¹Men Jakob bodde i det land hvor hans far hadde bodd som fremmed, i Kana'ans land.

¹А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.

²Dette er historien om Jakobs ætt. Da Josef var sytten år gammel, gjætte han buskapen sammen med sine brødre; ung som han var, fulgte han med sønnene til Bilha og Silpa, sin fars hustruer; alt det onde som blev sagt om dem, gikk han til deres far med.

²Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

³Men Israel hadde Josef kjær fremfor alle sine sønner, fordi han var hans alderdoms sønn; og han hadde latt gjøre en sid kjortel til ham.

³А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.

⁴Og da hans brødre så at deres far hadde ham mere kjær enn alle hans brødre, hatet de ham og kunde ikke tale vennlig til ham.

⁴Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.

⁵Engang hadde Josef en drøm, som han fortalte sine brødre; da hatet de ham enda mere.

⁵А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече.

⁶Han sa til dem: Hør nu hvad jeg har drømt:

⁶Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:

⁷Jeg syntes vi bandt kornbånd ute på akeren, og se, mitt kornbånd reiste sig op og blev stående, og eders kornbånd stod rundt omkring og bøide sig for mitt kornbånd.

⁷Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

⁸Da sa hans brødre til ham: Skal du kanskje være vår konge og råde over oss? Siden hatet de ham enda mere for hans drømmer og for hans ord.

⁸А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.

⁹Og han hadde ennu en annen drøm og fortalte den til sine brødre; han sa: Jeg hadde ennu en drøm, og se, solen og månen og elleve stjerner bøide sig for mig.

⁹А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

¹⁰Og da han fortalte det til sin far og til sine brødre, skjente hans far på ham og sa til ham: Hvad er dette for en drøm du har hatt? Skal da jeg og din mor og dine brødre komme og bøie oss til jorden for dig?

¹⁰Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

¹¹Og hans brødre var misunnelige på ham; men hans far gjemte det i sitt minne.

¹¹И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.

¹²Engang gikk hans brødre avsted for å gjæte sin fars buskap i Sikem.

¹²А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

¹³Da sa Israel til Josef: Gjæter ikke dine brødre ved Sikem? Kom, jeg vil sende dig til dem. Og han svarte: Ja, her er jeg.

¹³Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.

¹⁴Da sa han til ham: Kjære, gå og se om det står vel til med dine brødre, og om det står vel til med buskapen, og kom så tilbake til mig med svar! Så sendte han ham avsted fra Hebron-dalen, og han kom til Sikem.

¹⁴И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.

¹⁵Mens han nu vanket om på marken, møtte han en mann, og mannen spurte ham: Hvad leter du efter?

¹⁵И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?

¹⁶Han svarte: Jeg leter efter mine brødre; kjære, si mig hvor de gjæter!

¹⁶А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат [стадото].

¹⁷Mannen sa: De har draget herfra; jeg hørte dem si: La oss gå til Dotan! Så gikk Josef efter sine brødre og fant dem i Dotan.

¹⁷И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.

¹⁸De så ham langt borte, og før han kom nær til dem, la de op råd om å drepe ham.

¹⁸А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.

¹⁹De sa sig imellem: Se, der kommer denne drømmeren!

¹⁹Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.

²⁰Kom nu og la oss slå ham ihjel og kaste ham ned i en av brønnene her, og så vil vi si: Et vilt dyr har ett ham op. Så får vi se hvad det blir av hans drømmer.

²⁰Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

²¹Da Ruben hørte dette, vilde han fri ham ut av deres hender og sa: La oss ikke slå ham ihjel!

²¹Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.

²²Og han sa til dem: Utøs ikke blod, kast ham ned i denne brønn her i ørkenen, men legg ikke hånd på ham - for han vilde fri ham ut av deres hånd og føre ham tilbake til hans far.

²²Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; [каза така], за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

²³Da nu Josef kom til sine brødre, klædde de av ham hans kjortel, den side kjortel som han hadde på.

²³И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

²⁴Og de tok og kastet ham ned i brønnen; men brønnen var tom, det var intet vann i den.

²⁴Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

²⁵Så satte de sig til å holde måltid; og da de så op, fikk de se et reisefølge av ismaelitter som kom fra Gilead, og deres kameler bar krydderier og balsam og ladanum*; de var på vei med dette ned til Egypten. / {* et slags velluktende gummi.}

²⁵После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

²⁶Da sa Juda til sine brødre: Hvad gagner det at vi slår var bror ihjel og skjuler drapet?

²⁶Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?

²⁷Kom og la oss selge ham til ismaelittene, men la oss ikke legge hånd på ham, han er jo vår egen kjødelige bror. Og hans brødre gjorde som han sa.

²⁷Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

²⁸Da nu de midianittiske kjøbmenn kom forbi, drog de Josef op av brønnen, og så solgte de Josef til ismaelittene for tyve sekel sølv; og ismaelittene tok Josef med sig til Egypten.

²⁸И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.

²⁹Da Ruben kom tilbake til brønnen, fikk han se at Josef ikke var i brønnen. Da sønderrev han sine klær,

²⁹А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

³⁰og han gikk tilbake til sine brødre og sa: Gutten er der ikke, og jeg - hvor skal jeg gjøre av mig?

³⁰И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?

³¹Så tok de Josefs kjortel og slaktet en gjetebukk og dyppet kjortelen i blodet.

³¹Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,

³²Og de sendte den side kjortel hjem til faren og sa: Denne har vi funnet; se efter om det ikke er din sønns kjortel!

³²изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

³³Og han kjente den igjen og sa: Jo, det er min sønns kjortel; et vilt dyr har ett ham op, Josef er visselig revet ihjel!

³³И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.

³⁴Og Jakob sønderrev sine klær og bandt sekk om sine lender og sørget over sin sønn i lang tid.

³⁴И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.

³⁵Og alle hans sønner og alle hans døtre kom for å trøste ham; men han vilde ikke la sig trøste; han sa: Med sorg må jeg fare ned til min sønn i dødsriket. Og hans far gråt over ham. .

³⁵И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

³⁶Men midianittene solgte ham i Egypten til Potifar, som var hoffmann hos Farao og høvding over livvakten.

³⁶А мадиамците продадоха [Иосифа] в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.