¹Nogen tid derefter satte Gud Abraham på prøve, og han sa til ham: Abraham! Og han svarte: Ja, her er jeg.

¹След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.

²Da sa han: Ta din sønn, din eneste, ham som du har så kjær, Isak, og gå til Moria land og ofre ham der til brennoffer på et av fjellene, som jeg skal si dig!

²И рече [Бог:] Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.

³Så stod Abraham tidlig op om morgenen og lesste på sitt asen og tok to av sine drenger med sig og Isak, sin sønn; han kløvde ved til brennofferet og gav sig på veien til det sted Gud hadde sagt ham.

³На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

⁴På den tredje dag, da Abraham så sig omkring, fikk han øie på stedet langt borte.

⁴На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.

⁵Da sa Abraham til sine drenger: Bli I her med asenet! Jeg og gutten, vi vil gå dit bort og bede og så komme tilbake til eder.

⁵Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.

⁶Så tok Abraham veden til brennofferet og la den på Isak, sin sønn, og selv tok han ilden og kniven i sin hånd; og så gikk de begge sammen.

⁶И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.

⁷Da talte Isak til Abraham, sin far, og sa: Du far! Han svarte: Ja, min sønn! Han sa: Se, her er ilden og veden, men hvor er lammet til brennofferet?

⁷Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече [Исаак]: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?

⁸Abraham svarte: Gud skal selv utse sig lammet til brennofferet, min sønn! Så gikk de begge sammen.

⁸И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

⁹Og da de kom til det sted Gud hadde sagt ham, bygget Abraham et alter der og la veden til rette; så bandt han Isak, sin sønn, og la ham på alteret ovenpå veden.

⁹А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.

¹⁰Og Abraham rakte ut hånden og tok kniven for å ofre sin sønn.

¹⁰И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.

¹¹Da ropte Herrens engel til ham fra himmelen og sa: Abraham, Abraham! - Han svarte: Ja, her er jeg.

¹¹Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.

¹²Da sa han: Legg ikke hånd på gutten og gjør ham ikke noget! For nu vet jeg at du frykter Gud, siden du ikke har spart din eneste sønn for min skyld.

¹²И [ангелът] рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.

¹³Da nu Abraham så op, fikk han se en vær bakenfor sig, som hang fast i buskene med sine horn; og Abraham gikk bort og tok væren og ofret den til brennoffer istedenfor sin sønn.

¹³Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.

¹⁴Og Abraham kalte dette sted: Herren ser. Derfor sier folk den dag idag: På Herrens berg skal han la sig se.

¹⁴И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.

¹⁵Og Herrens engel ropte ennu en gang til Abraham fra himmelen

¹⁵Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:

¹⁶og sa: Ved mig selv sverger jeg, sier Herren: Fordi du gjorde dette og ikke sparte din eneste sønn,

¹⁶В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,

¹⁷så vil jeg storlig velsigne dig og gjøre din ætt såre tallrik, som stjernene på himmelen og som sanden på havets bredd, og din ætt skal ta sine fienders porter i eie;

¹⁷ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;

¹⁸og i din ætt skal alle jordens folk velsignes, fordi du lød mitt ord.

¹⁸в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

¹⁹Så gikk Abraham tilbake til sine drenger, og de brøt op og drog sammen til Be'erseba; og Abraham blev boende i Be'erseba.

¹⁹И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.

²⁰Nogen tid derefter kom det nogen og sa til Abraham: Din bror Nakor og Milka har også fått sønner:

²⁰А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:

²¹Us, den eldste, og Bus, hans bror, og Kemuel, far til Aram,

²¹първородния му Уза, брата му Вуза, Камуила Арамовия баща.

²²og Kesed og Haso og Pildas og Jidlaf og Betuel.

²²Кеседа, Азава, Фалдеса, Едлафа и Ватуила.

²³Og Betuel var far til Rebekka. Disse åtte barn fikk Nakor, Abrahams bror, med Milka.

²³А Ватуил роди Ревека. Тия осем [сина] роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.

²⁴Også hans medhustru, som hette Re'uma, fikk barn: Tebah og Gaham og Tahas og Ma'aka.

²⁴Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.