¹Da Jakob så op, fikk han se Esau som kom med fire hundre mann. Da delte han barna mellem Lea og Rakel og begge trælkvinnene,

¹След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.

²og han satte trælkvinnene med sine barn fremst og Lea med sine barn bakenfor dem og Rakel med Josef bakerst.

²Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад.

³Og selv gikk han foran dem og bøide sig syv ganger til jorden, inntil han kom frem til sin bror.

³А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си.

⁴Men Esau løp ham i møte og omfavnet ham og falt ham om halsen og kysset ham, og de gråt.

⁴И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.

⁵Da han så op, fikk han øie på kvinnene og barna; da sa han: Hvem er det du har der? Han svarte: Det er de barn som Gud har unt din tjener.

⁵И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви ти са тия? И той рече: [Те са] децата, които Бог подари на слугата ти.

⁶Så gikk trælkvinnene frem med sine barn og bøide sig,

⁶Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха.

⁷og Lea gikk også frem med sine barn, og de bøide sig, og derefter gikk Josef og Rakel frem og bøide sig.

⁷Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха.

⁸Da sa han: Hvad vilde du med hele den leir som jeg møtte? Han svarte: Jeg vilde finne nåde for min herres øine.

⁸Тогава рече [Исав]: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си.

⁹Da sa Esau: Jeg har nok; ha du selv, min bror, det som ditt er!

⁹А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.

¹⁰Jakob svarte: Nei, kjære! Dersom jeg har funnet nåde for dine øine, så ta imot min gave! For da jeg så ditt ansikt, var det som om jeg så Guds ansikt, siden du var så vennlig mot mig.

¹⁰Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.

¹¹Kjære, ta imot gaven som jeg sendte dig! For Gud har vært mig nådig, og jeg har nok av alle ting. Og han nødde ham til han tok imot det.

¹¹Приеми, моля, подаръка ми {Еврейски: благословението ми.}, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие.

¹²Da sa Esau: La oss bryte op og dra videre, og la mig dra side om side med dig!

¹²Тогава рече [Исав]: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.

¹³Men han svarte ham: Min herre vet at barna er svake, og småfeet og storfeet har nylig båret hos mig; og driver en dem bare en eneste dag for sterkt, så dør alt småfeet.

¹³Но [Яков] му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни, и че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.

¹⁴Vil ikke min herre dra foran. sin tjener, så vil jeg dra langsomt efter, som det kan passe for buskapen som drives foran mig, og for barna, inntil jeg kommer til min herre i Se'ir.

¹⁴Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.

¹⁵Da sa Esau: Så vil jeg få lov til å la nogen av de folk jeg har med, bli hos dig. Men han svarte: Hvorfor det? La mig bare finne nåde for min herres øine!

¹⁵А Исав рече: [Поне] да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? [Стига] да придобия благоволението на господаря си.

¹⁶Så drog Esau samme dag sin vei tilbake til Se'ir

¹⁶И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир.

¹⁷Og Jakob drog til Sukkot og bygget sig et hus og gjorde løvhytter til sin buskap; derfor kalte de stedet Sukkot*. / {* hytter.}

¹⁷А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова, мястото се именува Сокхот {Т.е., колиби, [или] кошари.}.

¹⁸Og Jakob kom lykkelig frem til byen Sikem, som ligger i Kana'ans land, da han kom fra Mesopotamia; og han slo leir utenfor byen.

¹⁸И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и разположи се пред града.

¹⁹Og det stykke mark hvor han hadde slått op sitt telt, kjøpte han av sønnene til Hemor, Sikems far, for hundre kesitter*. / {* en viss vekt sølv eller gull.}

¹⁹И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си.

²⁰Der reiste han et alter og kalte det El Elohe Israel*. / {* d.e. Israels Gud er Gud.}

²⁰Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил {Т.е., Бог, Израилевият Бог.}.