¹Dina, Jakobs datter med Lea, gikk engang ut for å se på landets døtre.

¹А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на [онази] земя.

²Og Sikem, som var sønn av hevitten Hemor, høvdingen i landet, så henne; og han tok henne og lå hos henne og krenket henne.

²А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

³Men hans hjerte hang ved Dina, Jakobs datter, og han elsket piken og talte kjærlig til henne.

³И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.

⁴Så sa Sikem til Hemor, sin far: La mig få denne pike til hustru!

⁴И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.

⁵Og Jakob fikk høre at han hadde vanæret Dina, hans datter; men hans sønner var med buskapen ute på marken, og Jakob tidde med det til de kom hjem.

⁵А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

⁶Men Hemor, Sikems far, gikk ut til Jakob for å tale med ham.

⁶Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.

⁷Jakobs sønner kom hjem fra marken da de fikk høre om dette; og mennene gremmet sig og var harmfulle; for han* hadde gjort en skammelig gjerning mot Israel ved å ligge hos Jakobs datter. Slikt burde ikke skje. / {* Sikem.}

⁷А като чуха за [станалото], Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.

⁸Da talte Hemor med dem og sa: Min sønn Sikems hjerte henger ved eders datter; kjære, la ham få henne til hustru,

⁸И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.

⁹og inngå svogerskap med oss, gi oss eders døtre og ta I våre døtre!

⁹И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.

¹⁰Bli boende hos oss! Landet skal stå åpent for eder; bo her og dra omkring og få eder eiendommer her!

¹⁰Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.

¹¹Og Sikem sa til hennes far og hennes brødre: La mig finne nåde for eders øine! Det I krever av mig, vil jeg gi eder.

¹¹Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: [Само] да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.

¹²Krev så meget I vil av mig i morgengave og andre gaver! Jeg skal gi det I vil ha; la mig bare få piken til hustru!

¹²Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.

¹³Da svarte Jakobs sønner Sikem og Hemor, hans far, med svikefulle ord, fordi han hadde vanæret deres søster Dina,

¹³А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:

¹⁴og sa til dem: Det kan vi ikke gjøre, å gi vår søster til en mann som har forhud; det vilde være en skam for oss.

¹⁴Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.

¹⁵Bare på det vilkår vil vi være eder til vilje, at I blir som vi, og alt mannkjønn hos eder lar sig omskjære.

¹⁵Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,

¹⁶Da vil vi gi eder våre døtre og gifte oss med eders døtre og bo hos eder, så vi blir ett folk.

¹⁶тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

¹⁷Men dersom I ikke vil høre på oss og la eder omskjære, da tar vi vår søster og drar bort.

¹⁷Но ако не приемете [условието ни] да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

¹⁸Og de syntes godt om deres ord, både Hemor og Sikem, Hemors sønn.

¹⁸И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.

¹⁹Og den unge mann drygde ikke med å gjøre dette, for han var glad i Jakobs datter, og han var den som hadde mest å si i sin fars hus.

¹⁹Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

²⁰Så gikk Hemor og hans sønn Sikem til porten i sin by, og de talte til mennene i byen og sa:

²⁰Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:

²¹Disse menn vil gjerne være venner med oss og vil bo her i landet og dra omkring her, og landet er jo vidt nok for dem; vi vil gifte oss med deres døtre og gi dem våre døtre.

²¹Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

²²Men bare på det vilkår vil mennene være oss til vilje og bo hos oss og bli til ett folk med oss, at alt mannkjønn iblandt oss lar sig omskjære, likesom de selv er omskåret.

²²Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.

²³Deres buskap og deres gods og alle deres kløvdyr, blir ikke alt det vårt når vi bare er dem til vilje, så de blir boende hos oss?

²³Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.

²⁴Og de gjorde som Hemor og hans sønn Sikem vilde, alle som hørte hjemme i hans by; og alt mannkjønn, alle som hørte hjemme i hans by, blev omskåret.

²⁴Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му.

²⁵Men på den tredje dag, da de var syke av sine sår, da tok Jakobs to sønner, Simeon og Levi, Dinas brødre, hver sitt sverd, og de kom uforvarende over byen og slo alt mannkjønn ihjel.

²⁵А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.

²⁶Også Hemor og Sikem, hans sønn, slo de ihjel med sverdets egg, og de tok Dina ut av Sikems hus og drog bort.

²⁶Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.

²⁷Jakobs sønner kom over de drepte og plyndret byen, fordi deres søster var blitt vanæret.

²⁷Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.

²⁸De tok deres småfe og storfe og deres asener, både det som var i byen, og det som var på marken.

²⁸Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство;

²⁹Og alt deres gods og alle deres barn og deres kvinner førte de bort som bytte, og alt annet som var i husene.

²⁹и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите.

³⁰Da sa Jakob til Simeon og Levi: I har gjort mig en stor sorg! I har ført mig i vanrykte hos landets innbyggere, Kana'anittene og ferisittene; jeg råder jo bare over en liten flokk, og samler de sig imot mig, kommer de til å slå mig ihjel, sa både jeg og mitt hus går til grunne.

³⁰Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.} между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.

³¹Men de svarte: Skulde han da få gjøre med vår søster som med en skjøge?

³¹А те казаха: [Трябваше ли] той да постъпи със сестра ни, като с блудница?