¹Ve dig, du ødelegger, som selv ikke er blitt ødelagt, og du røver som ingen har røvet noget fra! Når du er ferdig med å ødelegge, skal du bli ødelagt; når du har sluttet med å røve, skal andre røve fra dig.

¹Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе не са постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.

²Herre, vær oss nådig! På dig bier vi; vær vår arm hver morgen, ja vår frelse i nødens tid!

²Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.

³For tordenrøsten flyr folkene; når du reiser dig, spredes hedningene.

³От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.

⁴Og eders bytte sankes, likesom skaveren* sanker; som gresshoppene springer, springer de efter det. / {* gresshoppen; JOE 1, 4.}

⁴И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея както скача скакалец.

⁵Ophøiet er Herren, for han bor i det høie; han fyller Sion med rett og rettferdighet.

⁵Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.

⁶Og det skal komme trygge tider for dig, en fylde av frelse, av visdom og kunnskap; Herrens frykt skal være dets* skatt. / {* Israels.}

⁶А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.

⁷Se, deres løvehelter* skriker der ute, fredsbudene gråter sårt. / {* 2SA 23, 20.}

⁷Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво.

⁸Allfarveiene er øde, det er ingen veifarende mere - han* har brutt pakten**, foraktet byene***, ikke aktet noget menneske. / {* Sankerib.} / {** 2KG 18, 14 fg. 17 fg.} / {*** HAB 1, 10.}

⁸Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.

⁹Landet visner og sykner bort; Libanon står skamfull og visner; Saron er som den øde mark, og Basan og Karmel ryster løvet av.

⁹Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.

¹⁰Nu vil jeg stå op, sier Herren, nu vil jeg reise mig, nu vil jeg ikke lenger bli sittende.

¹⁰Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.

¹¹I skal være svangre med strå og føde halm; eders fnysen er en ild som skal fortære eder.

¹¹Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви [като] огън ще ви пояде.

¹²Og folkeslag skal bli brent til kalk, de skal bli lik avskårne tornekvister som opbrennes med ild.

¹²И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.

¹³Hør I som er langt borte, hvad jeg har gjort, og kjenn min styrke, I som er nær!

¹³Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.

¹⁴Syndere bever på Sion, skjelving har grepet de gudløse: Hvem kan bo ved en fortærende ild? Hvem kan bo ved evige bål?

¹⁴Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; [и казват:] Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?

¹⁵Den som vandrer i rettferdighet og taler det som rett er, den som forakter det som vinnes ved urett og vold, den som ryster sine hender så han ikke rører ved gaver, som stopper sitt øre til for ikke å høre på blodråd, og som lukker sine øine for ikke å se på det som ondt er,

¹⁵Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, -

¹⁶han skal bo på høie steder, fjellfestninger er hans borg; sitt brød skal han få, vannet skal ikke slippe op for ham.

¹⁶Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.

¹⁷Dine øine skal skue kongen i hans herlighet, de skal se et vidstrakt land.

¹⁷Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.

¹⁸Ditt hjerte skal tenke tilbake på redselen: Hvor er han som skrev op? Hvor er han som veide pengene? Hvor er han som teller tårnene?

¹⁸Сърцето ти ще си спомня за [миналия] ужас, [казвайки:] Где е [този], който броеше? Где е [този], който мереше? Где е [този], който броеше кулите?

¹⁹Det ville folk skal du ikke se mere, folket med det vanskelige sprog som en ikke skjønner, med den stammende tunge som en ikke forstår.

¹⁹Няма [вече] да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.

²⁰Se på Sion, våre høitidsstevners by! Dine øine skal se Jerusalem som en trygg bolig, som et telt som ikke flyttes, hvis peler aldri rykkes op, og hvis snorer aldri brister.

²⁰Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Шатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.

²¹Men der skal vi ha Herren, den Veldige, i stedet for brede elver og strømmer; ingen roskute skal gå der, intet mektig krigsskib fare der.

²¹Но там Господ ще бъде с нас във величието [Си], [Като] място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.

²²For Herren er vår dommer, Herren er vår lovgiver, Herren er vår konge, han skal frelse oss.

²²Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.

²³Slappe henger dine* taug, de støtter ikke masten, de holder ikke seilet utspent - da deles røvet bytte i mengde, endog de lamme røver og plyndrer. / {* fiendens.}

²³Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.

²⁴Og ingen innbygger skal si: Jeg er syk. Det folk som bor der, har fått sin misgjerning forlatt.

²⁴И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.