¹Hvorfra kommer all ufreden, og hvorfra kommer all striden iblandt eder? Er det ikke av eders lyster, som fører krig i eders lemmer?

¹Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в [телесните] ви части?

²I attrår, og har ikke; I slår ihjel og bærer avind, og kan ikke få; I ligger i strid og ufred. I har ikke, fordi I ikke beder;

²Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите.

³I beder og får ikke, fordi I beder ille, for å øde det i eders lyster.

³Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.

⁴I utro! vet I ikke at vennskap med verden er fiendskap mot Gud? Den altså som vil være verdens venn, han blir Guds fiende.

⁴Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

⁵Eller mener I at Skriften taler fåfengt? Med nidkjærhet attrår han den ånd han lot bo i oss, men dess større er den nåde han gir.

⁵Или мислите, че без нужда казва писанието, че [Бог] и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?

⁶Derfor heter det: Gud står de stolte imot, men de ydmyke gir han nåde.

⁶Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".

⁷Vær derfor Gud undergitt! Men stå djevelen imot, og han skal fly fra eder;

⁷И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.

⁸hold eder nær til Gud, og han skal holde sig nær til eder! Tvett hendene, I syndere, og rens hjertene, I tvesinnede!

⁸Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи.

⁹Kjenn eders nød og sørg og gråt! Eders latter vende sig til sorg, og gleden til bedrøvelse!

⁹Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга.

¹⁰Ydmyk eder for Herren, og han skal ophøie eder!

¹⁰Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава.

¹¹Baktal ikke hverandre, brødre! Den som baktaler en bror eller dømmer sin bror, han baktaler loven og dømmer loven; men dømmer du loven, da er du ikke lovens gjører, men dens dommer.

¹¹Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.

¹²Én er lovgiveren og dommeren, han som er mektig til å frelse og til å ødelegge; men du, hvem er du som dømmer din neste?

¹²[Само] Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?

¹³Og nu, I som sier: Idag eller imorgen vil vi dra til den by og bli der et år og kjøpslå og ha vinning,

¹³Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим, -

¹⁴I som ikke vet hvad som skal hende imorgen! For hvad er eders liv? I er jo en røk som viser sig en liten stund og så blir borte!

¹⁴когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва.

¹⁵Istedenfor at I skulde si: Om Herren vil, så blir vi i live, og vi skal gjøre dette eller hint.

¹⁵Вместо [това, вие трябва] да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.

¹⁶Men nu roser I eder i eders overmot. All sådan ros er ond.

¹⁶Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло.

¹⁷Den som altså vet å gjøre godt og ikke gjør det, han har synd av det.

¹⁷Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.