¹Og Herren så til Sara som han hadde sagt, og Herren gjorde med Sara som han hadde lovt.

¹И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.

²Sara blev fruktsommelig og fødte Abraham en sønn i hans alderdom på den fastsatte tid som Gud hadde talt til ham om.

²Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.

³Og Abraham kalte den sønn han hadde fått, den som Sara hadde født ham, Isak.

³И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак {Т.е., Смях.}.

⁴Og Abraham omskar Isak, sin sønn, da han var åtte dager gammel, således som Gud hadde befalt ham.

⁴И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.

⁵Abraham var hundre år gammel da han fikk sin sønn Isak.

⁵А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак.

⁶Da sa Sara: Gud har gjort det så at jeg må le; alle som hører dette, vil le av mig.

⁶И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее.

⁷Og hun sa: Hvem skulde vel ha sagt til Abraham at Sara gir barn å die? Og nu har jeg født ham en sønn i hans alderdom.

⁷Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му.

⁸Og gutten vokste op og blev avvent; og Abraham gjorde et stort gjestebud den dag Isak blev avvent.

⁸А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.

⁹Og Sara så at egypterkvinnen Hagars sønn, som hun hadde født Abraham, spottet,

⁹А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;

¹⁰og hun sa til Abraham: Driv ut denne trælkvinne og hennes sønn! For denne trælkvinnes sønn skal ikke arve med min sønn, med Isak.

¹⁰затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.

¹¹Dette gjorde Abraham meget ondt for hans sønns skyld.

¹¹Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му [Исмаил].

¹²Men Gud sa til Abraham: La det ikke gjøre dig ondt for guttens og for din trælkvinnes skyld! Lyd Sara i alt det hun sier til dig! For i Isak skal det nevnes dig en ætt.

¹²Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.

¹³Men også trælkvinnens sønn vil jeg gjøre til et folk, fordi han er din sønn.

¹³Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.

¹⁴Da stod Abraham tidlig op om morgenen og tok brød og en skinnsekk med vann og gav Hagar og la det på hennes skulder; han gav henne også gutten med og lot henne fare. Og hun gikk avsted og for vill i Be'erseba-ørkenen.

¹⁴Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; [даде] й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.

¹⁵Da det var forbi med vannet i sekken, kastet hun gutten fra sig under en busk

¹⁵Но изчерпи се водата в меха; и [майка му] хвърли детето под един храст

¹⁶og gikk bort og satte sig et stykke ifra, sa langt som et bueskudd; for hun tenkte: Jeg vil ikke se på at gutten dør. Så satt hun et stykke ifra og brast i gråt.

¹⁶и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

¹⁷Men Gud hørte gutten ynke sig, og Guds engel ropte til Hagar fra himmelen og sa til henne: Hvad fattes dig, Hagar? Frykt ikke! For Gud har hørt gutten ynke sig der han ligger.

¹⁷И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.

¹⁸Reis dig, løft gutten op og hold ham ved hånden! For jeg vil gjøre ham til et stort folk.

¹⁸Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.

¹⁹Og Gud åpnet hennes øine, så hun så en brønn; da gikk hun dit og fylte sekken med vann og gav gutten å drikke.

¹⁹Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.

²⁰Og Gud var med gutten; han blev stor og bodde i ørkenen, og da han vokste til, blev han bueskytter.

²⁰Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.

²¹Han bosatte sig i ørkenen Paran, og hans mor tok en hustru til ham fra Egypten.

²¹Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.

²²Ved denne tid kom Abimelek og Pikol, hans hærfører, og sa til Abraham: Gud er med dig i alt det du gjør.

²²По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.

²³Så tilsverg mig nu her ved Gud at du ikke vil fare med svik mot mig og mine barn og min ætt! Likesom jeg har vist godhet mot dig, så skal du gjøre det samme mot mig og mot det land du bor i som fremmed.

²³Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.

²⁴Da sa Abraham: Ja, det skal jeg tilsverge dig.

²⁴И рече Авраам: Заклевам се.

²⁵Men Abraham gikk i rette med Abimelek for en brønn som Abimeleks tjenere hadde tatt med vold.

²⁵Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.

²⁶Da sa Abimelek: Jeg vet ikke hvem som har gjort dette; hverken har du sagt mig det, eller har jeg hørt det før idag.

²⁶Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес.

²⁷Da tok Abraham småfe og storfe og gav Abimelek, og de gjorde en pakt med hverandre.

²⁷Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор [помежду си].

²⁸Og Abraham stilte syv får av småfeet for sig selv.

²⁸А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.

²⁹Da sa Abimelek til Abraham Hvad skal disse syv får her som du har stilt for sig selv?

²⁹И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?

³⁰Han svarte: Disse syv får skal du ta imot av mig; det skal være til et vidnesbyrd for mig at jeg har gravd denne brønn.

³⁰А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.

³¹Derfor kalte de dette sted Be'erseba*; for der gjorde de begge sin ed. / {* Edsbrønnen.}

³¹Затова той наименува онова място Вирсавее {Т.е., Клетвеният кладенец.}, защото там се заклеха двамата.

³²Så gjorde de da en pakt i Be'erseba; og Abimelek og Pikol, hans hærfører, brøt op og vendte tilbake til filistrenes land.

³²Така те сключиха договор във Вирсавее: и [след това] станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.

³³Og Abraham plantet en tamarisk i Be'erseba, og der påkalte han Herrens, den evige Guds navn.

³³И [Авраам] посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог.

³⁴Og Abraham bodde som fremmed i filistrenes land en lang tid.

³⁴И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.