¹Mine brødre! ikke mange av eder bli lærere, eftersom I vet at vi skal få dess tungere dom!

¹Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

²For vi snubler alle sammen i mange ting; den som ikke snubler i tale, han er en fullkommen mann, i stand til også å holde hele legemet i tømme.

²Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

³Når vi legger bissel i munnen på hestene, forat de skal lyde oss, så styrer vi og hele deres legeme.

³Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

⁴Se, også skibene, enda de er så store og drives av sterke vinder, styres dog av et lite ror dit styrmannen vil ha dem.

⁴Ето, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.

⁵Så er og tungen et lite lem, og taler dog store ord. Se, en liten ild, hvor stor en skog den setter i brand!

⁵Така и езикът е малка част [от тялото], но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!

⁶Også tungen er en ild; som en verden av urettferdighet står tungen blandt våre lemmer; den smitter hele legemet og setter livets hjul i brand, og settes selv i brand av helvede.

⁶И езикът, тоя [цял] свят от нечестие, е огън. Между нашите [телесни] части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, [ни], а [сам] той се запалва от пъкъла.

⁷For all natur, både i dyr og i fugler, både i ormer og i sjødyr, temmes og er blitt temmet av den menneskelige natur;

⁷Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;

⁸men tungen kan intet menneske temme, det ustyrlige onde, full av dødelig gift.

⁸но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен [е] със смъртоносна отрова.

⁹Med den velsigner vi Herren og Faderen, og med den forbanner vi menneskene, som er skapt efter Guds billede.

⁹С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!

¹⁰Av samme munn utgår velsignelse og forbannelse. Mine brødre! dette må ikke være så.

¹⁰От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде.

¹¹Gir vel kilden av samme opkomme søtt og beskt vann?

¹¹Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?

¹²Kan vel et fikentre, mine brødre, bære oljebær, eller et vintre fiken? Heller ikke kan en salt kilde gi søtt vann.

¹²Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също [не може] солена вода да дава сладка.

¹³Hvem er vis og forstandig blandt eder? Han vise ved god ferd sine gjerninger i visdoms saktmodighet!

¹³Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

¹⁴Men har I besk avind og trettesyke i eders hjerter, da ros eder ikke mot sannheten og lyv ikke mot den!

¹⁴Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.

¹⁵Denne visdom kommer ikke ovenfra, men er jordisk, sanselig, djevelsk;

¹⁵Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;

¹⁶for hvor der er avind og trettesyke, der er urede og alt det som ondt er.

¹⁶защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

¹⁷Men den visdom som er ovenfra, er først og fremst ren, dernæst fredsommelig, rimelig, eftergivende, full av barmhjertighet og gode frukter, uten tvil, uten skrømt.

¹⁷Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

¹⁸Men rettferdighets frukt såes i fred for dem som holder fred.

¹⁸А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.