¹Fjorten år efter gikk jeg atter op til Jerusalem med Barnabas og tok også Titus med;

¹Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

²men jeg gikk der op efter en åpenbaring. Og jeg forela dem, og særskilt dem som gjaldt mest, det evangelium som jeg forkynner iblandt hedningene, om jeg vel løp eller hadde løpet forgjeves.

²(А възлязох по откровение). И изложих пред [братята] благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите [от тях], да не би напразно да тичам или да съм тичал.

³Men ikke engang Titus, som var med mig, han som var en greker, blev tvunget til å la sig omskjære -

³Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

⁴og det for de falske brødres skyld som hadde sneket sig inn og var kommet for å lure på vår frihet, den som vi har i Kristus Jesus, så de kunde gjøre oss til træler.

⁴и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

⁵For disse vek vi ikke et øieblikk i eftergivenhet, forat evangeliets sannhet kunde stå fast iblandt eder.

⁵на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

⁶Men de som gjaldt for å være noget - hvor store de var, er mig det samme; Gud gjør ikke forskjell på folk - de som gjaldt mest, påla mig intet videre,

⁶А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), - тия именити, [казвам], не прибавиха нищо повече на моето [учение];

⁷tvert imot: da de så at det var mig betrodd å forkynne evangeliet for de uomskårne, likesom Peter for de omskårne -

⁷а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено [да проповядвам] благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

⁸for han som gav Peter kraft til apostel-tjeneste blandt de omskårne, han gav og mig kraft til det blandt hedningene -

⁸(защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене [за апостолство] между езичниците),

⁹og da de fikk vite om den nåde som var mig gitt, da gav Jakob og Kefas og Johannes, de som gjaldt for å være støttene, mig og Barnabas samfunds-hånd, at vi skulde gå til hedningene, men de til de omskårne,

⁹и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

¹⁰bare at vi skulde komme de fattige i hu, og det har jeg nettop lagt vinn på å gjøre.

¹⁰[Искаха] само да помним сиромасите, - което също нещо и ревностно желаех да върша.

¹¹Men da Kefas kom til Antiokia, sa jeg ham imot like op i øinene, fordi det var ført klagemål imot ham.

¹¹А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

¹²For før det kom nogen fra Jakob, åt han sammen med hedningene; men da de kom, drog han sig tilbake og skilte sig ut, for han var redd for dem som var av omskjærelsen,

¹²Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше [от тях], защото се боеше от обрязаните.

¹³og sammen med ham hyklet og de andre jøder, så at endog Barnabas blev revet med av deres hykleri.

¹³И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

¹⁴Men da jeg så at de ikke gikk rett frem efter evangeliets sannhet, sa jeg til Kefas så alle hørte på det: Når du som er jøde, lever som hedning og ikke som jøde, hvorledes kan du da tvinge hedningene til å leve som jøder?

¹⁴Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

¹⁵Vi er jøder av fødsel og ikke syndere av hedensk ætt;

¹⁵Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,

¹⁶men da vi innså at et menneske ikke blir rettferdiggjort av lov-gjerninger, men ved tro på Kristus Jesus, så trodde også vi på Kristus Jesus, for å bli rettferdiggjort av tro på Kristus og ikke av lov-gjerninger, eftersom intet kjød blir rettferdiggjort av lov-gjerninger.

¹⁶като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.

¹⁷Men om vi, da vi søkte å bli rettferdiggjort i Kristus, fantes også selv å være syndere, er derfor Kristus en syndens tjener? Langt derifra!

¹⁷Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

¹⁸for hvis jeg igjen bygger op det jeg brøt ned, da viser jeg mig selv som en lovbryter.

¹⁸Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

¹⁹For jeg er ved loven død for loven for å leve for Gud;

¹⁹Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

²⁰jeg er korsfestet med Kristus, jeg lever ikke lenger selv, men Kristus lever i mig, og det liv jeg nu lever i kjødet, det lever jeg i troen på Guds Sønn, som elsket mig og gav sig selv for mig.

²⁰Съразпнах се с Христа, и [сега] вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

²¹Jeg akter ikke Guds nåde for intet; for er rettferdighet å få ved loven, da er altså Kristus død forgjeves.

²¹Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се [придобива] чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.