¹Dette er de syner som Esaias, sønn av Amos, så om Juda og Jerusalem i de dager da Ussias, Jotam, Akas og Esekias var konger i Juda.

¹Видението на Амосовия син Исаия, което видя за Юда и Ерусалим в дните на Юдовите царе Озия, Иотам, Ахаз и Езекия:-

²Hør, I himler, og lytt til, du jord! For Herren taler: Barn har jeg opfødd og fostret; men de er falt fra mig.

²Чуйте, небеса, и дай ухо, земьо. Защото Господ е говорил[, казвайки:] Чада отхраних и възпитах; Но те се разбунтуваха против Мене.

³En okse kjenner sin eiermann, og et asen sin herres krybbe; Israel kjenner intet, mitt folk forstår intet.

³Волът познава стопанина си, И оселът яслите на господаря си; [Но] Израил не знае. Людете Ми не разсъждават.

⁴Ve det syndige folk, det folk med tung misgjerning, den yngel av ugjerningsmenn, de vanartede barn! De har forlatt Herren, har foraktet Israels Hellige, er veket fra ham.

⁴Уви, грешни народе, люде натоварени с беззаконие, Роде на злодейци, чада, които постъпвате разтлено! Оставиха Господа, Презряха Светия Израилев, Отделиха се [и се върнаха] назад.

⁵Hvorfor vil I la eder slå fremdeles? Hvorfor øker I eders frafall? Hvert hode er sykt, og hvert hjerte er svakt.

⁵Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? [Вече] всяка глава е болна и всяко сърце изнемощяло;

⁶Fra fotsåle til hode er der intet helt på det; sår, buler og friske slag! De er ikke klemt ut og ikke forbundet og ikke utbløtt med olje.

⁶От стъпалото на ногата дори до главата няма в някое [тяло] здраво място. [Но] струпеи, и посинения, и гноясали рани. Които не са изстискани, нито превързани, Нито омекчени с масло.

⁷Eders land er en ørken, eders byer opbrent med ild; eders jord opetes av fremmede for eders øine, og en ørken er der, som efter fremmedes herjing.

⁷Страната ви е пуста, градовете ви изгорени с огън; Земята ви - чужденци я пояждат пред очите ви, И тя е пуста като разорена от чужденци.

⁸Bare Sions datter er blitt igjen som en løvhytte i en vingård, som en vekterhytte på en agurkmark, som en kringsatt by.

⁸И сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, Като пъдарница в градина с краставици, Като обсаден град.

⁹Hadde ikke Herren, hærskarenes Gud, levnet oss en liten rest, da var vi som Sodoma, da lignet vi Gomorra.

⁹Ако Господ на Силите не бе ни оставил малък остатък, Като Содом бихме станали, на Гомор бихме се оприличили.

¹⁰Hør Herrens ord, I Sodomafyrster! Lytt til vår Guds lov, du Gomorra-folk!

¹⁰Чуйте словото Господно, князе содомски; Слушайте поуката на нашия Бог, люде гоморски.

¹¹Hvad skal jeg med eders mange slaktoffer? sier Herren; jeg er mett av brennoffer av værer og av gjøkalvers fett, og til blod av okser og lam og bukker har jeg ikke lyst.

¹¹Защо Ми е множеството на жертвите ви? Казва Господ; Сит съм от всеизгаряне на овни И от тлъстина на угоени; И не Ми е угодна кръв от юнци, Или от агнета, или от едри козли.

¹²Når I kommer for å vise eder for mitt åsyn, hvem har da krevd dette av eder at I skal nedtrede mine forgårder?

¹²Когато дохождате да се явявате пред Мене, Кой е поискал от вас {Еврейски: Ръцете ви.} това, да тъпчете дворовете Ми?

¹³Kom ikke mere frem med tomt matoffer! Det er mig en vederstyggelig røkelse. Nymåne og sabbat, festlig forsamling - jeg tåler ikke høitid og urett sammen.

¹³Не принасяйте вече суетни приноси; Темянът е мерзост за Мене, [Тоже] и новолунията, и съботите, и свикването на събранията; Не мога да търпя беззаконието заедно с {Еврейски: И.} тържественото събрание.

¹⁴Eders nymåner og fester hater min sjel, de er blitt mig en byrde; jeg er trett av å bære dem.

¹⁴Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви; Досада са на Мене; дотегна Ми да ги търпя.

