¹Og Job blev ved å fremføre sin visdomstale og sa:

¹И Иов продължи беседата си като казваше:

²Så sant Gud lever, som har tatt min rett fra mig, den Allmektige, som har voldt mig bitter sorg

²В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,

³- for ennu er hele mitt livspust i mig og den Allmektiges ånde i min nese - :

³[Заклевам се, че] през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,

⁴Mine leber taler ikke urett, og min tunge taler ikke svik.

⁴Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.

⁵Det være langt fra mig å gi eder rett! Inntil jeg opgir ånden, lar jeg ikke min brødefrihet tas fra mig.

⁵Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.

⁶Jeg holder fast på min rettferdighet og slipper den ikke; mitt hjerte laster mig ikke for nogen av mine dager.

⁶Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.

⁷La min fiende stå der som en ugudelig, og min motstander som en urettferdig!

⁷Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззакония.

⁸For hvad håp har den gudløse, når Gud avskjærer hans liv, når han tar hans sjel fra ham?

⁸Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?

⁹Hører vel Gud hans skrik når trengsel kommer over ham?

⁹Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?

¹⁰Eller kan han glede sig i den Allmektige, kan han påkalle Gud til enhver tid?

¹⁰Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?

¹¹Jeg vil lære eder om Guds hånd; jeg vil ikke dølge hvad den Allmektige har i sinne.

¹¹Ще ви науча [това], [което е] в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ща да скрия.

¹²I har jo alle selv sett det; hvorfor fører I da så tom en tale?

¹²Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?

¹³Dette er det ugudelige menneskes lodd hos Gud og den arv som voldsmennene får av den Allmektige:

¹³Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:

¹⁴Får han mange barn, så er de hjemfalt til sverdet; hans ætlinger får ikke brød å mette sig med.

¹⁴Ако се умножават чадата му, [умножават се за меч]; И внуците му не ще се наситят с хляб.

¹⁵De av dem som slipper unda, legges i graven ved pest, og enkene holder ikke sørgefest over dem.

¹⁵Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.

¹⁶Når han dynger op sølv som støv og samler sig klær som lere,

¹⁶Ако и да натрупа сребро [много] като пръст, И приготви дрехи [изобилно] като кал,

¹⁷så blir det de rettferdige som klær sig med det han har samlet, og sølvet skal de skyldfrie dele.

¹⁷Може да приготви, но праведните ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.

¹⁸Som møllet har han bygget sitt hus og som den hytte en markvokter lager sig.

¹⁸Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.

¹⁹Rik legger han sig, og intet er tatt bort; han slår sine øine op, og det* er der ikke. / {* det han eide.}

¹⁹Богат ляга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си, и го няма;

²⁰Som en vannflom innhenter redsler ham, om natten fører en storm ham bort.

²⁰Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;

²¹Østenvinden løfter ham op, så han farer avsted, og den blåser ham bort fra hans sted.

²¹Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва от мястото му.

²²Gud skyter sine piler mot ham og sparer ham ikke; for hans hånd flyr han i hast.

²²Защото [Бог] ще хвърли върху него [беди], и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.

²³Folk klapper i hendene og håner ham og piper ham bort fra hans sted.

²³Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвирват [така, че ще бяга] от мястото си.