¹Seks dager før påske kom da Jesus til Betania, hvor Lasarus var, han som Jesus hadde opvakt fra de døde.

¹А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

²Der gjorde de et måltid for ham, og Marta gikk til hånde; men Lasarus var en av dem som satt til bords med ham.

²Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

³Maria tok da et pund ekte, såre kostelig nardus-salve og salvet Jesu føtter, og tørket hans føtter med sitt hår; og huset blev fylt av salvens duft.

³Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

⁴En av hans disipler, Judas Iskariot, han som skulde forråde ham, sier da:

⁴Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

⁵Hvorfor blev ikke denne salve solgt for tre hundre penninger og gitt til de fattige?

⁵Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

⁶Men dette sa han, ikke fordi de fattige lå ham på hjerte, men fordi han var en tyv og hadde pungen og tok det som blev lagt i den.

⁶А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката [или], кутийката.} вземаше [от] това, което пускаха в нея.

⁷Jesus sa da: La henne være! hun har gjemt den til min jordeferds dag;

⁷Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

⁸for de fattige har I alltid hos eder, men mig har I ikke alltid.

⁸Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.

⁹En stor mengde av jødene fikk da vite at han var der, og de kom, ikke bare for Jesu skyld, men også for å se Lasarus, som han hadde opvakt fra de døde.

⁹А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.

¹⁰Men yppersteprestene la råd op om også å drepe Lasarus,

¹⁰А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,

¹¹fordi mange av jødene for hans skyld gikk dit og trodde på Jesus.

¹¹защото поради него мнозина от юдеите отиваха [към страната на Исуса] и вярваха в Него.

¹²Den følgende dag, da meget folk som var kommet til høitiden, fikk høre at Jesus kom til Jerusalem,

¹²На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,

¹³tok de palmegrener og gikk ut for å møte ham, og ropte: Hosianna! Velsignet være han som kommer i Herrens navn, Israels konge!

¹³взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!

¹⁴Men Jesus fant et ungt asen og satte sig på det, således som skrevet er:

¹⁴А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: -

¹⁵Frykt ikke, Sions datter! Se, din konge kommer, sittende på en asenfole.

¹⁵"Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":

¹⁶Dette skjønte ikke hans disipler i førstningen; men da Jesus var blitt herliggjort, da kom de i hu at dette var skrevet om ham, og at de hadde gjort dette for ham.

¹⁶Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.

¹⁷Den hop som var i følge med ham, vidnet da at han hadde kalt Lasarus ut av graven og opvakt ham fra de døde;

¹⁷Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше [за това чудо].

¹⁸derfor var det også folket gikk ham i møte, fordi de hadde hørt at han hadde gjort dette tegn.

¹⁸По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

¹⁹Fariseerne sa da til hverandre: I ser at I intet utretter; se, all verden løper efter ham!

¹⁹За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

²⁰Men der var nogen grekere blandt dem som pleide å dra op for å tilbede på høitiden;

²⁰А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

²¹Disse gikk da til Filip, som var fra Betsaida i Galilea, og bad ham og sa: Herre! vi vil gjerne se Jesus.

²¹Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса.

²²Filip kommer og sier det til Andreas; Andreas og Filip kommer og sier det til Jesus.

²²Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.

²³Men Jesus svarer dem og sier: Timen er kommet da Menneskesønnen skal herliggjøres.

²³А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

²⁴Sannelig, sannelig sier jeg eder: Hvis ikke hvetekornet faller i jorden og dør, blir det bare det ene korn; men hvis det dør, bærer det megen frukt.

²⁴Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.

²⁵Den som elsker sitt liv, mister det, og den som hater sitt liv i denne verden, skal bevare det til evig liv.

²⁵Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

²⁶Om nogen er min tjener, han følge mig, og hvor jeg er, der skal også min tjener være; om nogen er min tjener, ham skal Faderen ære.

²⁶Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.

