¹For det skal ikke alltid være mørke for det land hvor det nu er trengsel; tidligere førte han* vanære over Sebulons land og over Naftalis land, men i fremtiden skal han føre ære over det, over veien ved havet, landet på hin side Jordan, hedningenes Galilea**. / {* Herren.} / {** Øvre Galilea, grenselandet mot hedningene. MTT 4, 15 fg.}

¹Но на измъчената [земя] не [ще има] мрак Както в предишните времена, Когато Той унижи земята Завулон и земята Нефталим; Но в послешните времена ще я направи славна- [Нея, която] по пътя към езерото {Т.е., Галилейското. [Еврейски]: Морето.}, оттатък Иордан, Галилея на народите.

²Det folk som vandrer i mørket, skal se et stort lys; de som sitter i dødsskyggens land, over dem skal lyset stråle.

²Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; На ония, които седяха в земя на мрачна {Еврейски: Смъртта.} сянка Изгря им светлина.

³Du lar det bli tallrikt det folk som du får ikke gav stor glede; de gleder gleder sig for ditt åsyn, som en gleder sig om høsten, som en jubler når hærfang skiftes.

³Умножил си народа, Увеличил си радостта му; Радват се пред Тебе както се радват във [време на] жетва, Както се радват, когато делят користи.

⁴For dets tyngende åk og kjeppen til dets skulder, dets drivers stav, har du brutt i stykker, som på Midians dag;

⁴Защото Ти си строшил, както в деня на Мадиама, Тежкия им хомот, тоягата за плещите им, [И] бичът на угнетителя им.

⁵for hver krigssko som er båret i slagtummelen, og hvert klæsplagg som er tilsølt med blod, skal brennes op og bli til føde for ilden.

⁵Защото всяка чизма на обутия ратник в шума, И облеклата валяни в кръв, Ще бъдат за изгаряне [и] гориво за огън.

⁶For et barn er oss født, en sønn er oss gitt, og herredømmet er på hans skulder, og han kalles under, rådgiver, veldig Gud, evig fader, fredsfyrste.

⁶Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.

⁷Så skal herredømmet bli stort og freden bli uten ende over Davids trone og over hans kongerike; det skal bli støttet og opholdt ved rett og rettferdighet, fra nu av og til evig tid; Herrens, hærskarenes Guds nidkjærhet skal gjøre dette.

⁷Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават На Давидовия престол и на неговото царство, За да го утвърди и поддържа, Чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

⁸Et ord har Herren sendt mot Jakob, og det skal slå ned i Israel.

⁸Господ изпрати слово на Якова; И то свърхлетя [и] върху Израиля.

⁹Og hele folket skal fornemme det, Efra'im og Samarias innbyggere, som i stolthet og hjertets overmot sier:

⁹И всичките люде ще [го] познаят, Дори Ефрем и жителите на Самария, Които гордо и с надменно сърце казват:

¹⁰Stener av ler er falt, men med hugne stener vil vi bygge op igjen; morbærtrær er hugget ned, men sedertrær vil vi sette i stedet.

¹⁰Кирпичите паднаха, но ние ще съзидаме с дялани камъни; Черниците се изсякоха, но ще [ги] заменим с кедри.

¹¹Derfor gir Herren Resins motstandere makt over det*, og han væbner dets fiender, / {* Efra'im.}

¹¹Затова Господ ще подигне отгоре му ония, които се противиха против Расина, И ще възбуди неприятелите му, -

¹²syrerne forfra og filistrene bakfra, og de eter Israel med full munn. Men med alt dette vender hans vrede ikke tilbake, og ennu er hans hånd rakt ut.

¹²Сирийците отпред, и филистимците отдире, - И те ще изядат Израиля с отворени уста. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

¹³Men folket vender ikke om til ham som slår det, og Herren, hærskarenes Gud, søker de ikke.

¹³Но пак людете не се връщат към Този, Който ги поразява, Нито търсят Господа на Силите.

¹⁴Derfor avhugger Herren av Israel både hode og hale, både palmegren og siv, alt på en dag.

¹⁴Затова Господ ще отсече от Израиля в един ден И глава и опашка, палмов клон и тръстика.

¹⁵Eldste og aktet mann er hodet, og en profet som lærer løgn, er halen.

¹⁵(Старецът и почтеният [мъж], той е глава; А пророкът, който поучава лъжи, той е опашка).

¹⁶Og dette folks førere er forførere, og de av folket som lar sig føre, er fortapt.

¹⁶Защото водителите на тия люде ги заблуждават, И водените от тях загиват.

¹⁷Derfor gleder Herren sig ikke over dets unge menn, og over dets farløse og enker forbarmer han sig ikke; for de er alle sammen gudløse og gjør det onde, og hver munn taler dårskap. Men med alt dette vender hans vrede ikke tilbake, og ennu er hans hånd rakt ut.

¹⁷Затова Господ не ще се зарадва за юношите им, Нито ще се смили за сирачетата и вдовиците им; Понеже те всички са нечестиви и злодейци, И всички уста говорят безумие. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

¹⁸For ugudeligheten brenner som ild; den fortærer torn og tistel, og den tender den tetteste skog, så den hvirvler høit op i røk.

¹⁸Защото беззаконието изгаря като огън, Който пояжда глоговете и тръните; Да! Той пламти в горските гъсталаци, И те се издигат като тежки облаци дим.

¹⁹Ved Herrens, hærskarenes Guds vrede er landet satt i brand, og folket blir til føde for ilden; ingen sparer sin bror.

¹⁹От гнева на Господа на Силите земята изгоря. И людете ще бъдат като гориво за огън; Никой не жали брата си.

²⁰De biter til høire og hungrer allikevel, de eter til venstre og blir ikke mette; enhver eter kjøttet av sin egen arm.

²⁰Човек ще граби отдясно, но ще [остане] гладен; И ще яде наляво, но не ще се насити! Всеки от тях ще яде месата на своята мишца, -

²¹Manasse eter Efra'im og Efra'im Manasse; begge tilsammen er de imot Juda. Men med alt dette vender hans vrede ikke tilbake, og ennu er hans hånd rakt ut.

²¹Манасия Ефрема, и Ефрем Манасия, И те заедно ще бъдат против Юда. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.