¹Og Herren sa til mig: Ta dig en stor tavle og skriv på den med almindelig skrift: Snart bytte, rov i hast!

¹И Господ ми рече: Вземи си една голяма [писателска] дъска та напиши на нея с обикновени букви - За Махер-шалал-хаш-база {Т.е., Тичай на корист, бързай на грабеж.};

²Og jeg vil ta mig sikre vidner, presten Uria og Sakarias, Jeberekjas sønn.

²и аз си избрах за верни свидетели свещеника Урия и Захария Еверехиевия син.

³Og jeg gikk inn til profetinnen, og hun blev fruktsommelig og fødte en sønn; og Herren sa til mig: Kall ham Maher-Sjalal Hasj-Bas*! / {* snart bytte, rov i hast; JES 8, 1.}

³Прочее, отидох при пророчицата; и тя зачна и роди син. И Господ ми рече: Наречи го Махер-шалал-хаш-баз;

⁴For før gutten skjønner å rope far og mor, skal de bære rikdommene i Damaskus og byttet fra Samaria frem for Assurs konge.

⁴Защото преди да се научи детето да вика - Татко мой! и - Майко моя! богатството на Дамаск и користите на Самария ще се занесат пред асирийския цар.

⁵Og Herren blev fremdeles ved å tale til mig og sa:

⁵И Господ ми говори пак, казвайки:

⁶Fordi dette folk forakter Siloahs vann, de som rinner så stilt, og gleder sig med Resin og Remaljas sønn,

⁶Понеже тия люде се отказаха от тихо течащите силоамски води, И се радват за Расина и за Ромелиевия син,

⁷se, derfor fører Herren over dem elvens* vann, de mektige og store - Assurs konge og all hans herlighet - og den stiger over alle sine løp og går over alle sine bredder, / {* Eufrats.}

⁷Затова, ето, Господ възвежда върху тях Силните и големи води на Ефрат {Еврейски: Реката.}, Асирийския цар и всичката му слава; И като прелее всичките си канали И наводни всичките си брегове,

⁸og den trenger inn i Juda, skyller over og velter frem og når folk like til halsen, og dens utspente vinger fyller ditt land, så vidt som det er, Immanuel!

⁸Ще нахлуе и през Юда, ще наводни и ще прелее, ще стигне до гуша, И прострените му крила ще напълнят Ширината на земята ти, Емануиле.

⁹Larm, I folkeslag! I skal dog bli forferdet. Og hør, alle I jordens land langt borte! Rust eder! I skal dog forferdes.

⁹Строшете се, народи, бъдете разломени, И (чуйте всички, които сте в далечни страни!) Опашете се; но ще бъдете разломени. Опашете се; но ще бъдете разломени.

¹⁰Legg op råd! De skal dog gjøres til intet. Tal et ord! Det skal dog ikke skje. For med oss er Gud*. / {* Immanuel; JES 7, 7. 14; 8, 8.}

¹⁰Съветвайте помежду си, но съветването ще се осуети; Говорете дума, но тя няма да стои; Защото Бог е с нас.

¹¹For så sa Herren til mig da hans hånd grep mig med makt, og han advarte mig mot å vandre på dette folks vei:

¹¹Защото така ми говори Господ със силна ръка, И научи ме да не ходя в пътя на тия люде, като каза:

¹²I skal ikke kalle alt det sammensvergelse som dette folk kaller sammensvergelse, og hvad det frykter, skal I ikke frykte og ikke reddes for.

¹²Да не наречете съюз всичко, което тия люде наричат съюз, И да не се боите от това, от което те се боят, Нито да се плашите.

¹³Herren, hærskarenes Gud, ham skal I holde hellig, og han skal være eders frykt, han skal være eders redsel.

¹³Господа на Силите - Него осветете, От Него да се страхувате, и пред Него да треперите.

¹⁴Og han skal bli til en helligdom og til en snublesten og en anstøtsklippe for begge Israels hus, til en snare og et rep for Jerusalems innbyggere.

¹⁴И Той ще бъде за светилище, - Но [и] за камък, о който да се спъват, и за канара, поради която да се оскърбяват Двата Израилеви дома, - За мрежа и за примка на ерусалимските жители.

¹⁵Og mange blandt dem skal snuble, og de skal falle og skamslå sig, og de skal snares og fanges.

¹⁵И о Него мнозина ще се спънат, ще паднат и ще се съкрушат, И [в нея] ще се впримчат и ще се уловят.

¹⁶Bind vidnesbyrdet inn, forsegl ordet i mine disipler!

¹⁶Завържи увещанието, Запечатай поуката между учениците Ми.

¹⁷Jeg vil bie efter Herren, som nu skjuler sitt åsyn for Jakobs hus; jeg vil vente på ham.

¹⁷И аз ще чакам Господа, който крие лицето Си от Якововия дом, И на Него ще се надея.

¹⁸Se, jeg og de barn Herren har gitt mig, er til tegn og forbilleder i Israel fra Herren, hærskarenes Gud, som bor på Sions berg.

¹⁸Ето, аз и децата, които ми е дал Господ, Сме за знамение и за предвещания в Израиля От Господа на Силите, Който обитава на хълма Сион.

¹⁹Og når de sier til eder: Søk til dødningemanerne og sannsigerne, som hvisker og mumler, da skal I svare: Skal ikke et folk søke til sin Gud? Skal en søke til de døde for de levende?

¹⁹И когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове, И до врачовете, които шепнат и мърморят, [отговорете:] Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? [Ще прибегне ли] при мъртвите заради живите?

²⁰Til ordet og til vidnesbyrdet! - Dersom de ikke sier så, det folk som ingen morgenrøde* har, / {* JES 58, 8.}

²⁰[Нека прибягнат] при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, Наистина няма зазоряване за тях.

²¹da skal de dra gjennem landet hårdt plaget og hungrige, og når de hungrer, så blir de harme og forbanner sin konge og sin Gud. De skal vende sine øine mot det høie,

²¹И ще минат през тая [земя] зле притискани и изгладнели; И когато огладнеят ще негодуват, Ще злословят царя си и Бога си. И ще погледнат нагоре.

²²og de skal se ned mot jorden, men se, det er trengsel og mørke, angstfullt mørke; de er støtt ut i natten.

²²После ще се взрат в земята, И ето скръб и тъмнина, мрак на измъчване, И широко разпространена черна нощ.