¹Hvorfor lar den Allmektige aldri sine straffetider komme? Og hvorfor får de som kjenner ham, ikke se hans dager?

¹Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му [за съд?]

²Folk flytter grenseskjell; de raner fe og fører det på beite.

²Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

³Farløses asen driver de bort; enkens okse tar de i pant.

³Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

⁴Fattigfolk trenger de ut av veien; alle de saktmodige i landet må skjule sig.

⁴Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно [от тях].

⁵Ja, som villesler i ørkenen går de ut til sin gjerning og leter efter føde; ødemarken gir dem brød til barna.

⁵Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

⁶På marken høster de den ugudeliges fôr, og i hans vingård holder de efterhøst.

⁶Жънат фуража в нивата, [за да го ядат]. И берат лозата на неправедника;

⁷Nakne overnatter de uten klær og uten dekke i kulden.

⁷Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

⁸Av skyllregnet på fjellet blir de våte, og fordi de ikke har noget annet ly, trykker de sig inn til berget.

⁸Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

⁹Den farløse rives bort fra mors bryst, og armingens klær blir tatt som pant.

⁹[Други] грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

¹⁰Nakne går de, uten klær, og sultne bærer de kornbånd.

¹⁰Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

¹¹Mellem de ugudeliges murer perser de olje; de treder vinpersene og tørster.

¹¹Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

¹²Fra byen lyder døendes stønn, og de hårdt sårede skriker om hjelp; men Gud enser ikke slik urett.

¹²Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

¹³Andre er fiender av lyset; de kjenner ikke dets veier og holder sig ikke på dets stier.

¹³[Други] са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

¹⁴Før dag står morderen op, slår ihjel den som er arm og fattig, og om natten er han som tyven.

¹⁴Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

¹⁵Horkarlens øie speider efter skumringen; han sier: Intet øie ser mig, og han dekker sitt ansikt til.

¹⁵Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

¹⁶I mørket bryter de inn i husene, om dagen lukker de sig inne; lyset vil de ikke vite av.

¹⁶В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

¹⁷For nattens mørke er morgen for dem alle; de er velkjente med nattemørkets redsler.

¹⁷Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

¹⁸Hastig* rives de med av strømmen; forbannet blir deres arvedel i landet; de ferdes ikke mere på veien til vingårdene. / {* mener I.}

¹⁸Бърже се [отвличат] по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат [вече] към пътя за лозята.

¹⁹Tørke og hete sluker snevann, dødsriket dem som synder.

¹⁹[Както] сушата и топлината поглъщат водата от снега, [Така] и преизподнята грешните.

²⁰Hans mors liv glemmer ham, makken fortærer ham med lyst, ingen minnes ham mere, og ondskapen blir som et splintret tre.

²⁰Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

²¹Slik går det med den som har plyndret den ufruktbare, som ikke fødte, og aldri har gjort godt mot enker.

²¹Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

²²Men* Gud opholder voldsmennene lenge med sin kraft; de reiser sig igjen, skjønt de mistvilte om livet. / {* Dette er Jobs svar.}

²²Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

²³Han lar dem leve i trygghet og støtter dem; hans øine våker over deres veier.

²³[Бог] им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

²⁴De stiger høit; en liten stund, så er de ikke mere; de segner og dør som alle andre, og som aks-toppen skjæres de av.

²⁴Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички [други] си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

²⁵Og er det nu ikke så, hvem gjør mig da til løgner og mitt ord til intet?

²⁵И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?