1Da tok Job til orde og sa:
1Тогава Иов в отговор рече:
2Hvor lenge vil I bedrøve min sjel og knuse mig med ord?
2До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3Det er nu tiende gang I håner mig og ikke skammer eder ved å krenke mig.
3Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4Har jeg virkelig faret vill, da blir min villfarelse min egen sak.
4Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5Vil I virkelig ophøie eder over mig og vise mig at min vanære har rammet mig med rette?
5Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6Så vit da at Gud har gjort mig urett og satt sitt garn omkring mig!
6Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7Se, jeg roper: Vold! - men jeg får intet svar; jeg skriker om hjelp, men det er ingen rett å få.
7Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8Min vei har han stengt, så jeg ikke kommer frem, og over mine stier legger han mørke.
8Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9Min ære har han avklædd mig og tatt bort kronen fra mitt hode.
9Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10Han bryter mig ned på alle kanter, så jeg går til grunne, og han rykker op mitt håp som et tre.
10Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11Han lar sin vrede brenne mot mig og akter mig som sin fiende.
11Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12Hans hærflokker kommer alle sammen og rydder sig vei mot mig, og de leirer sig rundt om mitt telt.
12Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13Mine brødre har han drevet langt bort fra mig, og mine kjenninger er blitt aldeles fremmede for mig.
13Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14Mine nærmeste holder sig borte, og mine kjente har glemt mig.
14Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15Mine husfolk og mine tjenestepiker akter mig for en fremmed; jeg er en utlending i deres øine.
15Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16Kaller jeg på min tjener, så svarer han ikke; med egen munn må jeg bønnfalle ham.
16Викам слугата си, и не отговаря, [При все че] с устата си му се моля.
17Min ånde er motbydelig for min hustru, og min vonde lukt for min mors sønner.
17Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,
18Endog barn forakter mig; vil jeg reise mig, så taler de mot mig.
18И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19Alle mine nærmeste venner avskyr mig, og de jeg elsket, har vendt sig mot mig.
19Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20Mine ben trenger ut gjennem min hud og mitt kjøtt, og bare tannhinnen er ennu urørt på mig.
20Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се [само] с кожата на зъбите си.
21Forbarm eder, forbarm eder over mig, I mine venner! For Guds hånd har rørt ved mig.
21Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22Hvorfor forfølger I mig likesom Gud og blir ikke mette av mitt kjøtt?
22Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23Men gid mine ord måtte bli opskrevet! Gid de måtte bli optegnet i en bok,
23О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24ja, med jerngriffel og bly for evig bli hugget inn i sten!
24Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25Men jeg - jeg vet min gjenløser lever, og som den siste skal han stå frem på støvet.
25Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26Og efterat denne min hud er blitt ødelagt, skal jeg ut fra mitt kjød skue Gud,
26И, като изтлее след кожата ми това [тяло], [Пак] вън от плътта си ще видя Бога:
27han som jeg skal skue, mig til gode, han som mine øine skal se og ikke nogen fremmed - mine nyrer tæres bort i mitt liv*. / {* av lengsel herefter, 2KO 5, 2.}
27Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. [За тая гледка] дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28Når I sier: Hvor vi skal forfølge ham! - I har jo funnet skylden hos mig -
28Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това [страдание] се намира в [самия] него!
29så frykt for sverdet! For vrede er en synd som er hjemfalt til sverd. Dette sier jeg forat I skal tenke på at det kommer en dom.
29Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията [нанесени] от меча, За да познаете, че има съд.