¹For da loven bare har en skygge av de kommende goder, men ikke selve billedet av tingene, så kan den aldri ved de offer som de hvert år alltid på ny bærer frem, gjøre dem fullkomne som kommer frem med dem.

¹Защото законът, като съдържа [в себе си само] сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то [свещениците], които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с [тях] да направят съвършени [в чистота] ония, които пристъпват [да жертвуват].

²Ellers vilde de jo ha ophørt med å frembære dem, da de ofrende ikke lenger vilde ha synder på samvittigheten når de en gang var renset.

²Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво [изобличение на] съвестта за грехове.

³Men ved dem kommer hvert år en minnelse om synder;

³Но в тия [жертви] всяка година става спомен за греховете.

⁴for det er umulig at blod av okser og bukker kan bortta synder.

⁴Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

⁵Derfor sier han idet han treder inn i verden: Offer og gave vilde du ikke ha, men et legeme laget du for mig;

⁵Затова [Христос], като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

⁶brennoffer og syndoffer hadde du ikke lyst til.

⁶Всеизгаряния и [приноси] за грях не Ти са угодни.

⁷Da sa jeg: Se, jeg kommer - i bokrullen er det skrevet om mig - for å gjøre, Gud, din vilje.

⁷Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -

⁸Idet han først sier: Offer og gaver og brennoffer og syndoffer vilde du ikke ha og hadde du ikke lyst til - og de bæres dog frem efter loven -

⁸Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които [впрочем] се принасят според закона),

⁹så har han derefter sagt: Se, jeg kommer for å gjøre din vilje. Han tar det første bort for å innsette det annet,

⁹после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". [Ще каже]: Той отмахва първото, за да постанови второто.

¹⁰og ved denne vilje er vi helliget ved ofringen av Jesu Kristi legeme en gang for alle.

¹⁰С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

¹¹Og hver prest står daglig og gjør tjeneste og bærer mange ganger frem de samme offer, som dog aldri kan bortta synder;

¹¹И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

¹²men han har frembåret ett offer for synder og har derefter for alltid satt sig ved Guds høire hånd,

¹²но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

¹³og nu venter han bare på at hans fiender skal legges til skammel for hans føtter;

¹³та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

¹⁴for med ett offer har han for alltid gjort dem fullkomne som blir helliget.

¹⁴Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

¹⁵Men det vidner og den Hellige Ånd for oss; for efterat han har sagt:

¹⁵А и Светият Дух ни свидетелствува [за това;] защото след като е казал: -

¹⁶Dette er den pakt som jeg vil oprette med dem efter hine dager, så sier Herren: Jeg vil gi mine lover i deres hjerter, og jeg vil skrive dem i deres sinn,

¹⁶Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", [прибавя:]

¹⁷og deres synder og deres overtredelser vil jeg ikke mere komme i hu.

¹⁷"И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

¹⁸Men hvor det er forlatelse for dem, der trenges ikke mere noget offer for synd.

¹⁸А гдето има прощение за тия неща, [там] вече няма принос за грях.

¹⁹Da vi altså, brødre, i Jesu blod har frimodighet til å gå inn i helligdommen,

¹⁹И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

²⁰som han har innvidd oss en ny og levende vei til gjennem forhenget, det er hans kjød,

²⁰през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

²¹og da vi har en stor prest over Guds hus,

²¹и [като имаме] велик Свещеник над Божия дом,

²²så la oss trede frem med sanndru hjerte i troens fulle visshet, renset på hjertene fra en ond samvittighet og tvettet på legemet med rent vann;

²²нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;

²³la oss holde uryggelig fast ved bekjennelsen av vårt håp - for han er trofast som gav løftet -

²³нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

²⁴og la oss gi akt på hverandre, så vi opgløder hverandre til kjærlighet og gode gjerninger,

²⁴и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

²⁵og ikke forlater vår egen forsamling, som nogen har for skikk, men formaner hverandre, og det så meget mere som I ser dagen nærme sig.

²⁵като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай [да престават], а да увещаваме [един друг], и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

²⁶For synder vi med vilje efter å ha lært sannheten å kjenne, da er det ikke mere tilbake noget offer for synder,

²⁶Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

²⁷men bare en forferdelig gru for dom og en nidkjærhetens brand som skal fortære de gjenstridige.

²⁷но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

²⁸Har nogen brutt Mose lov, da dør han uten barmhjertighet på to eller tre vidners ord;

²⁸Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при [думата] на двама или трима свидетели;

²⁹hvor meget verre straff tror I da den skal aktes verd som har trådt Guds Sønn under føtter og ringeaktet paktens blod, som han blev helliget ved, og har hånet nådens Ånd?

²⁹[тогава] колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо [проляната] при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

³⁰Vi kjenner jo ham som har sagt: Mig hører hevnen til, jeg vil gjengjelde, og atter: Herren skal dømme sitt folk.

³⁰Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене [принадлежи] възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

³¹Det er forferdelig å falle i den levende Guds hender.

³¹Страшно е да падне [човек] в ръцете на живия Бог.

³²Men kom i hu de gamle dager, da I, efter å være blitt oplyst, utholdt en stor strid i lidelser,

³²Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

³³idet I dels blev til et skuespill ved hån og trengsler, dels led med dem som hadde det således.

³³кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

³⁴For også fangene hadde I medynk med, og fant eder med glede i at eders gods blev røvet, da I visste at I selv hadde en bedre og blivende eiendom.

³⁴Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

³⁵Kast derfor ikke bort eders frimodighet, som har stor lønn!

³⁵И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

³⁶For I trenger til tålmod, forat I, når I har gjort Guds vilje, kan opnå det som er lovt.

³⁶Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

³⁷For ennu er det bare så kort en stund, så kommer han som komme skal, og han skal ikke dryge;

³⁷"Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

³⁸men den rettferdige, ved tro skal han leve, og dersom han unddrager sig, har min sjel ikke lyst til ham.

³⁸А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

³⁹Men vi er ikke av dem som unddrager sig til fortapelse, vi er av dem som tror til sjelens frelse.

³⁹Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.