¹Da tok Sofar fra Na'ama til orde og sa:

¹Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

²Derfor legger mine tanker mig svaret i munnen, og derfor stormer det i mig;

²Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

³hånende tilrettevisning må jeg høre, og min ånd gir mig svar ut fra min innsikt.

³Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

⁴Vet du da ikke at slik har det vært fra evighet, fra den tid mennesker blev satt på jorden,

⁴Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

⁵at de ugudeliges jubel er kort, og den gudløses glede bare varer et øieblikk?

⁵Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

⁶Stiger enn hans stolthet til himmelen, og når enn hans hode til skyen,

⁶Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,

⁷så går han dog likesom sitt skarn til grunne for evig; de som så ham, spør: Hvor er han?

⁷Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?

⁸Som en drøm flyr han bort, og ingen finner ham mere; han jages bort som et nattesyn.

⁸Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

⁹Det øie som så ham, ser ham ikke mere, og hans sted skuer ham ikke lenger.

⁹Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

¹⁰Hans barn må søke småfolks yndest, og hans hender må gi hans gods tilbake.

¹⁰Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

¹¹Hans ben var fulle av ungdomskraft, men nu ligger den med ham i støvet.

¹¹Костите му са пълни със [съгрешенията на] младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

¹²Smaker enn det onde søtt i hans munn, skjuler han det under sin tunge,

¹²Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,

¹³sparer han på det og slipper det ikke, men holder det tilbake under sin gane,

¹³Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

¹⁴så blir dog hans mat omskapt i hans innvoller og blir til ormegift i hans liv.

¹⁴Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще [се обърне] във вътрешностите му.

¹⁵Han slukte gods, og han må spy det ut igjen; Gud driver det ut av hans buk.

¹⁵Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

¹⁶Ormegift må han innsuge; huggormens tunge dreper ham.

¹⁶Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

¹⁷Han skal ikke få se bekker, elver av honning og elver av melk.

¹⁷Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

¹⁸Han må gi tilbake det han har tjent, og får ikke nyte det; meget gods har han vunnet, men han får liten glede av det.

¹⁸Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

¹⁹For han knuste småfolk og lot dem ligge der; han rante hus til sig, men får ikke bygge dem om;

¹⁹Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

²⁰han kjente aldri ro i sitt indre; han skal ikke slippe unda med sine skatter.

²⁰Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази [нищо] от това, което му е най-мило;

²¹Det var intet som undgikk hans grådighet; derfor varer ikke hans lykke.

²¹[Понеже] не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

²²Midt i hans rikdom blir det trangt for ham; hver nødlidende vender sin hånd mot ham.

²²Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

²³For å fylle hans buk sender Gud sin brennende vrede mot ham og lar sin mat regne på ham.

²³Когато се кани да напълни корема си, [Бог] ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато [още] яде.

²⁴Flykter han for våben av jern, så gjennemborer en bue av kobber ham.

²⁴Когато бяга от желязното оръжие, [Стрелата на] медния лък ще го прониже.

²⁵Når han så drar pilen ut av sin rygg, og den lynende odd kommer frem av hans galle, da faller dødsredsler over ham.

²⁵Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

²⁶Alt mørke er opspart for hans vel gjemte skatter; en ild som intet menneske puster til, fortærer ham; den eter det som er igjen i hans telt.

²⁶Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван [от човек] ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

²⁷Himmelen åpenbarer hans misgjerning, og jorden reiser sig mot ham.

²⁷Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.

²⁸Det han har samlet i sitt hus, føres bort, det skylles bort på Guds vredes dag.

²⁸Богатството на дома му ще изчезне, В деня на [Божия] гняв ще се разпилее.

²⁹Dette er den lodd som et ugudelig menneske får av Gud, den arv som er tilkjent ham av den Allmektige.

²⁹Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.