¹På denne tid drog Juda ned fra det sted hvor hans brødre bodde, og han tok inn til en mann i Adullam, som hette Hira.

¹По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.

²Der så Juda datteren til en kana'anittisk mann som hette Sua; og han tok henne til hustru og gikk inn til henne.

²И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.

³Og hun blev fruktsommelig og fødte en sønn og kalte ham Er.

³И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир.

⁴Så blev hun atter fruktsommelig og fødte en sønn, og hun kalte ham Onan.

⁴И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.

⁵Siden fødte hun ennu en sønn og kalte ham Sela; da han blev født, var Juda i Kesib.

⁵Пак роди и друг син и го наименува Шела. А [Юда] беше в Ахдив, когато тя го роди.

⁶Og Juda tok en hustru til Er, sin førstefødte sønn; hun hette Tamar.

⁶След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.

⁷Men Er, Judas førstefødte, mishaget Herren, og Herren lot ham dø.

⁷А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.

⁸Da sa Juda til Onan: Gå inn til din brors hustru, og ta henne til ekte i din brors sted og opreis din bror avkom.

⁸Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.

⁹Men Onan visste at avkommet ikke skulde høre ham til; når han derfor gikk inn til sin brors hustru, spilte han sæden på jorden for ikke å gi sin bror avkom.

⁹Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше [семето си] на земята, за да не въздигне потомство на брата си.

¹⁰Men det var ondt i Herrens øine det han gjorde, og han lot også ham dø.

¹⁰А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.

¹¹Da sa Juda til Tamar, sin sønnekone: Bo som enke i din fars hus, til Sela, min sønn, er blitt voksen! For han tenkte: Ellers kommer også han til å dø, som hans brødre. Så drog Tamar hjem og bodde i sin fars hus.

¹¹Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, [като] вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

¹²Da nu en lengere tid var gått, døde Suas datter, Judas hustru, og da sørgetiden var over, gikk Juda op til Timna, til dem som klippet hans får, og hans venn Hira fra Adullam var med ham.

¹²След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.

¹³Da det nu blev fortalt Tamar at hennes svigerfar var på vei op til Timna for å klippe sine får,

¹³И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.

¹⁴tok hun sine enkeklær av og la et slør om sig og hyllet sig inn i det og satte sig ved inngangen til Ena'im, på veien til Timna; for hun så at Sela var blitt voksen, og at hun allikevel ikke var gitt ham til hustru.

¹⁴Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена.

¹⁵Da Juda så henne, tenkte han det var en skjøge; for hun hadde tilhyllet sitt ansikt.

¹⁵А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.

¹⁶Så bøide han av fra veien og gikk bort til henne og sa: Kom, la mig gå inn til dig! For han visste ikke at det var hans sønnekone. Da sa hun: Hvad vil du gi mig for å gå inn til mig?

¹⁶Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?

¹⁷Han svarte: Jeg vil sende dig et kje av min buskap. Da sa hun: Ja, dersom du vil gi mig et pant, til du sender mig det.

¹⁷А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?

¹⁸Han sa: Hvad skal jeg gi dig til pant? Hun svarte: Ditt signet og din snor og staven som du har i hånden. Det gav han henne og gikk så inn til henne, og hun blev fruktsommelig med ham.

¹⁸Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него.

¹⁹Og hun stod op og gikk sin vei, og hun la sitt slør av sig og tok på sig sine enkeklær.

¹⁹После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.

²⁰Og Juda sendte kjeet med sin venn fra Adullam for å få pantet tilbake av kvinnen; men han fant henne ikke.

²⁰А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.

²¹Og han spurte folkene der på stedet og sa: Hvor er skjøgen, hun i Ena'im, ved veien? De sa: Det har ikke vært nogen skjøge her.

²¹Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница.

²²Så kom han tilbake til Juda og sa: Jeg fant henne ikke, og tilmed sa folkene der på stedet: Det har ikke vært nogen skjøge her.

²²И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница.

²³Da sa Juda: La henne ha det, så vi ikke skal få skam av denne sak! Kjeet har jeg jo sendt henne, men du fant henne ikke.

²³И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.

²⁴Så gikk det omkring tre måneder; da kom folk og sa til Juda: Tamar, din sønnekone, har drevet hor, og nu er hun også blitt fruktsommelig i hor. Og Juda sa: Før henne ut, hun skal brennes!

²⁴Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.

²⁵Men da hun blev ført ut, sendte hun bud til sin svigerfar og lot si: Det er med den mann som eier disse ting, jeg er blitt fruktsommelig. Og hun sa: Se efter hvem som eier dette signet og disse snorer og denne stav!

²⁵А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.

²⁶Og Juda kjente dem igjen og sa: Hun er i sin gode rett mot mig fordi jeg ikke har gitt henne til min sønn Sela. Og han hadde ikke siden omgang med henne.

²⁶И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.

²⁷Da den tid kom at hun skulde føde, se, da var det tvillinger i hennes liv.

²⁷И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.

²⁸Og i det samme hun fødte, stakk den ene hånden frem; da tok jordmoren og bandt en rød tråd om hans hånd og sa: Denne kom først frem.

²⁸И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.

²⁹Men så drog han sin hånd tilbake, og da kom hans bror frem, og hun sa: Hvor du har brutt dig frem! Og de kalte ham Peres*. / {* brudd.}

²⁹А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? За това го наименуваха Фарес {Т.е., Проломване.}.

³⁰Så kom hans bror frem, han som hadde den røde tråd om hånden; ham kalte de Serah*. / {* opgang.}

³⁰После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.