¹Men tro er full visshet om det som håpes, overbevisning om ting som ikke sees.

¹А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.

²For på grunn av den fikk de gamle godt vidnesbyrd.

²Защото поради нея за старовременните [добре] се свидетелствуваше.

³Ved tro skjønner vi at verden er kommet i stand ved Guds ord, så det som sees, ikke blev til av det synlige.

³С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.

⁴Ved tro bar Abel frem for Gud et bedre offer enn Kain; ved den fikk han det vidnesbyrd at han var rettferdig, idet Gud vidnet om hans gaver, og ved den taler han ennu efter sin død.

⁴С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая [вяра] той и след смъртта си още говори.

⁵Ved tro blev Enok bortrykket, så han ikke skulde se døden, og han blev ikke funnet, fordi Gud hadde bortrykket ham. For før han blev bortrykket, fikk han det vidnesbyrd at han tektes Gud;

⁵С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.

⁶men uten tro er det umulig å tekkes Gud; for den som treder frem for Gud, må tro at han er til, og at han lønner dem som søker ham.

⁶А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има [Бог], и [че] Той възнаграждава тия, които го търсят.

⁷Ved tro bygget Noah, varslet av Gud om det som ennu ikke var sett, i hellig frykt en ark til frelse for sitt hus; ved den fordømte han verden og blev arving til rettferdigheten av tro.

⁷С вяра Ное, предупреден [от Бога] за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която [вяра] той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.

⁸Ved tro var Abraham lydig da han blev kalt, så han drog ut til det sted han skulde få til arv, og han drog ut uten å vite hvorhen han skulde komme;

⁸С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе [и да отиде] на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.

⁹ved tro opholdt han sig som utlending i det lovede land som i et fremmed land, idet han bodde i telt sammen med Isak og Jakob, medarvingene til det samme løfte;

⁹С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.

¹⁰for han ventet på den stad som har de faste grunnvoller, og som Gud er byggmester og skaper til.

¹⁰Защото очакваше града, който има [вечни] основи, на който архитект и строител е Бог.

¹¹Ved tro fikk også Sara kraft til å grunnlegge en ætt, og det til tross for sin alder, da hun aktet ham trofast som gav løftet;

¹¹С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.

¹²derfor blev det også av en, og det en utlevd, avlet så mange som himmelens stjerner og som sanden ved havets strand, som ingen kan telle.

¹²Затова [само] от един човек, и той замъртвял, се народи [множество], колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.

¹³I tro døde alle disse uten at de hadde opnådd det som var lovt; men de så det langt borte og hilste det og bekjente at de var fremmede og utlendinger på jorden.

¹³Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили [изпълнението на] обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.

¹⁴For de som sier slikt, gir derved til kjenne at de søker et fedreland;

¹⁴А ония, които говорят така, явно показват, че търсят [свое] отечество;

¹⁵og dersom de hadde tenkt på det som de var kommet fra, da hadde de jo hatt tid til å vende tilbake;

¹⁵и ако наистина, [така говорейки], са имали в ума си онова [отечество], от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.

¹⁶men nu stunder de efter et bedre, det er et himmelsk; derfor skammer Gud sig ikke ved dem, ved å kalles deres Gud; for han har gjort en stad ferdig til dem.

¹⁶Но на дело желаят едно по-добро [отечество], сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

¹⁷Ved tro ofret Abraham Isak dengang han blev fristet; ja, sin enbårne ofret han som hadde fått løftene,

¹⁷С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си [син], -

¹⁸han som det blev sagt til: I Isak skal det nevnes dig en ætt;

¹⁸оня, комуто беше казано: "По Исаака ще се наименува твоето потомство",

¹⁹for han tenkte at Gud er mektig endog til å opvekke fra de døde, og derfra fikk han ham og likesom tilbake.

¹⁹като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин [на възкресение] го и получи назад.

²⁰Ved tro velsignet Isak Jakob og Esau, med syn på det som skulde komme.

²⁰С вяра Исаак благослови Якова и Исава даже за бъдещите неща.

²¹Ved tro velsignet Jakob døende hver og en av Josefs sønner og tilbad, bøiet over knappen på sin stav.

²¹С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Иосифовите синове и поклони се [Богу подпирайки се] върху края на тоягата си.

²²Ved tro talte Josef på sitt siste om Israels barns utgang og gav påbud om sine ben.

²²С вяра Иосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.

²³Ved tro blev Moses efter sin fødsel skjult i tre måneder av sine foreldre, fordi de så at gutten var fager, og de fryktet ikke for kongens bud.

²³С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се бояха от царската заповед,

²⁴Ved tro nektet Moses, da han var blitt stor, å kalles Faraos datters sønn,

²⁴С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря

²⁵idet han heller valgte å lide ondt sammen med Guds folk enn å ha en kortvarig nydelse av synden,

²⁵и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,

²⁶og aktet Kristi vanære for en større rikdom enn Egyptens skatter; for han så frem til lønnen.

²⁶като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на [бъдещата] награда.

²⁷Ved tro forlot han Egypten, uten å frykte for kongens vrede; for han holdt ut, som om han så den usynlige.

²⁷С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като [един, който] вижда Невидимия.

²⁸Ved tro holdt han påsken med blodsprengningen, forat ikke ødeleggeren skulde røre deres førstefødte.

²⁸С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, който погубваше първородните.

²⁹Ved tro gikk de gjennem det Røde Hav som over tørt land; men da egypterne prøvde på det, druknet de.

²⁹С вяра [израилтяните] минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.

³⁰Ved tro falt Jerikos murer, da de hadde gått omkring dem i syv dager.

³⁰Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.

³¹Ved tro undgikk skjøgen Rahab å gå til grunne med de vantro, da hun hadde tatt imot speiderne med fred.

³¹С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.

³²Og hvorfor taler jeg lenger? Tiden vilde bli mig for kort om jeg skulde fortelle om Gideon og Barak og Samson og Jefta, om David og Samuel og profetene,

³²И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;

³³som ved tro seiret over kongeriker, håndhevde rettferdighet, fikk løfter opfylt, stoppet gapet på løver,

³³които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,

³⁴slukket ilds kraft, slapp fra sverds egg, fikk styrke igjen efter sykdom, blev veldige i krig, fikk fienders hærer til å vike;

³⁴угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

³⁵kvinner fikk sine døde igjen ved opstandelse; andre blev utspent til pinsel og vilde ikke ta imot utløsning, forat de kunde få del i en bedre opstandelse;

³⁵Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.

³⁶andre fikk lide spott og hudstrykning, ja bånd og fengsel;

³⁶Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;

³⁷de blev stenet, gjennemsaget, fristet; de døde for sverd; de flakket omkring i fåreskinn, i gjeteskinn, de led mangel, trengsel, hård medferd

³⁷с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;

³⁸- verden var dem ikke verd - de vanket om i utørkener og fjell og huler og jordkløfter.

³⁸те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,

³⁹Og enda alle disse fikk vidnesbyrd for sin tro, opnådde de ikke det som var lovt,

³⁹Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, [пак] не получиха [изпълнението на] обещанието,

⁴⁰fordi Gud forut hadde utsett noget bedre for oss, så de ikke skulde nå fullendelsen uten oss.

⁴⁰да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.