¹Men før påskehøitiden, da Jesus visste at hans time var kommet da han skulde gå bort fra denne verden til Faderen - likesom han hadde elsket sine egne, som var i verden, så elsket han dem inntil enden.

¹А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.

²Og mens de holdt måltid, da djevelen allerede hadde inngitt Judas Iskariot, Simons sønn, i hjertet at han skulde forråde ham,

²И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),

³og da Jesus visste at Faderen hadde gitt alt i hans hender, og at han var utgått fra Gud og gikk til Gud,

³като знаеше [Исус], че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

⁴så står han op fra måltidet og legger sine klær av sig og tar et linklæde og binder om sig.

⁴стана от вечерята, сложи мантията Си {Гръцки: Дрехите Си.}, взе престилка и се препаса.

⁵Derefter slår han vann i et fat, og så begynte han å vaske disiplenes føtter og å tørke dem med linklædet som han var ombundet med.

⁵После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.

⁶Han kommer da til Simon Peter, og han sier til ham: Herre! vasker du mine føtter?

⁶И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?

⁷Jesus svarte og sa til ham: Hvad jeg gjør, forstår du ikke nu, men du skal skjønne det siden.

⁷Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.

⁸Peter sier til ham: Du skal aldri i evighet vaske mine føtter! Jesus svarte ham: Dersom jeg ikke vasker dig, har du ikke del med mig.

⁸Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.

⁹Simon Peter sier til ham: Herre! ikke bare mine føtter, men også hendene og hodet!

⁹Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

¹⁰Jesus sier til ham: Den som er badet, trenger ikke til å vaske annet enn føttene, men er ren over det hele; og I er rene, dog ikke alle.

¹⁰Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.

¹¹For han visste hvem det var som skulde forråde ham; derfor sa han: I er ikke alle rene.

¹¹Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.

¹²Da han nu hadde vasket deres føtter og tatt klærne på sig og atter satt sig til bords, sa han til dem: Skjønner I hvad jeg har gjort med eder?

¹²А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?

¹³I kaller mig mester og herre, og I sier det med rette, for jeg er det.

¹³Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.

¹⁴Har nu jeg, eders herre og mester, vasket eders føtter, så er også I skyldige å vaske hverandres føtter.

¹⁴И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.

¹⁵For jeg har gitt eder et forbillede, forat I skal gjøre som jeg har gjort med eder.

¹⁵Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.

¹⁶Sannelig, sannelig sier jeg eder: En tjener er ikke større enn sin herre, heller ikke en utsending større enn den som har sendt ham.

¹⁶Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

¹⁷Vet I dette, da er I salige, så sant I gjør det.

¹⁷Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

¹⁸Ikke om eder alle taler jeg; jeg vet hvem jeg har utvalgt; men Skriften skulde opfylles: Den som eter sitt brød med mig, har løftet sin hæl mot mig.

¹⁸Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но [това стана], за да се сбъдне писаното: "Който яде хляба Ми, [той] дигна своята пета против Мене".

¹⁹Fra nu av sier jeg eder det før det skjer, forat I, når det skjer, skal tro at det er mig.

¹⁹Отсега ви казвам [това нещо] преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз [това, което рекох].

²⁰Sannelig, sannelig sier jeg eder: Den som tar imot den jeg sender, han tar imot mig; men den som tar imot mig, han tar imot den som har sendt mig.

²⁰Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

²¹Da Jesus hadde sagt dette, blev han rystet i ånden, og vidnet og sa: Sannelig, sannelig sier jeg eder: En av eder skal forråde mig.

²¹Като рече това, Исус се развълнува в духа [Си], и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

²²Disiplene så på hverandre, de kunde ikke skjønne hvem det var han talte om.

²²Учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.

²³En av hans disipler satt til bords ved Jesu side, han som Jesus elsket;

²³А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.

²⁴til ham nikker da Simon Peter og sier til ham: Si hvem det er han taler om!

²⁴Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи [ни] за кого говори.

²⁵Han heller sig da op til Jesu bryst og sier: Herre! hvem er det?

²⁵А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?

²⁶Jesus svarer: Det er han som jeg gir det stykke jeg nu dypper. Han dypper da stykket, og tar og gir det til Judas, Simon Iskariots sønn.

²⁶Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.

²⁷Og efterat han hadde fått stykket, fór Satan inn i ham. Jesus sier da til ham: Hvad du gjør, det gjør snart!

²⁷И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

²⁸Men ingen av dem som satt til bords, skjønte hvad han mente med det han sa til ham;

²⁸А никой от седящите [на трапезата] не разбра защо му рече това;

²⁹nogen tenkte, fordi Judas hadde pungen, at Jesus sa til ham: Kjøp det vi trenger til høitiden! eller at han skulde gi noget til de fattige.

²⁹защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата {Гръцки: Торбичката [или], кутийката.}, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.

³⁰Da han nu hadde fått stykket, gikk han straks ut. Men det var natt.

³⁰И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.

³¹Da han nu var gått ut, sier Jesus: Nu er Menneskesønnen herliggjort, og Gud er herliggjort i ham.

³¹А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;

³²Er Gud herliggjort i ham, så skal også Gud herliggjøre ham i sig, og han skal snart herliggjøre ham.

³²и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.

³³Mine barn! ennu en liten stund er jeg hos eder; I skal lete efter mig, og som jeg sa til jødene: Dit jeg går, kan I ikke komme, således sier jeg nu også til eder.

³³Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.

³⁴Et nytt bud gir jeg eder, at I skal elske hverandre; likesom jeg har elsket eder, skal også I elske hverandre.

³⁴Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.

³⁵Derpå skal alle kjenne at I er mine disipler, om I har innbyrdes kjærlighet.

³⁵По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

³⁶Simon Peter sier til ham: Herre! hvor går du hen? Jesus svarte: Dit jeg går, kan du ikke følge mig nu, men du skal følge mig siden.

³⁶Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.

³⁷Peter sier til ham: Herre! hvorfor kan jeg ikke følge dig nu? Jeg vil sette mitt liv til for dig.

³⁷Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.

³⁸Jesus svarer: Vil du sette ditt liv til for mig? Sannelig, sannelig sier jeg dig: Hanen skal ikke gale før du har fornektet mig tre ganger.

³⁸Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене.