¹Derfor, hellige brødre, I som har fått del i et himmelsk kall, gi akt på den apostel og yppersteprest som vi bekjenner, Jesus,

¹Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

²han som var tro mot den som gjorde ham dertil, likesom og Moses var i hele hans hus.

²Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

³For denne er aktet så meget større ære verd enn Moses, som den som har gjort huset, har større ære enn huset selv.

³Понеже Той се удостои със слава [толкоз] по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от [почитта що има] къщата.

⁴Hvert hus blir jo gjort av nogen; men den som har gjort alt, er Gud;

⁴Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

⁵og Moses var vel tro i hele hans hus som tjener til å vidne om det som skulde tales,

⁵И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори [по-после;]

⁶men Kristus som Sønn over hans hus, og hans hus er vi, såfremt vi holder vår frimodighet og det håp som vi roser oss av, fast inntil enden.

⁶а Христос, като Син, [беше верен] над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

⁷Derfor, som den Hellige Ånd sier: Idag, om I hører hans røst,

⁷Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,

⁸da forherd ikke eders hjerter som ved forbitrelsen, på fristelsesdagen i ørkenen,

⁸Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

⁹hvor eders fedre fristet mig ved å sette mig på prøve, enda de så mine gjerninger i firti år;

⁹Гдето бащите ви [Ме] изкусиха, изпитаха [Ме]. И видяха делата Ми четиридесет години.

¹⁰derfor harmedes jeg på denne slekt og sa: De farer alltid vill i hjertet; men de kjente ikke mine veier,

¹⁰Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;

¹¹så jeg svor i min vrede: Sannelig, de skal ikke komme inn til min hvile!

¹¹Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

¹²Se til, brødre, at det ikke i nogen av eder er et ondt, vantro hjerte, så han faller fra den levende Gud;

¹²Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

¹³men forman hverandre hver dag, så lenge det heter idag, forat ikke nogen av eder skal forherdes ved syndens svik;

¹³но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

¹⁴for vi har fått del med Kristus, såfremt vi holder vår første fulle visshet fast inntil enden.

¹⁴Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

¹⁵Når det sies: Idag, om I hører hans røst, da forherd ikke eders hjerter som ved forbitrelsen,

¹⁵докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".

¹⁶hvem var det da vel som hørte den og dog forbitret ham? var det ikke alle de som gikk ut av Egypten ved Moses?

¹⁶Защото кои, като чуха, [Го] преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

¹⁷Og hvem var det han harmedes på i firti år? var det ikke på dem som hadde syndet, så deres kropper falt i ørkenen?

¹⁷А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

¹⁸Og om hvem var det han svor at de ikke skulde komme inn til hans hvile, uten om dem som ikke hadde villet tro?

¹⁸На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

¹⁹Så ser vi da at det var for vantros skyld de ikke kunde komme inn.

¹⁹И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.