¹Og hele jorden hadde ett tungemål og ens tale.

¹А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.

²Og da de drog frem mot øst, fant de en slette i landet Sinear, og de bosatte sig der.

²И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.

³Og de sa til hverandre: Kom, la oss gjøre teglsten og brenne dem vel! Og de brukte tegl istedenfor sten, og jordbek istedenfor kalk.

³И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.

⁴Så sa de: Kom, la oss bygge oss en by med et tårn som når op til himmelen, og gjøre oss et navn, så vi ikke skal spres over hele jorden!

⁴И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх [да стига] до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

⁵Da steg Herren ned for å se byen og tårnet som menneskenes barn hadde begynt å bygge.

⁵А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.

⁶Og Herren sa: Se, de er ett folk, og ett tungemål har de alle; dette er det første de tar sig fore, og nu vil intet være umulig for dem, hvad de så får i sinne å gjøre.

⁶И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.

⁷La oss da stige ned der og forvirre deres tungemål, så den ene ikke forstår den andres tungemål!

⁷Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.

⁸Så spredte Herren dem derfra over hele jorden, og de holdt op med å bygge på byen.

⁸Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.

⁹Derfor kalte de den Babel; for der forvirret Herren hele jordens tungemål, og derfra spredte Herren dem ut over hele jorden.

⁹За това той се наименува Вавилон {Т.е., Бъркотия.}, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

¹⁰Dette er historien om Sems ætt: Da Sem var hundre år gammel, fikk han sønnen Arpaksad to år efter vannflommen.

¹⁰Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа;

¹¹Og efterat Sem hadde fått Arpaksad, levde han ennu fem hundre år og fikk sønner og døtre.

¹¹а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери.

¹²Da Arpaksad var fem og tretti år gammel, fikk han sønnen Salah.

¹²Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;

¹³Og efterat Arpaksad hadde fått Salah, levde han ennu fire hundre og tre år og fikk sønner og døtre.

¹³а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

¹⁴Da Salah var tretti år gammel, fikk han sønnen Eber.

¹⁴Сала живя тридесет години и роди Евера;

¹⁵Og efterat Salah hadde fått Eber, levde han ennu fire hundre og tre år og fikk sønner og døtre.

¹⁵а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

¹⁶Da Eber var fire og tretti år gammel, fikk han sønnen Peleg.

¹⁶Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека;

¹⁷Og efterat Eber hadde fått Peleg, levde han ennu fire hundre og tretti år og fikk sønner og døtre.

¹⁷а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.

¹⁸Da Peleg var tretti år gammel, fikk han sønnen Re'u.

¹⁸Фалек живя тридесет години и роди Рагава;

¹⁹Og efterat Peleg hadde fått Re'u, levde han ennu to hundre og ni år og fikk sønner og døtre.

¹⁹а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.

²⁰Da Re'u var to og tretti år gammel, fikk han sønnen Serug.

²⁰Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха;

²¹Og efterat Re'u hadde fått Serug, levde han ennu to hundre og syv år og fikk sønner og døtre.

²¹а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.

²²Da Serug var tretti år gammel, fikk han sønnen Nakor.

²²Серух живя тридесет години и роди Нахора;

²³Og efterat Serug hadde fått Nakor, levde han ennu to hundre år og fikk sønner og døtre.

²³а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.

²⁴Da Nakor var ni og tyve år gammel, fikk han sønnen Tarah.

²⁴Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара;

²⁵Og efterat Nakor hadde fått Tarah, levde han ennu hundre og nitten år og fikk sønner og døtre.

²⁵а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.

²⁶Da Tarah var sytti år gammel, fikk han sønnene Abram, Nakor og Haran.

²⁶Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.

²⁷Dette er historien om Tarah og hans ætt: Tarah fikk sønnene Abram, Nakor og Haran. Og Haran fikk sønnen Lot.

²⁷Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота.

²⁸Og Haran døde hos sin far Tarah i sitt fedreland, i Ur i Kaldea.

²⁸И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.

²⁹Og Abram og Nakor tok sig hustruer; Abrams hustru hette Sarai, og Nakors hustru hette Milka og var en datter av Haran, far til Milka og Jiska.

²⁹И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Арана, който [освен че] беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.

³⁰Og Sarai var ufruktbar, hun hadde ikke noget barn.

³⁰А Сарайя беше бездетна, нямаше чадо.

³¹Og Tarah tok med sig Abram, sin sønn, og Lot, Harans sønn, sin sønnesønn, og Sarai, sin sønnekone, sin sønn Abrams hustru; og de drog ut sammen fra Ur i Kaldea for å reise til Kana'ans land, og de kom til Karan og bosatte sig der.

³¹И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, дето се и заселиха.

³²Og Tarahs dager blev to hundre og fem år; så døde Tarah i Karan.

³²И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.