¹Da Rakel så at hun og Jakob ikke fikk barn, blev hun misunnelig på sin søster og sa til Jakob: La mig få barn! Ellers dør jeg.

¹А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра.

²Da optendtes Jakobs vrede mot Rakel, og han sa: Er jeg i Guds sted, som har nektet dig livsfrukt?

²А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?

³Da sa hun: Se, der er min trælkvinne Bilha; gå inn til henne, forat hun kan føde på mine knær*, så også jeg kan få barn ved henne! / {* d.e. føde barn som jeg kan ta til mig som mine.}

³А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.

⁴Så gav hun sin trælkvinne Bilha til hustru, og Jakob gikk inn til henne.

⁴И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.

⁵Og Bilha blev fruktsommelig og fødte Jakob en sønn.

⁵И Вала зачна и роди син на Якова.

⁶Da sa Rakel: Gud har dømt i min sak; han har hørt min bønn og gitt mig en sønn. Derfor kalte hun ham Dan*. / {* dommer.}

⁶Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}.

⁷Og Bilha, Rakels trælkvinne, blev atter fruktsommelig og fødte Jakob ennu en sønn.

⁷И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.

⁸Da sa Rakel: Jeg har kjempet Guds kamper med min søster, og nu har jeg vunnet. Og hun kalte ham Naftali*. / {* den jeg har vunnet med kamp.}

⁸Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}.

⁹Da Lea så at hun ikke fikk flere barn, tok hun sin trælkvinne Silpa og gav Jakob til hustru.

⁹Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена.

¹⁰Og Silpa, Leas trælkvinne, fødte Jakob en sønn.

¹⁰И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.

¹¹Da sa Lea: Til lykke! Og hun kalte ham Gad*. / {* lykke.}

¹¹И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}.

¹²Og Silpa, Leas trælkvinne, fødte Jakob ennu en sønn.

¹²И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова.

¹³Da sa Lea: Hvor lykkelig jeg er! For alle kvinner vil prise mig lykkelig. Og hun kalte ham Aser*. / {* lykkelig.}

¹³Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}.

¹⁴En dag i hvetehøstens tid gikk Ruben ut og fant alruner* på marken og bar dem hjem til Lea, sin mor; da sa Rakel til Lea: Kjære, gi mig nogen av din sønns alruner! / {* d.e. et slags plante som mentes å kunne vekke elskov og fremkalle svangerskap.}

¹⁴И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.

¹⁵Men hun svarte henne: Er det ikke nok at du har tatt min mann? Vil du nu også ta min sønns alruner? Da sa Rakel: Nu vel, han kan sove hos dig inatt, hvis jeg får din sønns alruner!

¹⁵А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.

¹⁶Da Jakob om aftenen kom hjem fra marken, gikk Lea ham i møte og sa: Det er hos mig du skal være inatt; jeg har tinget dig for min sønns alruner. Så lå han hos henne den natt.

¹⁶И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.

¹⁷Og Gud hørte Lea, og hun blev fruktsommelig og fødte Jakob en femte sønn.

¹⁷И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова.

¹⁸Da sa Lea: Gud har gitt mig min lønn, fordi jeg lot min mann få min trælkvinne. Og hun kalte ham Issakar*. / {* han kommer med lønn.}

¹⁸Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}.

¹⁹Og Lea blev atter fruktsommelig og fødte Jakob en sjette sønn.

¹⁹И Лия пак зачна и роди шести син на Якова.

²⁰Da sa Lea: Gud har gitt mig en god gave; nu kommer min mann til å bo hos mig, for jeg har født ham seks sønner. Og hun kalte ham Sebulon*. / {* boende mann.}

²⁰И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}.

²¹Siden fødte hun en datter og kalte henne Dina.

²¹И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}.

²²Da kom Gud Rakel i hu, og Gud hørte henne og åpnet hennes morsliv.

²²След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.