¹⁵Og når I breder ut eders hender, skjuler jeg mine øine for eder; om I enn beder meget, hører jeg ikke; eders hender er fulle av blod.

¹⁵И когато простирате ръцете си, Ще крия очите Си от вас; Даже когато принасяте много молитви не ща да слушам; Ръцете ви са пълни с кръв.

¹⁶Tvett eder, rens eder, ta eders onde gjerninger bort fra mine øine, hold op å gjøre det som er ondt!

¹⁶Измийте се, очистете се, Отмахнете от очите Ми злото на делата си, Престанете да вършите зло,

¹⁷Lær å gjøre det gode, legg vinn på det som er rett, vis voldsmannen på rett vei, hjelp den farløse til hans rett, før enkens sak!

¹⁷Научете се да струвате добро, Настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, Отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата.

¹⁸Kom og la oss gå i rette med hverandre, sier Herren; om eders synder er som purpur, skal de bli hvite som sne; om de er røde som skarlagen, skal de bli som den hvite ull.

¹⁸Дойдете сега та да разискаме, казва Господ; Ако са греховете ви като мораво, Ще станат бели като сняг; Ако са румени като червено, Ще станат като [бяла] вълна.

¹⁹Er I villige og hører, skal I ete landets gode ting,

¹⁹Ако слушате драговолно, Ще ядете благото на земята;

²⁰men er I uvillige og gjenstridige, skal I bli opett av sverdet; for Herrens munn har talt.

²⁰Но ако откажете и се разбунтувате, Ще бъдете изпоядени от нож, Защото устата Господни изговориха това.

²¹Hvor den er blitt til en horkvinne, den trofaste by, som var full av rett, hvor rettferd hadde hjemme, og nu - mordere!

²¹Как стана блудница верният град, Който беше пълен с правосъдие! Правда обитаваше в него, а сега - убийци.

²²Ditt sølv er blitt til slagger, din vin blandet op med vann;

²²Среброто ти стана шлак; Виното ти се смеси с вода.

²³dine førere er oprørere og tyvers stallbrødre; enhver av dem elsker bestikkelse og jager efter gaver; den farløse hjelper de ikke til hans rett, og enkens sak tar de sig ikke av.

²³Твоите князе са бунтовници и съучастници на крадци; Всеки от тях обича подаръци и тича след възнаграждения; Те не осъждат право сирачето, Нито дохожда при тях делото на вдовицата.

²⁴Derfor sier Herren, Israels Gud, hærskarenes Gud, Israels Veldige: Ve! Jeg vil kjøle min harme på mine motstandere og ta hevn over mine fiender.

²⁴Затова, казва Господ, Иеова на Силите, Всемогъщият Израилев: Ах! ще се облекча от противниците Си, И ще отдам възмездие на враговете Си;

²⁵Og jeg vil igjen ta mig av dig og smelte ut dine slagger som med lutsalt og skille ut alt ditt bly.

²⁵И пак ще туря ръката Си върху тебе, И ще очистя шлака ти като с луга, И ще отделя от тебе всеки примес;

²⁶Og jeg vil atter gi dig slike dommere som i førstningen og rådsherrer som i begynnelsen; derefter skal du kalles rettferdighetens stad, en trofast by.

²⁶И ще възстановя съдиите ти както по-преди, И съветниците ти както отначало; Подир което ще се наречеш Град на правда, Верен град,

²⁷Sion skal forløses ved rett, og de omvendte der ved rettferdighet.

²⁷Сион ще се изкупи чрез правосъдие, И тия, които се върнат в него, чрез правда.

²⁸Men undergang skal ramme alle overtredere og syndere, og de som forlater Herren, skal omkomme;

²⁸А беззаконниците и грешниците ще се съкрушат заедно, И тия, които са оставили Господа, ще загинат.

²⁹for de skal få skam av de eketrær som er eders lyst, og I skal bli til skamme ved de haver som I har så kjær;

²⁹Защото ще се посрамят поради дъбовете, които пожелахте; И ще се смутите поради градините, които избрахте,

³⁰for I skal bli som en ek med visne blad og som en have uten vann.

³⁰Понеже ще стана като дъб, чиито листа вехнат, И като градина, която няма вода.

³¹Og den sterke skal bli til stry, og hans gjerning til en gnist, og de skal brenne begge tilsammen, og der er ingen som slukker.

³¹И силният ще бъде като кълчища, И делото му като искра; И то ще изгори заедно с него, Без да има кой да ги гаси.