¹Og det var en syk mann, Lasarus fra Betania, den by som Maria og hennes søster Marta bodde i.

¹Един [човек на име] Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

²Det var Maria som salvet Herren med salve og tørket hans føtter med sitt hår; det var hennes bror Lasarus som var syk.

²(А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

³Søstrene sendte da bud til ham og lot si: Herre! se, han som du elsker, er syk.

³И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

⁴Da Jesus hørte det, sa han: Denne sykdom er ikke til døden, men til Guds ære, forat Guds Sønn skal bli æret ved den.

⁴А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

⁵Men Jesus elsket Marta og hennes søster og Lasarus.

⁵А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.

⁶Da han nu hørte at han var syk, blev han ennu to dager på det sted hvor han var;

⁶Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.

⁷da først sa han til disiplene: La oss dra til Judea igjen!

⁷А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

⁸Disiplene sa til ham: Rabbi! nu nettop søkte jødene å stene dig, og du går atter dit?

⁸Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

⁹Jesus svarte: Er det ikke tolv timer i en dag? Den som vandrer om dagen, støter sig ikke, fordi han ser denne verdens lys;

⁹Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.

¹⁰men den som vandrer om natten, han støter sig, fordi lyset ikke er i ham.

¹⁰Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

¹¹Dette talte han; og derefter sier han til dem: Lasarus, vår venn, er sovnet inn; men jeg går for å vekke ham.

¹¹Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

¹²Disiplene sa da til ham: Herre! er han sovnet inn, da blir han frisk igjen.

¹²Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

¹³Jesus hadde talt om hans død; men de tenkte at han talte om almindelig søvn.

¹³Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

¹⁴Da sa Jesus rent ut til dem: Lasarus er død,

¹⁴Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

¹⁵og for eders skyld er jeg glad over at jeg ikke var der, forat I skal tro; men la oss gå til ham!

¹⁵И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

¹⁶Tomas, det er tvilling, sa da til sine meddisipler: La oss gå med, forat vi kan dø sammen med ham!

¹⁶Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

¹⁷Da nu Jesus kom, fant han at han allerede hadde ligget fire dager i graven.

¹⁷И тъй, като дойде Исус, намери, че [Лазар] бил от четири дни в гроба.

¹⁸Men Betania lå nær ved Jerusalem, omkring femten stadier derfra,

¹⁸А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

¹⁹og mange av jødene var kommet til Marta og Maria for å trøste dem i sorgen over deres bror.

¹⁹и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.

²⁰Da nu Marta fikk høre at Jesus kom, gikk hun ham i møte; men Maria satt hjemme i huset.

²⁰Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

²¹Marta sa da til Jesus: Herre! hadde du vært her, da var min bror ikke død;

²¹Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

²²men også nu vet jeg at alt det du beder Gud om, vil Gud gi dig.

²²Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

²³Jesus sier til henne: Din bror skal opstå.

²³Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.

²⁴Marta sier til ham: Jeg vet at han skal opstå i opstandelsen på den ytterste dag.

²⁴Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

²⁵Jesus sa til henne: Jeg er opstandelsen og livet; den som tror på mig, om han enn dør, skal han dog leve,

²⁵Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

²⁶og hver den som lever og tror på mig, skal aldri i evighet dø. Tror du dette?

²⁶и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

²⁷Hun sier til ham: Ja, Herre! jeg tror at du er Messias, Guds Sønn, han som skal komme til verden.

²⁷Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

²⁸Og da hun hadde sagt dette, gikk hun bort og kalte i stillhet på sin søster Maria og sa: Mesteren er her og kaller på dig.

²⁸И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

²⁹Da hun hørte det, stod hun hastig op og gikk til ham;

²⁹И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

³⁰men Jesus var ennu ikke kommet inn i byen, han var på det sted hvor Marta hadde møtt ham.

³⁰Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.

³¹Da nu de jøder som var hos henne i huset og trøstet henne, så at Maria stod hastig op og gikk ut, fulgte de med henne; de tenkte at hun gikk bort til graven for å gråte der.

