¹Men jeg sier: Så lenge arvingen er barn, er det ingen forskjell mellem ham og en træl, enda han er herre over alt sammen;

¹Казвам още: До тогаз, до когато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко,

²men han er under formyndere og husholdere inntil den tid som hans far forut har fastsatt.

²но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.

³Således var også vi, dengang vi var barn, trælbundet under verdens barnelærdom;

³Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните [учения] на света;

⁴men da tidens fylde kom, utsendte Gud sin Sønn, født av en kvinne, født under loven,

⁴а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,

⁵forat han skulde kjøpe dem fri som var under loven, forat vi skulde få barnekår.

⁵за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

⁶Og fordi I er sønner, har Gud sendt sin Sønns Ånd i våre hjerter, som roper: Abba, Fader!

⁶И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!

⁷Så er du da ikke lenger træl, men sønn; men er du sønn, da er du og arving ved Gud.

⁷Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то [си] Божий наследник чрез Христа.

⁸Men dengang da I ikke kjente Gud, trælet I under de guder som i virkeligheten ikke er guder;

⁸Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове;

⁹men nu, da I kjenner Gud, ja det som mere er, er kjent av Gud, hvorledes kan I da vende om igjen til den skrøpelige og fattige barnelærdom? vil I da på ny igjen træle under den?

⁹а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални [учения], на които изново желаете да робувате?

¹⁰I tar vare på dager og måneder og tider og år;

¹⁰Вие пазите дните, месеците, времената и годините.

¹¹jeg frykter for eder at jeg kanskje forgjeves har gjort mig møie med eder.

¹¹Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.

¹²Vær som jeg! for jeg er jo som I. Brødre! jeg ber eder. I har ingen urett gjort mig;

¹²Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз [станах] като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,

¹³men I vet at det var på grunn av skrøpelighet i mitt kjød at jeg første gang kom til å forkynne evangeliet for eder;

¹³но [сами] знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;

¹⁴og til tross for den fristelse som voldtes eder ved mitt kjød, ringeaktet og avskydde I mig ikke. I tok imot mig som en Guds engel, ja, som Kristus Jesus.

¹⁴но [пак], това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.

¹⁵Hvor I dengang priste eder salige! for jeg gir eder det vidnesbyrd at hadde det vært mulig, så hadde I revet eders øine ut og gitt mig dem.

¹⁵Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.

¹⁶Så er jeg da blitt eders fiende ved å si eder sannheten!

¹⁶Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?

¹⁷De legger sig efter eder med en iver som ikke er god; men de vil stenge eder ute, forat I skal være ivrige for dem.

¹⁷Тия [учители] ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат [от нас], за да търсите тях ревностно.

¹⁸Men det er godt å vise iver i det gode alltid, og ikke bare når jeg er til stede hos eder.

¹⁸Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.

¹⁹Mine barn, som jeg atter føder med smerte, inntil Kristus vinner skikkelse i eder!

¹⁹Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,

²⁰Jeg skulde ønske å være til stede hos eder nu og omskifte min røst; for jeg er rådvill med eder.

²⁰желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.

²¹Si mig, I som vil være under loven: Hører I ikke loven?

²¹Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли [що казва] законът?

²²Det er jo skrevet at Abraham hadde to sønner, én med trælkvinnen og én med den frie kvinne;

²²Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната;

²³men trælkvinnens sønn er født efter kjødet, den frie kvinnes derimot ifølge løftet.

²³но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.

²⁴I dette ligger en dypere mening under; for disse kvinner er to pakter, den ene fra berget Sinai, og den føder barn til trældom; dette er Hagar.

²⁴И това е иносказание, защото тия жени [представляват] два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.

²⁵For Hagar er berget Sinai i Arabia, og svarer til det Jerusalem som nu er; for det er i trældom med sine barn.

²⁵А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.

²⁶Men det Jerusalem som er der oppe, er fritt, og det er vår mor;

²⁶А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;

²⁷for det er skrevet: Vær glad, du ufruktbare, du som ikke føder! bryt ut og rop, du som ikke har veer! for den enslige kvinnes barn er mange flere enn hennes som har mannen.

²⁷защото е писано: "Весели се, неплодна, която не раждаш; Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, Защото повече са чадата на самотната, нежели чадата на омъжената".

²⁸Men vi, brødre, er løftets barn, likesom Isak.

²⁸А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.

²⁹Men likesom dengang han som var født efter kjødet, forfulgte ham som var født efter Ånden, således og nu.

²⁹Но, както тогава роденият, по плът гонеше [родения] по Дух, така е и сега.

³⁰Men hvad sier Skriften? Driv ut trælkvinnen og hennes sønn! for trælkvinnens sønn skal ingenlunde arve med den frie kvinnes sønn.

³⁰Обаче, що казва писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната".

³¹Derfor, brødre, er vi ikke trælkvinnens barn, men den frie kvinnes.

³¹За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.