¹Sølvet har jo sin grube, og gullet, som renses, sitt finnested;

¹Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

²jern hentes frem av jorden, og sten smeltes til kobber.

²Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.

³De gjør ende på mørket, og inn i de innerste kroker gransker de stener som ligger i det sorte mørke;

³[Човекът] туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

⁴de bryter en sjakt langt borte fra menneskers bolig; der ferdes de glemt, dypt under menneskers føtter; der henger de og svever langt borte fra mennesker.

⁴Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците [рудничарите] се люлеят.

⁵Av jorden kommer det brød; men inne i den blir alt veltet om som av ild.

⁵Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

⁶Safiren har sin bolig i dens stener, og gullklumper finnes der.

⁶Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

⁷Ingen rovfugl kjenner stien dit ned, og intet falkeøie har sett den;

⁷Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.

⁸stolte rovdyr har ikke trådt på den, ingen løve har skredet frem over den.

⁸Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

⁹På den hårde sten legger de sin hånd, de velter hele fjell om fra grunnen av.

⁹[Човекът] простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

¹⁰I berget sprenger de ganger, og allehånde kostelige ting får de se.

¹⁰Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

¹¹De demmer for dryppet av vannårene og fører skjulte ting frem i lyset.

¹¹И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

¹²Men visdommen hvor skal den finnes? Og hvor har forstanden sin bolig?

¹²Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

¹³Intet menneske kjenner dens verd, og den finnes ikke i de levendes land.

¹³Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

¹⁴Dypet sier: I mig er den ikke, og havet sier: Den er ikke hos mig.

¹⁴Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

¹⁵Den kan ikke kjøpes for kostelig gull, og dens pris ikke opveies med sølv.

¹⁵Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

¹⁶Den opveies ikke med Ofirs gull, med den dyre onyks og safir.

¹⁶Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

¹⁷Gull og glass kommer ikke op imot den, og en kan ikke bytte den til sig for kar av fint gull.

¹⁷Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

¹⁸Koraller og krystall kan ikke engang nevnes, og det å eie visdom er bedre enn perler.

¹⁸Не ще се спомене корал или кристал [за покупката й. ]Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

¹⁹Etiopias topas kommer ikke op imot den; den kan ikke opveies med det reneste gull.

¹⁹Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

²⁰Hvor kommer da visdommen fra? Og hvor har forstanden sin bolig?

²⁰От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -

²¹Den er dulgt for alle levendes øine, den er skjult for himmelens fugler;

²¹Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

²²avgrunnen og døden sier: Bare et frasagn om den er kommet oss for øre.

²²Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

²³Gud kjenner veien til den, og han vet hvor den har sin bolig.

²³Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

²⁴For hans øie når til jordens ender; allting under himmelen ser han.

²⁴Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

²⁵Da han fastsatte vindens vekt og gav vannet dets mål,

²⁵За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

²⁶da han satte en lov for regnet og en vei for lynstrålen,

²⁶Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

²⁷da så han visdommen og åpenbarte den, da lot han den stå frem og utforsket den.

²⁷Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;

²⁸Og han sa til mennesket: Se, å frykte Herren, det er visdom, og å fly det onde er forstand.

²⁸И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.