²⁷Nu er min sjel forferdet, og hvad skal jeg si? Fader, frels mig fra denne time! Dog nei, derfor er jeg kommet til denne time.

²⁷Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.

²⁸Fader, herliggjør ditt navn! Da kom en røst fra himmelen: Både har jeg herliggjort det og skal atter herliggjøre det.

²⁸Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.

²⁹Folket som stod der og hørte det, sa da at det hadde tordnet; andre sa: Det var en engel som talte til ham.

²⁹На това, народът, който стоеше там, като чу [гласа] каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.

³⁰Jesus svarte og sa: Ikke for min skyld kom denne røst, men for eders skyld.

³⁰Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.

³¹Nu holdes dom over denne verden; nu skal denne verdens fyrste kastes ut,

³¹Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

³²og når jeg blir ophøiet fra jorden, skal jeg drage alle til mig.

³²И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

³³Dette sa han for å gi til kjenne hvad for en død han skulde dø.

³³А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

³⁴Folket svarte ham: Vi har hørt av loven at Messias blir til evig tid; hvorledes kan da du si at Menneskesønnen skal ophøies? Hvem er denne Menneskesønn?

³⁴Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?

³⁵Jesus sa da til dem: Ennu en kort stund er lyset iblandt eder; vandre den stund I har lyset, forat ikke mørket skal komme over eder; den som vandrer i mørket, vet ikke hvor han går hen.

³⁵Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.

³⁶Tro på lyset den stund I har lyset, forat I kan bli lysets barn! Dette talte Jesus, og han gikk bort og skjulte sig for dem.

³⁶Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез {Гръцки: Синове на.} светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.

³⁷Men enda han hadde gjort så mange tegn for deres øine, trodde de ikke på ham,

³⁷Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

³⁸forat det ord av profeten Esaias skulde opfylles som han har sagt: Herre! hvem trodde det budskap vi hørte, og for hvem blev Herrens arm åpenbaret?

³⁸за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: - "Господи, кой [от нас] е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?

³⁹Og de kunde ikke tro, fordi Esaias atter har sagt:

³⁹Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: -

⁴⁰Han har blindet deres øine og forherdet deres hjerte, forat de ikke skal se med øinene og forstå med hjertet og omvende sig, så jeg kunde læge dem.

⁴⁰"Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля".

⁴¹Dette sa Esaias fordi han så hans herlighet og talte om ham.

⁴¹Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.

⁴²Allikevel var det mange som trodde på ham, også av rådsherrene, men for fariseernes skyld bekjente de det ikke, forat de ikke skulde bli utstøtt av synagogen;

⁴²Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не [Го] изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

⁴³for de vilde heller ha ære av mennesker enn ære av Gud.

⁴³защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.

⁴⁴Men Jesus ropte og sa: Den som tror på mig, tror ikke på mig, men på ham som har sendt mig,

⁴⁴А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.

⁴⁵og den som ser mig, ser ham som har sendt mig.

⁴⁵И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

⁴⁶Jeg er kommet som et lys til verden, forat hver den som tror på mig, ikke skal bli i mørket.

⁴⁶Аз дойдох [като] светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.

⁴⁷Og dersom nogen hører mine ord og ikke tar vare på dem, så dømmer ikke jeg ham; for jeg er ikke kommet for å dømme verden, men for å frelse verden;

⁴⁷И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

⁴⁸den som forkaster mig og ikke tar imot mine ord, har den som dømmer ham: det ord jeg har talt, det skal dømme ham på den ytterste dag.

⁴⁸Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

⁴⁹For jeg har ikke talt av mig selv, men Faderen, som har sendt mig, han har gitt mig befaling om hvad jeg skal si og hvad jeg skal tale,

⁴⁹Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.

⁵⁰og jeg vet at hans befaling er evig liv. Derfor, det jeg taler, det taler jeg således som Faderen har sagt mig.

⁵⁰И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.