²³Hun blev fruktsommelig og fødte en sønn. Da sa hun: Gud har tatt bort min skam.

²³Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.

²⁴Og hun kalte ham Josef* og sa: Herren gi mig ennu en sønn! / {* han legger til.}

²⁴И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.

²⁵Da nu Rakel hadde født Josef, sa Jakob til Laban: La mig fare, så jeg kan dra hjem til mitt eget land!

²⁵А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.

²⁶Gi mig mine hustruer og mine barn, som jeg har tjent dig for, så vil jeg dra bort; du vet jo selv hvorledes jeg har tjent dig.

²⁶Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.

²⁷Da sa Laban til ham: Om du bare hadde nogen godhet for mig! Jeg er blitt varslet om at det er for din skyld Herren har velsignet mig.

²⁷А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, [остани; защото] разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.

²⁸Så sa han: Si selv hvad du vil ha i lønn, så skal jeg gi dig det.

²⁸Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.

²⁹Og Jakob sa til ham: Du vet selv hvorledes jeg har tjent dig, og hvad din buskap er blitt til under mine hender.

²⁹А [Яков] му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене.

³⁰For det var lite det du hadde før jeg kom, men nu har det øket til en stor mengde, og Herren har velsignet dig hvor jeg satte min fot. Men når skal jeg nu også få gjøre noget for mitt eget hus?

³⁰Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?

³¹Da sa Laban: Hvad skal jeg gi dig? Jakob svarte: Du skal ikke gi mig noget; dersom du vil gjøre som jeg nu sier, så skal jeg gjæte din buskap og vokte den, som jeg har gjort.

³¹А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;

³²Jeg vil idag gå gjennem hele din hjord og skille ut alt som er flekket og spraglet og alt som er sort blandt fårene, og likeså alt som er spraglet og flekket blandt gjetene; og det skal være min lønn.

³²ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и [всяка] пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.

³³Og min ærlighet skal vidne for mig, når du siden engang kommer og ser over min lønn. Finnes det hos mig nogen gjet som ikke er flekket og spraglet, og noget får som ikke er sort, så er det stjålet.

³³И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, [ако се намери] у мене, ще се счита за крадена.

³⁴Da sa Laban: Vel, la det være som du har sagt!

³⁴И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.

³⁵Og samme dag skilte han ut de stripete og spraglete gjetebukker og alle flekkete og spraglete gjeter, alt det som hadde noget hvitt på sig, og alt sort blandt fårene; og han lot sine sønner ta vare på det,

³⁵И тъй в същия ден [Лаван] отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на [Якововите] синове,

³⁶og han la tre dagsreiser mellem sig og Jakob. Og Jakob gjætte resten av Labans småfe.

³⁶и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.

³⁷Men Jakob tok sig friske kjepper av poppel-, hassel- og lønnetrær og skavde hvite striper på dem, så det hvite på kjeppene kom frem.

³⁷Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.

³⁸Og han la kjeppene som han hadde skavd, i rennene - i vanntrauene, hvor småfeet kom for å drikke, like foran småfeet; for de parret sig når de kom for å drikke.

³⁸Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,

³⁹Så parret småfeet sig ved kjeppene og fikk stripete, flekkete og spraglete unger.

³⁹то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.

⁴⁰Men lammene skilte Jakob ut og lot småfeet vende øinene mot det stripete og alt det sorte blandt Labans småfe; og således fikk han sig hjorder for sig selv og slapp dem ikke sammen med Labans småfe.

⁴⁰И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци.

⁴¹Og hver gang det sterke småfe parret sig, la Jakob kjeppene midt for øinene på dem i rennene, forat de skulde parre sig ved kjeppene;

⁴¹И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.

⁴²men når det var svakt småfe, la han ikke kjeppene der; således kom de svake til å tilhøre Laban og de sterke Jakob.

⁴²А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.

⁴³Og mannen blev rikere og rikere, og han fikk meget småfe og trælkvinner og træler og kameler og asener.

⁴³Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.