¹Når jeg vil læge Israel, da åpenbares Efra'ims misgjerning og Samarias ondskap; for de farer med svik, og tyver bryter sig inn, og røverskarer plyndrer utenfor.

¹Когато щях да лекувам Израиля, Тогава се откри беззаконието на Ефрема И нечестието на Самария; Защото вършат измама, Като и крадецът влиза вътре, И разбойническата чета обира вън,

²Og de tenker ikke på at jeg kommer all deres ondskap i hu; nu har deres gjerninger omringet dem, de er kommet for mitt åsyn.

²Те не размишляват в сърцето си, Че Аз помня всичкото им беззаконие; А сега ги обиколиха собствените им дела, Които са и пред лицето Ми.

³Ved sin ondskap gleder de kongen og ved sine løgner fyrstene.

³С нечестието си зарадват царя, И с лъжите си първенците.

⁴Alle sammen er de horkarler; de ligner en ovn som ophetes av bakeren; han holder bare op med å ilde fra deigen eltes til den er syret.

⁴Те всички са прелюбодейци, - Като пещ отоплена от хлебар, Който, като замеси тестото, престава да увеличава [огъня] докле се кисне то.

⁵På vår konges dag drikker fyrstene sig syke av den hete vin; han rekker spottere hånden.

⁵На [рождения] ден на нашия цар Първенците се разболяха чрез разпалване от виното; И той простря ръката си с присмивателите.

⁶For de gjør sitt hjerte så hett som en ovn mens de lurer; hele natten sover deres baker*, om morgenen brenner det som luende ild. / {* deres lidenskap.}

⁶Защото, като причакват, Те са направили сърцата си като пещ; Гневът им спи цяла нощ, А на заранта гори като пламнал огън.

⁷Alle sammen blir de hete som en ovn og fortærer sine dommere; alle deres konger er falt, det er ingen iblandt dem, som kaller på mig.

⁷Те всички се нагорещиха като пещ, И пояждат съдиите си; Всичките им царе са паднали; Няма между тях кой да Ме призовава.

⁸Efra'im blander sig med folkene; Efra'im er blitt en kake som ikke er vendt.

⁸Ефрем, той се смеси с племената; Ефрем е като необърната пита.

⁹Fremmede har fortært hans kraft, men han vet det ikke; hans hår er alt gråsprengt, men han vet det ikke.

⁹Чужденци поядоха силата му, и той не знае; Дори бели косми му поникнаха тук-там, а той не знае.

¹⁰Og Israels stolthet vidner mot ham like i hans åsyn; men de vender ikke om til Herren sin Gud og søker ham ikke til tross for alt dette.

¹⁰И гордостта на Израиля свидетелствува пред лицето му; Но пак, въпреки всичко това, не се връщат при Господа своя Бог, Нито Го търсят.

¹¹Men Efra'im er blitt som en enfoldig due, uten forstand; på Egypten kaller de, til Assur går de.

¹¹И Ефрем е като глупав гълъб, който няма разум; Викат към Египет [за помощ], отиват в Асирия.

¹²Så snart de går, vil jeg spenne ut mitt nett over dem; som himmelens fugler vil jeg dra dem ned; jeg vil tukte dem, som det allerede er forkynt for deres menighet.

¹²Когато отидат, ще разпростра мрежата Си върху тях; Ще ги сваля като въздушните птици; Ще ги накажа както се е провъзгласило в събранието им.

¹³Ve dem, at de flyktet bort fra mig! Ødeleggelse over dem, fordi de er falt fra mig! Jeg vilde forløse dem, men de talte løgn imot mig.

¹³Горко им! защото са се скитали далеч от Мене; Гибел тям; защото са престъпили против Мене; Когато щях да ги изкупя, [и тогава] те говориха лъжи против Мене.

¹⁴De roper ikke til mig fra sitt hjerte, men ligger og hyler på sitt leie; de trenger sig sammen for å få korn og most, men fra mig vender de sig bort.

¹⁴И не Ме призоваха от сърце, Но лелекат на леглата си; Събират се [да се молят] за жито и вино, Но пак въстават против Мене.

¹⁵Det er jeg som har lært dem op, og som har styrket deres armer; men mot mig har de ondt i sinne.

¹⁵При все че обучавах и уякчавах мишците им, Пак те намислят зло против Мене.

¹⁶De vender sig, men ikke mot det høie; de er blitt som en sviktende bue. Deres fyrster skal falle for sverdet for sin rasende tunges skyld; dette blir dem til spott i Egyptens land.

¹⁶Връщат се, но не при Всевишния; Приличат на неверен лък; Първенците им ще паднат от нож Поради яростта на езика си; Това ще им [причини] позор в Египетската земя.