¹I uforstandige galatere! hvem har forgjort eder, I som har fått Jesus Kristus malt for øinene som korsfestet?

¹О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан [като] разпнат?

²Bare dette vil jeg få vite av eder: Var det ved lov-gjerninger I fikk Ånden, eller ved troens forkynnelse?

²Това само желая да науча от вас: Чрез дела, [изисквани] от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в [евангелското] послание?

³Er I så uforstandige? I begynte i Ånd; vil I nu fullende i kjød?

³Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?

⁴Så meget har I oplevd forgjeves! - om det da virkelig er forgjeves.

⁴Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!

⁵Han altså som gir eder Ånden og virker kraftige gjerninger iblandt eder, gjør han det ved lov-gjerninger eller ved troens forkynnelse?

⁵Прочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, [изисквани] от закона ли [върши това], или чрез вяра в посланието,

⁶Likesom Abraham trodde Gud, og det blev regnet ham til rettferdighet.

⁶както [с] Авраама, [който] повярва в Бога, и му се вмени за правда?

⁷Derfor skal I vite at de som har tro, de er Abrahams barn.

⁷Тогава познайте, че тия, които [упражняват] вяра, те са Авраамови чада;

⁸Og da Skriften forutså at det er ved tro Gud rettferdiggjør hedningene, forkynte den Abraham forut det evangelium: I dig skal alle folk velsignes.

⁸и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, [казвайки]: "В тебе ще се благославят всичките народи".

⁹Så blir da de som har tro, velsignet med den troende Abraham.

⁹Така щото тия, които [имат] вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.

¹⁰For så mange som holder sig til lov-gjerninger, er under forbannelse; for det er skrevet: Forbannet er hver den som ikke blir ved i alt som er skrevet i lovens bok, så han gjør det!

¹⁰Защото всички, които се [облягат] на дела, [изисквани] от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".

¹¹Og at ingen blir rettferdiggjort for Gud ved loven, er åpenbart; for: Den rettferdige, ved tro skal han leve;

¹¹А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно [от това], "че праведният чрез вяра ще живее";

¹²men loven har ikke noget med troen å gjøre, men: Den som gjør det, skal leve derved.

¹²а законът не действува чрез вяра, но казва: "Който върши това, [което заповядва законът], ще живее чрез него".

¹³Kristus kjøpte oss fri fra lovens forbannelse, idet han blev en forbannelse for oss - for det er skrevet: Forbannet er hver den som henger på et tre -

¹³Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор. 5:21.} за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";

¹⁴forat Abrahams velsignelse kunde komme over hedningene i Kristus Jesus, så vi ved troen kunde få Ånden, som var oss lovt.

¹⁴така щото благословението, [дадено] на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.

¹⁵Brødre! jeg taler på menneskelig vis. Selv en menneskelig pakt vil ingen gjøre til intet eller legge noget til efterat den er stadfestet.

¹⁵Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.

¹⁶Nu blev løftene gitt Abraham og hans ætt; han sier ikke: Og dine ætlinger, som om mange, men som om én: Og din ætt, og dette er Kristus.

¹⁶А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.

¹⁷Dette er da min mening: En pakt som forut er stadfestet av Gud, gjør ikke loven, som er gitt fire hundre og tretti år efter, ugyldig, så den skulde gjøre løftet til intet.

¹⁷И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.

¹⁸For får en arven ved lov, da får en den ikke lenger ved løfte; men Gud har gitt Abraham den ved løfte.

¹⁸Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.

¹⁹Hvad skulde da loven til? Den blev lagt til for overtredelsenes skyld, inntil den ætt kom som løftet gjaldt - gitt ved engler, ved en mellemmanns hånd;

¹⁹Тогава, защо се [даде] закона? Прибави се с цел [да се изявяват] престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; [и беше] прогласен от ангели чрез един ходатай.

²⁰men en mellemmann er ikke bare for én; men Gud er én.

²⁰Но ходатаят не [ходатайствува] за един; а Бог, [Който дава обещание], е един.

²¹Er da loven imot Guds løfter? Langt derifra! for var det gitt nogen lov som kunde gjøre levende, da kom rettferdigheten virkelig av loven;

²¹Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.

²²men Skriften har lagt alt inn under synd, forat det som var lovt, skulde ved tro på Jesus Kristus bli gitt dem som tror.

²²Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, [изпълняемо] чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.

²³Men før troen kom, blev vi holdt innestengt i varetekt under loven til den tro som skulde åpenbares.

²³А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до [времето] на вярата, която имаше да се открие.

²⁴Så er da loven blitt vår tuktemester til Kristus, forat vi skulde bli rettferdiggjort av tro;

²⁴Така, законът стана за нас детеводител, [да ни доведе] при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.

²⁵men efterat troen er kommet, er vi ikke lenger under tuktemesteren;

²⁵Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.

²⁶alle er I jo Guds barn ved troen på Kristus Jesus;

²⁶Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.

²⁷for I, så mange som er døpt til Kristus, har iklædd eder Kristus.

²⁷Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.

²⁸Her er ikke jøde eller greker, her er ikke træl eller fri, her er ikke mann og kvinne; for I er alle én i Kristus Jesus.

²⁸Няма [вече] юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.

²⁹Men hører I Kristus til, da er I jo Abrahams ætt, arvinger efter løfte.

²⁹И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.