¹La oss derfor ta oss i vare for at nogen av eder skal synes å være blitt liggende efter, da et løfte om å komme inn til hans hvile ennu er forhånden.

¹И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал [до нея].

²For det glade budskap er og forkynt oss, likesom for hine; men ordet som de hørte, blev dem til ingen nytte, fordi det ikke ved troen var smeltet sammen med dem som hørte det.

²Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

³For vi går inn til hvilen, vi som er kommet til troen, således som han har sagt: Så jeg svor i min vrede: Sannelig, de skal ikke komme inn til min hvile - enda gjerningene var fullført fra verdens grunnvoll blev lagt.

³Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече [Бог: - ]"Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата [Му] още при основаването на света.

⁴For så har han på et sted sagt om den syvende dag: Og Gud hvilte på den syvende dag fra alle sine gjerninger;

⁴Защото нейде си е говорил за самия [ден] така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

⁵og på dette sted igjen: Sannelig, de skal ikke komme inn til min hvile.

⁵а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".

⁶Eftersom det altså står tilbake at nogen skal komme inn til den, og de som først fikk det glade budskap, ikke kom inn for vantros skyld,

⁶И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието {Или: Непокорството} си,

⁷så fastsetter han atter en dag: idag, idet han sier ved David så lang tid efter, således som før er sagt: Idag, om I hører hans røst, da forherd ikke eders hjerter.

⁷[затова] Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".

⁸For hadde Josva ført dem til hvile, da hadde han ikke derefter talt om en annen dag.

⁸Защото, ако Исус[ Навиев] беше им дал почивка, [Бог] не би говорил след това за друг ден.

⁹Altså står det en sabbatshelg tilbake for Guds folk.

⁹Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}.

¹⁰For den som er kommet inn til hans hvile, han har og fått hvile fra sine gjerninger, likesom Gud fra sine.

¹⁰Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

¹¹La oss derfor gjøre oss umak for å komme inn til den hvile, forat ikke nogen skal falle efter samme eksempel på vantro.

¹¹Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в [това, да дава] същия пример на неверие.

¹²For Guds ord er levende og kraftig og skarpere enn noget tveegget sverd og trenger igjennem, inntil det kløver sjel og ånd, ledemot og marg, og dømmer hjertets tanker og råd,

¹²Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

¹³Og ingen skapning er usynlig for hans åsyn, men alt er nakent og bart for hans øine som vi har å gjøre med.

¹³И няма създание, което да не е явно пред [Бога;] но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

¹⁴Eftersom vi da har en stor yppersteprest, som er gått gjennem himlene, Jesus, Guds Sønn, så la oss holde fast ved bekjennelsen.

¹⁴И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до [най-високите] небеса, нека държим това, което сме изповядали.

¹⁵For vi har ikke en yppersteprest som ikke kan ha medynk med våre skrøpeligheter, men en sådan som er blitt prøvd i alt i likhet med oss, dog uten synd.

¹⁵Защото нямаме [такъв] първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а [имаме Един], Който е бил във всичко изкушен като [нас], но пак без грях.

¹⁶La oss derfor trede frem med frimodighet for nådens trone, forat vi kan få miskunn og finne nåde til hjelp i rette tid.

¹⁶Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, [която] да помага благовременно.