ми, и ще пазят повеленията Ми и ще ги извършват.

²⁵Og de skal bo i det land jeg gav min tjener Jakob, det som eders fedre bodde i; de skal bo i det, de og deres barn og deres barnebarn, til evig tid, og David, min tjener, skal være deres fyrste evindelig.

²⁵Тоже ще живеят в земята, която дадох на слугата Си Якова, гдето живяха бащите ви; в нея ще живеят те, чадата им и внуците им до века; и слугата Ми Давид ще им бъде княз до века.

²⁶Og jeg vil gjøre en fredspakt med dem - en evig pakt med dem skal det være; og jeg vil bosette dem i mitt land og la dem bli tallrike, og jeg vil sette min helligdom midt iblandt dem for evig tid.

²⁶При това, ще направя с тях завет на мир, който ще бъде вечен завет с тях; и като ги настаня ще ги умножа, и ще положа светилището Си всред тях до века.

²⁷Og min bolig skal være over dem, og jeg vil være deres Gud, og de skal være mitt folk.

²⁷И скинията Ми ще бъде всред тях; и Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои люде.

²⁸Og folkene skal kjenne at jeg er Herren, som helliger Israel, når min helligdom blir midt iblandt dem til evig tid.

²⁸Тогава народите ще познаят, че Аз Господ освещавам Израиля, когато светилището Ми бъде всред тях до века.