¹Det ord som Esaias, sønn av Amos, mottok i et syn om Juda og Jerusalem.

¹Словото, което се откри на Амосовия син Исаия за Юда и Ерусалим:

²Og det skal skje i de siste dager*, da skal fjellet der Herrens hus står, være grunnfestet på toppen av fjellene og høit hevet over alle høider, og alle hedningefolk skal strømme til det. / {* 1MO 49, 1. JER 3, 17. MIK 4, 1 fg. SKR 8, 20 fg.}

²В послешните дни Хълмът на дома Господен Ще се утвърди по-високо от [всичките] хълмове, И ще се издигне над бърдата; И всичките народи ще се стекат на него.

³Og mange folkeslag skal gå avsted og si: Kom, la oss gå op til Herrens berg, til Jakobs Guds hus, så han kan lære oss sine veier, og vi ferdes på hans stier! For fra Sion skal lov utgå, og Herrens ord fra Jerusalem.

³И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен, В дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, И ние ще ходим в пътеките Му, Защото от Сион ще излезе поуката, И словото Господно от Ерусалим.

⁴Og han skal dømme mellem hedningefolkene og skifte rett for mange folkeslag, og de skal smi sine sverd om til hakker og sine spyd til vingårdskniver; et folk skal ikke lenger løfte sverd mot et annet, og de skal ikke mere lære å føre krig.

⁴[Бог] ще съди между народите, И ще решава между много племена; И те ще изковат ножовете си на палешници, И копията си на сърпове; Народ против народ няма да дигне нож, Нито ще се учат вече на война.

⁵Jakobs hus! Kom, la oss vandre i Herrens lys!

⁵Доме Яковов, дойдете, И нека ходим в Господната светлина.

⁶For du har forkastet ditt folk, Jakobs hus, fordi de er fulle av Østerlands kunster og spår av skyene som filistrene, og mennesker av fremmed ætt drar de inn i landet i mengde.

⁶Понеже Ти си оставил людете Си, Якововия дом, Защото те се напълниха [с обичаи] от изток, И станаха предвещатели като филистимците, И направиха завет с чадата на иноплеменниците.

⁷Deres land blev fullt av sølv og gull, og det er ingen ende på dets skatter; deres land blev fullt av hester, og det er ingen ende på dets vogner;

⁷И земята им се напълни със сребро и злато, Та няма край на съкровищата им; Напълни им се земята и с коне, Та няма край на колесниците им;

⁸deres land blev fullt av avguder; de tilbeder sine henders verk, det deres fingrer har gjort.

⁸И напълни се земята им с идоли; Поклониха се на делата на своите си ръце, И онова, което самите им пръсти направиха;

⁹Og mennesket blir bøiet, og mannen ydmyket - tilgi dem ikke!

⁹И наведе се долният човек, И сниши се големец; Затова недей им прощава.

¹⁰Gå inn i fjellet og skjul dig i støvet for Herrens gru og for hans høihets herlighet!

¹⁰Влез в скалата и скрий се в пръстта Поради страха от Господа, И поради славата на Неговото величие.

¹¹Menneskets stolte øine blir ydmyket, og mennenes stolthet blir bøiet, og Herren alene er høi på den dag.

¹¹Гордите погледи на човеците ще се унижат, И високоумието на човеците ще се наведе; А само Господ ще се възвиси в оня ден.

¹²For Herren, hærskarenes Gud, har satt en dag til dom over alt stolt og høit og over alt ophøiet, så det blir ydmyket,

¹²Защото ще има ден, [когато] Господ на Силите [ще бъде ]Против всеки горделив и надменен [човек, ]И против всичко, което се надига, (и ще се унижи),

¹³både over alle Libanons sedrer, de høie og ophøiede, og over alle Basans eker

¹³Против всичките ливански кедри, високи и издигнати, И против всичките васански дъбове,

¹⁴og over alle de høie fjell og over alle de stolte høider

¹⁴Против всичките високи планини, И против всичките възвишени бърда,

¹⁵og over hvert høit tårn og over hver fast mur

¹⁵Против всяка висока кула, И против всяка укрепена стена,

¹⁶og over alle Tarsis-skib og over alt som er fagert å skue.

¹⁶Против всичките тарсийски кораби, И против всичко що е приятно да се гледа.

¹⁷Og menneskets overmot blir bøiet, og mennenes stolthet blir ydmyket, og Herren alene er høi på den dag.

¹⁷Гордото носене на човека ще се наведе, И надменността ще се унижи; А само Господ ще се възвиси в оня ден.

¹⁸Og avgudene - med dem er det helt forbi.

¹⁸И идолите съвсем ще изчезнат,

¹⁹Og folk skal gå inn i fjellhulene og i jordens revner for Herrens gru og for hans høihets herlighet, når han reiser sig for å forferde jorden.

¹⁹И човеците ще влязат в пещерите на скалите И в дупките на земята, Поради страха от Господа, и поради славата на величието Му, Когато стане да разтърси земята.

²⁰På den dag skal menneskene kaste sine guder av sølv og gull, som de har gjort sig for å tilbede dem, bort til muldvarpene og flaggermusene

²⁰В оня ден човек ще хвърли на къртовете и на прилепите Сребърните идоли и златните идоли, Които си е направил за да им се кланя,

²¹og gå inn i fjellkløftene og i berghulene for Herrens gru og for hans høihets herlighet, når han reiser sig for å forferde jorden.

²¹За да влезе в канаристите подземия И в пукнатините на скалите, Поради страха от Господа и поради славата на величието Му, Когато стане да разтърси земята.

²²Hold da op med å stole på mennesket, i hvis nese det bare er et pust! Hvad er han å akte for?

²²Оставете се от човека, в чиито ноздри е лъх; Защото за какво може да се разчита на него?