¹Og Herren sa til Abram: Dra bort fra ditt land og fra din slekt og fra din fars hus til det land som jeg vil vise dig!

¹Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.

²Og jeg vil gjøre dig til et stort folk; jeg vil velsigne dig og gjøre ditt navn stort, og du skal bli en velsignelse!

²Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.

³Og jeg vil velsigne dem som velsigner dig, og den som forbanner dig, vil jeg forbanne; og i dig skal alle jordens slekter velsignes

³Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.

⁴Så drog Abram bort som Herren hadde sagt til ham, og Lot drog med ham. Og Abram var fem og sytti år gammel da han drog ut fra Karan.

⁴И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.

⁵Og Abram tok med sig Sarai, sin hustru, og Lot, sin brorsønn, og all deres eiendom som de hadde vunnet, og de folk som de hadde fått i Karan; og de drog ut for å reise til Kana'ans land, og de kom til Kana'ans land.

⁵Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.

⁶Og Abram drog gjennem landet til Sikem-bygden, til Mores terebintelund; og kana'anittene bodde dengang der i landet.

⁶И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците [живееха] в земята.

⁷Da åpenbarte Herren sig for Abram og sa: Din ætt vil jeg gi dette land. Og han bygget der et alter for Herren, som hadde åpenbaret sig for ham.

⁷И Господ се яви на Аврама и рече: На твоето потомство ще дам тая земя. И там издигна олтар на Господа, Който му се яви.

⁸Derfra flyttet han til fjellene østenfor Betel og slo op sitt telt med Betel i vest og Ai i øst; og han bygget der et alter for Herren og påkalte Herrens navn.

⁸От там се премести към хълма, който е на изток от Ветил, дето разпъна шатрата си, Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и там издигна олтар на Господа и призова Господното име.

⁹Og Abram drog efter hvert videre til sydlandet*. / {* d.e. den sydligste del av Kana'an.}

⁹После, като се дигна, Аврам все напредваше към юг.

¹⁰Så blev det hungersnød i landet; og Abram drog ned til Egypten for å opholde sig der, for hungersnøden var stor i landet.

¹⁰А настана глад в земята; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в [Ханаанската] земя.

¹¹Og da han ikke hadde langt igjen til Egypten, sa han til Sarai, sin hustru: Jeg vet jo at du er en vakker kvinne.

¹¹И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сарайя: Виж сега, зная, че си жена красива на глед.

¹²Når nu egypterne får se dig, vil de si: Dette er hans hustru, og så slår de mig ihjel og lar dig leve.

¹²Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.

¹³Kjære, si at du er min søster, så det kan gå mig vel, og mitt liv kan bli spart for din skyld!

¹³Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай тебе и да се опази живота ми, поради твоята [дума].

¹⁴Da nu Abram kom til Egypten, så egypterne at kvinnen var meget vakker.

¹⁴И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива.

¹⁵Også Faraos høvdinger så henne og roste henne for Farao, og så blev kvinnen hentet til Faraos hus.

¹⁵Видяха я и Фараоновите големци и я похвалиха на Фараона; затова жената беше заведена в дома на Фараона.

¹⁶Og han gjorde vel imot Abram for hennes skyld, og han fikk både småfe og storfe og asener og træler og trælkvinner og aseninner og kameler.

¹⁶И заради нея той стори добро на Аврама, който [достигна] да има овци, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили.

¹⁷Men Herren hjemsøkte Farao og hans hus med store plager for Abrams hustru Sarais skyld.

¹⁷Но Господ порази Фараона и дома му с тежки язви, поради Аврамовата жена Сарайя.

¹⁸Da kalte Farao Abram til sig og sa: Hvad er det du har gjort imot mig? Hvorfor lot du mig ikke vite at hun er din hustru?

¹⁸Тогава Фараон повика Аврама и рече: Що е това, което ти ми стори? Защо не ми каза, че ти е жена?

¹⁹Hvorfor sa du: Hun er min søster, så jeg tok henne til hustru? Se, her har du din hustru, ta henne og gå!

¹⁹Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; сега, прочее, ето жена ти; вземи я и си иди.

²⁰Og Farao gav nogen menn befaling til å følge ham på veien med hans hustru og alt det han eide.

²⁰И Фараон му определи човеци, които изпратиха него, жена му и всичко що имаше.