¹Derfor, la og oss, da vi har så stor en sky av vidner omkring oss, avlegge alt som tynger, og synden som henger så fast ved oss, og med tålmodighet løpe i den kamp som er oss foresatt,

¹Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,

²idet vi ser på troens ophavsmann og fullender, Jesus, han som for den glede som ventet ham, led tålmodig korset, uten å akte vanæren, og nu sitter på høire side av Guds trone.

²като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата [ни], Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.

³Ja, gi akt på ham som tålmodig har lidt en slik motsigelse av syndere, så I ikke skal gå trett og bli motløse i eders sjeler!

³Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,

⁴Ennu har I ikke gjort motstand like til blodet i eders kamp mot synden,

⁴Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

⁵og I har glemt den formaning som taler til eder som til barn: Min sønn! akt ikke Herrens tukt ringe, og bli ikke motløs når du refses av ham;

⁵И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;

⁶for den Herren elsker, den tukter han, og han hudstryker hver sønn som han tar sig av.

⁶Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",

⁷Det er for tuktens skyld at I tåler lidelser; Gud gjør med eder som med sønner. For hvem er den sønn som hans far ikke tukter?

⁷Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща [му] не наказва?

⁸Men er I uten tukt, som alle har fått sin del av, da er I uekte barn, og ikke sønner.

⁸Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

⁹Dessuten: våre kjødelige fedre hadde vi til optuktere, og vi hadde ærefrykt for dem; skal vi da ikke meget mere være lydige mot åndenes Fader, så vi får leve?

⁹Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

¹⁰For hine tuktet oss for nogen få dager efter sitt tykke, men han tukter til vårt gagn, forat vi skal få del i hans hellighet.

¹⁰Защото те за малко време са [ни] наказвали, според както им е било угодно, а Той - за [наша] полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.

¹¹All tukt synes vel, mens den står på, ikke å være til glede, men til sorg; men siden gir den dem som derved er blitt opøvd, rettferdighets salige frukt.

¹¹Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

¹²Derfor, rett de hengende hender og de maktløse knær,

¹²Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена",

¹³og gjør rette stier for eders føtter, forat ikke det halte skal komme rent i ulag, men heller må bli helbredet!

¹³и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.

¹⁴Jag efter fred med alle og efter helliggjørelse; for uten helliggjørelse skal ingen se Herren.

¹⁴Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

¹⁵Og gi akt på at ikke nogen viker tilbake fra Guds nåde, at ikke nogen bitter rot skal vokse op og volde men, og mange bli smittet ved den,

¹⁵И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да [ви] смущава, и мнозинството да се зарази от него;

¹⁶at ikke nogen er en horkarl eller en vanhellig som Esau, som for en eneste rett mat solgte sin førstefødselsrett.

¹⁶да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

¹⁷I vet jo at han og senere, da han vilde arve velsignelsen, blev avvist - for han fant ikke rum for bot - enda han søkte den med tårer.

¹⁷понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума [у баща си].

¹⁸For I er ikke kommet til et fjell som en kan ta på med hender, og til brennende ild og til skodde og mørke og uvær,

¹⁸Защото вие не сте пристъпили до [планина] осезаема и пламнала в огън, [нито] до тъмнина и буря,

¹⁹og til basunlyd og røst av ord, slik at de som hørte den, bad at der ikke måtte tales mere til dem;

¹⁹[нито] до тръбен звук и глас на думи; [такъв, щото] ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;

²⁰for de kunde ikke bære dette bud: Om det så bare er et dyr som rører ved fjellet, skal det stenes,

²⁰(защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";

²¹og så fryktelig var synet at Moses sa: Jeg er forferdet og skjelver.

²¹и толкоз страшна беше гледката, [щото] Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");

²²Men I er kommet til Sions berg og den levende Guds stad, det himmelske Jerusalem, og til englenes mange tusener,

²²но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

²³til høitidsskaren og menigheten av de førstefødte, som er opskrevet i himlene, og til dommeren, som er alles Gud, og til de fullendte rettferdiges ånder,

²³при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,

²⁴og til Jesus, mellemmann for en ny pakt, og til oversprengningens blod, som taler bedre enn Abels.

²⁴при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри [неща] от Авеловата.

²⁵Se til at I ikke avviser ham som taler! For slapp ikke hine fri, de som avviste ham som talte på jorden, hvor meget mindre skal da vi slippe om vi vender oss bort fra ham som taler fra himmelen!

²⁵Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха [наказанието], като презряха този, който [ги] предупреждаваше на земята, то колко повече не [щем избегна] ние, ако се отървем от Този, Който [предупреждава] от небесата!

²⁶Hans røst rystet dengang jorden; men nu har han lovt og sagt: Ennu en gang vil jeg ryste ikke bare jorden, men også himmelen.

²⁶Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".

²⁷Men det ord: Ennu en gang, gir til kjenne en omskiftelse av de ting som rystes, fordi de er skapt, så de ting som ikke rystes, skal bli ved.

²⁷А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

²⁸Derfor, da vi får et rike som ikke kan rystes, så la oss være takknemlige og derved tjene Gud til hans velbehag, med blygsel og frykt!

²⁸Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

²⁹For vår Gud er en fortærende ild.

²⁹защото нашият Бог е огън, който пояжда.