¹Da tok Job til orde og sa:

¹Тогава Иов в отговор рече:

²Hør aktsomt på mitt ord og la dette være den trøst I yder mig!

²Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

³Tål mig, så jeg kan få tale, og når jeg har talt, kan du spotte.

³Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

⁴Mon min klage gjelder et menneske? Eller hvorfor skulde min ånd ikke bli utålmodig?

⁴За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

⁵Vend eder til mig og bli forferdet og legg hånd på munn!

⁵Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

⁶Kommer jeg det i hu, så forferdes jeg, og mitt kjød gripes av skjelving.

⁶Само да си наумя [тия въпроси] ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

⁷Hvorfor blir de ugudelige i live, blir gamle og tiltar endog i velmakt?

⁷Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

⁸De ser sine barn trives omkring sig, og sine efterkommere har de for sine øine.

⁸Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

⁹Deres hus er sikre mot redsler, og Guds ris kommer ikke over dem.

⁹Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

¹⁰Hans okse parrer sig og spiller ikke, hans ku kalver og kaster ikke i utide.

¹⁰Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

¹¹De slipper sine barn ut som småfeet, og deres smågutter hopper omkring.

¹¹Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

¹²De synger til tromme og citar, og de gleder sig ved fløitens lyd.

¹²Пеят при [музиката на] тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

¹³De lever sine dager i lykke, og i et øieblikk farer de ned til dødsriket.

¹³Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

¹⁴Og dog sa de til Gud: Vik fra oss! Vi har ikke lyst til å kjenne dine veier.

¹⁴Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

¹⁵Hvad er den Allmektige, at vi skulde tjene ham, og hvad gagn skulde vi ha av å vende oss til ham med bønn?

¹⁵Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

¹⁶Ja*, men deres lykke står ikke i deres egen hånd. - **De ugudeliges tanker er langt fra mine tanker. / {* vil I si.} / {** Her begynner Jobs svar.}

¹⁶Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

¹⁷Hvor ofte utslukkes vel de ugudeliges lampe, og hvor ofte hender det at ulykke kommer over dem? Hvor ofte tildeler han dem vel smerter i sin vrede?

¹⁷Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! [Бог им] разпределя болезни в гнева Си.

¹⁸Hvor ofte blir de vel som strå for vinden, som agner stormen fører bort?

¹⁸Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

¹⁹Men Gud* gjemmer hans straff til hans barn. - **Ja, men han burde straffe ham selv, så han fikk kjenne det. / {* vil I si.} / {** Dette er Jobs svar.}

¹⁹[Думате]: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. [По-добре] нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

²⁰Med egne øine burde han få se sin undergang, og av den Allmektiges vrede burde han få drikke selv.

²⁰Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

²¹For hvad bryr han sig om sitt hus efter sin død, når hans måneders tall er ute?

²¹Защото какво наслаждение от дома си има [нечестивият] след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

²²Vil nogen lære Gud visdom, han som dømmer de høieste*? / {* d.e. englene.}

²²Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

²³Den ene dør midt i sin velmakt, helt trygg og rolig;

²³Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

²⁴hans kar var fulle av melk, og margen i hans ben var saftfull.

²⁴Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

²⁵Den andre dør med sorg i hjertet og har aldri nytt nogen lykke.

²⁵А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

²⁶Begge ligger de i støvet, og makk dekker dem.

²⁶Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

²⁷Se, jeg kjenner eders tanker og de onde råd hvormed I gjør urett mot mig;

²⁷Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

²⁸for I sier: Hvor er tyrannens hus, og hvor er det telt de ugudelige bor i?

²⁸Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

²⁹Har I aldri spurt dem som har faret vidt omkring? Og I vil vel ikke forkaste deres vidnesbyrd,

²⁹Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им [примери], -

³⁰at den onde spares på ulykkens dag, på vredens dag føres han unda.

³⁰Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

³¹Hvem foreholder ham hans ferd like i hans ansikt? og når han gjør noget, hvem gjengjelder ham det?

³¹Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

³²Til graven bæres han med ære, og over gravhaugen holder de vakt.

³²Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата [си].

³³Søt er hans hvile i dalens muld, og alle mennesker vandrer i hans spor, og det er ikke tall på dem som har gått foran ham.

³³Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

³⁴Hvor kan I da trøste mig med så tom en trøst? Av eders svar blir det bare troløshet tilbake.

³⁴Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава [само] лъжа?