1Se, med rettferdighet skal kongen regjere, og fyrstene skal styre efter rett,
1Ето, един цар ще царува с правда, И началници ще управляват с правосъдие;
2og enhver av dem skal være som et skjul for været og et ly mot regnskyll, som bekker i ørkenen, som skyggen av et veldig fjell i et tørstende land.
2И всеки човек [от тях] ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.
3Da skal de seendes øine ikke være blinde, og de hørendes ører skal være lydhøre,
3Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.
4de lettsindiges hjerte skal formå å skjønne, og de stammendes tunge skal ha lett for å tale klart.
4Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.
5Dåren skal ikke mere kalles edel, og den svikefulle skal ikke kalles høimodig.
5Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;
6For dåren taler dårskap, og hans hjerte finner på ondt for å utføre vanhellig dåd og for å tale forvendte ting om Herren, for å la den hungrige sulte og la den tørste mangle drikke.
6Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.
7Og den svikefulles våben er onde; han legger listige råd for å føre de saktmodige i ulykke ved falske ord, selv når den fattige taler det som rett er.
7А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.
8Men den edle har edle tanker, og han blir fast ved det som er edelt.
8Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.
9I sorgløse kvinner, stå op, hør min røst! I trygge døtre, vend eders ører til min tale!
9Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуйте думата ми, вие безгрижни дъщери;
10Om år og dag skal I beve, I trygge! For det er slutt med all vinhøst, frukthøsten kommer ikke.
10За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.
11Forferdes, I sorgløse! Bev, I trygge! Klæ eder nakne og bind sekk om eders lender!
11Треперете, вие охолни; смутете се, вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си [с вретище].
12De slår sig for brystet og klager over de fagre marker, over det fruktbare vintre.
12Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.
13På mitt folks jord skyter torner og tistler op, ja over alle gledens hus i den jublende by.
13Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;
14For palasset er forlatt, svermen i byen er borte; haug* og vakttårn er blitt til huler for evige tider, til fryd for villesler, til beite for buskap - / {* Ofel-haugen i Jerusalem; 2KR 27, 3. NEH 3, 26 fg.}
14Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,
15inntil Ånden blir utøst over oss fra det høie, og ørkenen blir til fruktbar mark, og fruktbar mark aktes som skog.
15Докато Духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.
16Og rett skal bo i ørkenen, og rettferdighet skal ha sitt hjem på den fruktbare mark.
16Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.
17Og rettferdighetens verk skal være fred, og rettferdighetens frukt skal være ro og trygghet til evig tid.
17Правдата ще издействува мир; И сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века.
18Og mitt folk skal bo i fredens bolig og i trygghetens telter og på sorgfrie hvilesteder.
18И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.
19Men det skal hagle når skogen* styrter ned, og dypt skal byen trykkes ned. / {* fiendens veldige hær.}
19Но ще пада градушка върху падащия лес {Т.е., Асирийците.}; И градът съвсем ще се сниши.
20Lykkelige er I som sår ved alle vann, som slipper oksen og asenet på frifot!
20Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат [навред] нозете на вола и на осела!