1Da tok Job til orde og sa:
1А Иов в отговор рече:
2Ennu idag gjelder min klage for å være gjenstridighet; min hånd hviler dog tungt på mitt sukk*. / {* d.e. jeg søker dog å dempe min klage.}
2И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.
3Bare jeg visste å finne ham og kunde komme frem til hans trone!
3Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
4Jeg skulde legge min sak frem for hans åsyn og fylle min munn med beviser.
4Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.
5Jeg skulde få vite de ord han vilde svare mig, og merke mig hvad han vilde si til mig.
5Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
6Skulde han da med full kraft stride mot mig? Mon ikke just han skulde akte på mine ord?
6Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
7Da skulde en rettskaffen mann gå i rette med ham, og jeg skulde slippe fra min dommer for all tid.
7Тогава [би станало явно, че] един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8Men går jeg mot øst, så er han ikke der; går jeg mot vest, så blir jeg ikke var ham;
8[Обаче], ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,
9er han virksom i nord, så ser jeg ham ikke; går han mot syd, så øiner jeg ham ikke.
9Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
10For han kjenner den vei jeg holder mig til; prøvde han mig, så skulde jeg gå frem av prøven som gullet.
10Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
11Min fot holdt sig i hans spor; jeg fulgte hans vei og bøide ikke av.
11Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12Fra hans lebers bud vek jeg ikke; fremfor min egen lov* aktet jeg på hans munns ord. / {* RMR 7, 23.}
12От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13Men han er den eneste, og hvem hindrer ham? Hvad hans sjel lyster, det gjør han.
13Но Той е на един [ум], и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
14For han fullbyrder det han har fastsatt for mig, og av sådant er det meget hos ham.
14Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
15Derfor reddes jeg for ham; tenker jeg på det*, så bever jeg for ham. / {* JBS 23, 14.}
15Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.
16Og Gud har knekket mitt mot, og den Allmektige har forferdet mig,
16Защото [сам] Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
17fordi jeg ikke blev rykket bort før mørket kom, og fordi han ikke skjulte ulykkens natt for mig.
17Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат [думите ми], Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.