¹Så gav Jakob sig atter på veien og drog til Østens barns land.

¹Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

²Og da han så sig omkring, fikk han se en brønn på marken, og ved den lå det tre flokker småfe. for av denne brønn vannet de feet; men stenen som lå over brønnens åpning, var stor.

²И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

³Der samlet alle feflokkene sig, og gjæterne veltet stenen fra brønnens åpning og vannet småfeet, og så la de stenen tilbake på sitt sted, over brønnens åpning.

³И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

⁴Jakob spurte dem: Mine brødre, hvor er I fra? De svarte: Vi er fra Karan.

⁴И Яков каза на [овчарите]: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.

⁵Så spurte han dem: Kjenner I Laban, sønn til Nakor? De svarte: Ja, vi kjenner ham.

⁵И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.

⁶Da spurte han dem: Står det vel til med ham? De svarte: Ja, det gjør det, og se, der kommer hans datter Rakel med småfeet.

⁶И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците.

⁷Da sa han: Det er jo ennu høi dag, det er ennu ikke tid til å samle buskapen; vann småfeet og gå avsted igjen og gjæt!

⁷А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.

⁸Men de sa: Det kan vi ikke før alle feflokkene er samlet, og stenen blir veltet fra brønnens åpning; da vanner vi småfeet.

⁸А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.

⁹Mens han ennu talte med dem, kom Rakel med sin fars småfe; for det var hun som gjætte.

⁹Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.

¹⁰Og da Jakob så Rakel, sin morbror Labans datter, og så småfeet som hørte hans morbror til, gikk han frem og veltet stenen fra brønnens åpning og vannet sin morbror Labans småfe.

¹⁰А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.

¹¹Og Jakob kysset Rakel og brast i gråt.

¹¹И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

¹²Og Jakob fortalte Rakel at han var hennes fars frende, og at han var sønn til Rebekka; da sprang hun avsted og fortalte det til sin far.

¹²И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.

¹³Da nu Laban fikk høre om Jakob, sin søstersønn, løp han ham i møte og omfavnet ham og kysset ham og førte ham inn i sitt hus; og han fortalte Laban alt det som hadde hendt.

¹³А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава [Яков] разказа на Лавана всичко.

¹⁴Da sa Laban til ham: Sannelig, vi er av samme kjød og blod. Og han blev hos ham en måneds tid.

¹⁴И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И [Яков] живя при него един месец.

¹⁵Så sa Laban til Jakob: Skulde du tjene mig for intet, fordi om du er min frende? Si mig hvad du vil ha i lønn!

¹⁵След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.

¹⁶Nu hadde Laban to døtre, den eldste hette Lea, og den yngste hette Rakel.

¹⁶А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,

¹⁷Lea hadde matte øine; men Rakel var vakker av skapning og vakker å se til.

¹⁷на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

¹⁸Og Jakob hadde Rakel kjær; derfor sa han: Jeg vil tjene dig syv år for Rakel, din yngste datter.

¹⁸И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.

¹⁹Laban svarte: Det er bedre at jeg gir henne til dig, enn at jeg gir henne til en annen mann; bli hos mig!

¹⁹И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.

²⁰Så tjente Jakob i syv år for Rakel; og disse år syntes han var nogen få dager, fordi han hadde henne kjær.

²⁰И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.

²¹Derefter sa Jakob til Laban: La mig nu få min hustru, for min tid er ute, og jeg vil gå inn til henne.

²¹След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.

²²Da samlet Laban alle menn der på stedet og gjorde et gjestebud.

²²И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.

²³Og om aftenen tok han sin datter Lea og førte henne inn til ham, og han gikk inn til henne.

²³А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.

²⁴Og Laban gav sin trælkvinne Silpa til sin datter Lea som trælkvinne.

²⁴И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

²⁵Men om morgenen - se, da var det Lea. Da sa han til Laban: Hvad er det du har gjort mot mig? Var det ikke for Rakel jeg tjente hos dig? Hvorfor har du sveket mig?

²⁵Но на утринта, ето че беше Лия. И [Яков] рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

²⁶Laban svarte: Det er ikke skikk her hos oss å gi den yngste bort før den eldste.

²⁶А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.

²⁷La nu Leas bryllups-uke gå til ende, så vil vi også gi dig den andre, hvis du vil tjene hos mig i syv år til.

²⁷Свърши [сватбарската] седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.

²⁸Og Jakob gjorde så, og han lot bryllups-uken gå til ende. Da gav han ham sin datter Rakel til hustru.

²⁸И Яков стори така; свърши седмицата с [Лия и тогава Лаван] му даде дъщеря си Рахил за жена.

²⁹Og Laban gav sin trælkvinne Bilha til sin datter Rakel som trælkvinne.

²⁹И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

³⁰Så gikk han også inn til Rakel, og han holdt mere av Rakel enn av Lea. Siden tjente han ennu syv år til hos Laban.

³⁰И [Яков] влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на [Лавана] още седем години.

³¹Da Herren så at Lea blev tilsidesatt, åpnet han hennes morsliv; men Rakel var barnløs.

³¹А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.

³²Og Lea blev fruktsommelig og fødte en sønn, og hun kalte ham Ruben*; for hun sa: Herren har sett til mig i min ulykke; nu vil min mann elske mig. / {* se, en sønn!.}

³²И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.

³³Og hun blev atter fruktsommelig og fødte en sønn og sa: Herren har hørt at jeg var tilsidesatt; derfor har han gitt mig også denne sønn. Så kalte hun ham Simeon*. / {* bønnhørelse.}

³³И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}.

³⁴Og hun blev atter fruktsommelig og fødte en sønn og sa: Nu må vel endelig min mann holde sig til mig, for jeg har født ham tre sønner. Derfor kalte de ham Levi*. / {* vedhengen.}

³⁴Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}.

³⁵Og hun blev atter fruktsommelig og fødte en sønn og sa: Nu vil jeg prise Herren. Derfor kalte hun ham Juda*. Så fikk hun ikke flere barn da. / {* den for hvem Herren prises; egentlig: den priste.}

³⁵И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.