³¹А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.

³²Da nu Maria kom dit hvor Jesus var, og så ham, falt hun ned for hans føtter og sa til ham: Herre! hadde du vært her, da var min bror ikke død.

³²И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

³³Da nu Jesus så henne gråte, og så de jøder gråte som var kommet med henne, blev han oprørt i sin ånd og rystet og sa:

³³Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.

³⁴Hvor har I lagt ham? De sa til ham: Herre, kom og se!

³⁴И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

³⁵Jesus gråt.

³⁵Исус се просълзи.

³⁶Jødene sa da: Se hvor han elsket ham!

³⁶Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

³⁷Men nogen av dem sa: kunde ikke han som har åpnet den blindes øine, også ha gjort at denne ikke var død?

³⁷А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

³⁸Jesus blev da atter oprørt i sin sjel, og kom til graven; det var en hule, og det lå en sten over den.

³⁸Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

³⁹Jesus sier: Ta stenen bort! Marta, den dødes søster, sier til ham: Herre! han stinker allerede, for han har ligget fire dager.

³⁹Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в [гроба].

⁴⁰Jesus sier til henne: Sa jeg dig ikke at dersom du tror, skal du se Guds herlighet?

⁴⁰Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

⁴¹De tok da stenen bort. Men Jesus løftet sine øine mot himmelen og sa: Fader! jeg takker dig fordi du har hørt mig.

⁴¹И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

⁴²Jeg visste jo at du alltid hører mig, men for folkets skyld som står omkring, sa jeg det, forat de skal tro at du har utsendt mig.

⁴²Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

⁴³Og da han hadde sagt dette, ropte han med høi røst: Lasarus, kom ut!

⁴³Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

⁴⁴Da kom den døde ut, bundet med liksvøp på føtter og hender, og om hans ansikt var bundet en svededuk. Jesus sier til dem: Løs ham og la ham gå!

⁴⁴Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

⁴⁵Mange av jødene, som var kommet til Maria og hadde sett det han gjorde, trodde da på ham;

⁴⁵Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори [Исус], повярваха в Него.

⁴⁶men nogen av dem gikk avsted til fariseerne og sa dem hvad Jesus hadde gjort.

⁴⁶А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

⁴⁷Yppersteprestene og fariseerne kalte da rådet sammen til møte og sa: Hvad skal vi gjøre? for dette menneske gjør mange tegn.

⁴⁷Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

⁴⁸Lar vi ham holde ved således, da vil alle tro på ham, og romerne vil komme og ta både vårt sted og vårt folk.

⁴⁸Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.

⁴⁹Men en av dem, Kaifas, som var yppersteprest det år, sa til dem:

⁴⁹А един от тях [на име] Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

⁵⁰I forstår ingenting, heller ikke tenker I på at det er til gagn for eder at ett menneske dør for folket og ikke hele folket går til grunne.

⁵⁰нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

⁵¹Dette sa han ikke av sig selv, men da han var yppersteprest det år, spådde han at Jesus skulde dø for folket,

⁵¹Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

⁵²og ikke for folket alene, men for også å samle til ett de Guds barn som er spredt omkring.

⁵²и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

⁵³Fra den dag av la de råd op om å slå ham ihjel.

⁵³И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

⁵⁴Jesus gikk derfor ikke lenger åpenlyst omkring blandt jødene, men drog derfra til landet nær ved ørkenen, til en by som heter Efraim, og han blev der med sine disipler.

⁵⁴Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.

⁵⁵Men jødenes påske var nær, og mange drog før påsken fra landet op til Jerusalem for å rense sig.

⁵⁵А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

⁵⁶De lette da efter Jesus, og talte sig imellem mens de stod i templet: Hvad tror I? kommer han slett ikke til høitiden?

⁵⁶И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?

⁵⁷Men yppersteprestene og fariseerne hadde påbudt at om nogen fikk vite hvor han var, skulde han melde det, så de kunde gripe ham.

⁵⁷А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.