¹Og Jakob drog videre, og Guds engler møtte ham.

¹Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

²Da Jakob så dem, sa han: Dette er Guds leir. Og han kalte stedet Mahana'im*. / {* d.e. to leire.}

²А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим {Т.е., Войнства.}.

³Og Jakob sendte bud foran sig til sin bror Esau i landet Se'ir, på Edoms mark.

³И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;

⁴Og han bød dem og sa: Således skal I si til min herre Esau: Så sier din tjener Jakob: Jeg har opholdt mig hos Laban og vært der helt til nu,

⁴и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега;

⁵og jeg har fått okser og asener, småfe og træler og trælkvinner; og nu vilde jeg sende bud til min herre om dette for å finne nåde for dine øine

⁵придобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

⁶Og budene kom tilbake til Jakob og sa: Vi kom til Esau, din bror, og han drar dig nu selv i møte, og fire hundre mann med ham.

⁶А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

⁷Da blev Jakob overmåte forferdet; og han delte folket som var med ham, og småfeet og storfeet og kamelene i to leire.

⁷А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

⁸For han tenkte: Om Esau kommer til den ene leir og slår den, da kan den leir som er igjen, få berge sig unda.

⁸Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

⁹Og Jakob sa: Min far Abrahams Gud og min far Isaks Gud, Herre, du som sa til mig: Dra tilbake til ditt land og til ditt folk, og jeg vil gjøre vel imot dig!

⁹Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

¹⁰Jeg er ringere enn all den miskunnhet og all den trofasthet som du har vist mot din tjener; for med min stav gikk jeg over Jordan her, og nu er jeg blitt til to leire.

¹⁰не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото [едвам] с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана.

¹¹Fri mig ut av Esaus, min brors hånd; for jeg er redd han skal komme og slå ihjel mig og mine, både mor og barn.

¹¹Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада.

¹²Du har jo selv sagt: Jeg vil alltid gjøre vel mot dig og la din ætt bli som havets sand, som ikke kan telles for mengde.

¹²А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството [си] не може да се изброи.

¹³Så blev han der den natt, og av alt det han eide, tok han ut en gave til Esau, sin bror:

¹³Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:

¹⁴to hundre gjeter og tyve bukker, to hundre får og tyve værer,

¹⁴двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,

¹⁵tretti kameler som gav die, med sine føll, firti kjør og ti okser, tyve aseninner og ti asenfoler.

¹⁵тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета,

¹⁶Og han lot sine tjenere dra avsted med dem, hver hjord for sig, og han sa til sine tjenere: Far i forveien, og la det være et mellemrum mellem hver hjord!

¹⁶и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго.

¹⁷Og han bød den første og sa: Når min bror Esau møter dig og han taler til dig og spør: Hvem hører du til, og hvor skal du hen, og hvem eier denne hjord som du driver foran dig?

¹⁷На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?

¹⁸da skal du si: Din tjener Jakob; det er en gave han sender til min herre Esau, og snart kommer han selv efter.

¹⁸Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

¹⁹Og han bød likeledes den annen og den tredje og alle de andre som drev hjordene, og sa: Således skal I tale til Esau når I møter ham,

¹⁹Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;

²⁰I skal si: Snart kommer din tjener Jakob selv efter. For han tenkte: Jeg vil forsone ham ved den gave som jeg sender foran mig, og siden vil jeg selv trede frem for ham; kanskje han vil ta nådig imot mig.

²⁰и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме [благосклонно].

²¹Så drog de i forveien med gaven; men selv blev han i leiren den natt.

²¹И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана.

²²samme natt stod han op og tok sine hustruer og de to trælkvinner og sine elleve sønner og gikk over Jabboks vadested.

²²А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок {В изданието от 1940 г. Яков - печатна грешка.}.

²³Han tok og satte dem over åen og førte over alt det han eide.

²³Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше.

²⁴Så var Jakob alene tilbake. Da kom det en mann og kjempet med ham inntil morgenen grydde.

²⁴А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

²⁵Og da mannen så at han ikke kunde rå med ham, rørte han ved hans hofteskål; og Jakobs hofteskål gikk av ledd, mens han kjempet med ham.

²⁵който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

²⁶Og han sa: Slipp mig, for morgenen gryr! Men han sa: Jeg slipper dig ikke, uten du velsigner mig.

²⁶Тогава [човекът] рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А [Яков] каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.

²⁷Da sa han til ham: Hvad er ditt navn? Han svarte: Jakob.

²⁷А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

²⁸Han sa: Du skal ikke lenger hete Jakob, men Israel*; for du har kjempet med Gud og med mennesker og vunnet. / {* d.e. en som kjemper med Gud.}

²⁸А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

²⁹Da spurte Jakob: Si mig ditt navn! Han svarte: Hvorfor spør du om mitt navn? Og han velsignet ham der.

²⁹А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там.

³⁰Og Jakob kalte stedet Pniel*; for [sa han] jeg har sett Gud åsyn til åsyn og enda berget livet. / {* Pniel eller Pnuel betyr Guds åsyn.}

³⁰И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}, защото, [си казваше:] Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

³¹Og da han var kommet forbi Pnuel så han solen rinne; og han haltet på sin hofte.

³¹Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

³²Derfor er det så den dag idag at Israels barn aldrig eter spennesenen som er på hofteskålen, fordi han rørte ved Jakobs hofteskål på spennesenen.

³²Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото [човекът] се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.