¹Sannelig, sannelig sier jeg eder: Den som ikke går inn i fårestien gjennem døren, men stiger over annensteds, han er en tyv og en røver;

¹Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.

²men den som går inn gjennem døren, han er fårenes hyrde.

²А който влиза през вратата, овчар е на овцете.

³For ham lukker dørvokteren op, og fårene hører hans røst, og han kaller sine får ved navn og fører dem ut.

³Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.

⁴Når han har fått alle sine får ut, går han foran dem, og fårene følger ham, fordi de kjenner hans røst;

⁴Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.

⁵men en fremmed følger de ikke, de flyr fra ham, fordi de ikke kjenner de fremmedes røst.

⁵А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.

⁶Denne lignelse sa Jesus til dem; men de skjønte ikke hvad det var han talte til dem.

⁶Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.

⁷Jesus sa da atter til dem: Sannelig, sannelig sier jeg eder: Jeg er døren til fårene.

⁷Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.

⁸Alle de som er kommet før mig, er tyver og røvere; men fårene har ikke hørt dem.

⁸Всички, които са дошли преди Мене са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.

⁹Jeg er døren; den som går inn gjennem mig, han blir frelst, og han skal gå inn og gå ut og finne føde.

⁹Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.

¹⁰Tyven kommer bare for å stjele og myrde og ødelegge; jeg er kommet forat de skal ha liv og ha overflod.

¹⁰Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.

¹¹Jeg er den gode hyrde; den gode hyrde setter sitt liv til for fårene.

¹¹Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.

¹²Men den som er leiesvenn og ikke hyrde, den som ikke eier fårene, han ser ulven komme, og forlater fårene og flyr, og ulven røver dem og jager dem fra hverandre;

¹²Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.

¹³for han er en leiesvenn, og fårene ligger ham ikke på hjerte.

¹³[Той бяга] защото е наемник, и не го е грижа за овцете.

¹⁴Jeg er den gode hyrde, og jeg kjenner mine og kjennes av mine,

¹⁴Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,

¹⁵likesom Faderen kjenner mig, og jeg kjenner Faderen; og jeg setter mitt liv til for fårene.

¹⁵също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.

¹⁶Jeg har også andre får, som ikke hører til denne sti; også dem skal jeg føre frem, og de skal høre min røst, og det skal bli én hjord, én hyrde.

¹⁶И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.

¹⁷Derfor elsker Faderen mig, fordi jeg setter mitt liv til for å ta det igjen.

¹⁷Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.

¹⁸Ingen tar det fra mig, men jeg setter det til av mig selv. Jeg har makt til å sette det til, og jeg har makt til å ta det igjen; dette bud fikk jeg av min Fader.

¹⁸Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.

¹⁹Det blev atter splid iblandt jødene på grunn av disse ord,

¹⁹Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.

²⁰og mange av dem sa: Han er besatt og gal; hvorfor hører I på ham?

²⁰Мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате?

²¹Andre sa: Dette er ikke besatt manns tale; kan vel en ond ånd åpne blindes øine?

²¹Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?

²²Men det var tempelvielsens fest i Jerusalem. Det var vinter,

²²И настъпи в Ерусалим празникът на освещението [на храма]. Беше зима;

²³og Jesus gikk omkring i templet i Salomos buegang.

²³и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма.

²⁴Jødene flokket sig da om ham og sa til ham: Hvor lenge vil du holde oss i uvisshet? Er du Messias, da si oss det rent ut!

²⁴Между това юдеите Го заобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в съмнение? Ако си Ти Христос, кажи ни ясно.

²⁵Jesus svarte dem: Jeg har sagt eder det, og I tror det ikke; de gjerninger jeg gjør i min Faders navn, de vidner om mig;

²⁵Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.

²⁶men I tror ikke, fordi I ikke er av mine får.

²⁶Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.

²⁷Mine får hører min røst, og jeg kjenner dem, og de følger mig,

²⁷Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.

²⁸og jeg gir dem evig liv, og de skal aldri i evighet fortapes, og ingen skal rive dem ut av min hånd.

²⁸И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.

²⁹Min Fader, som har gitt mig dem, er større enn alle, og ingen kan rive dem ut av min Faders hånd;

²⁹Отец Ми, Който Ми [ги] даде, е по-голям от всички; и никой не може да [ги] грабне от ръката на Отца.

³⁰jeg og Faderen, vi er ett.

³⁰Аз и Отец едно сме.

³¹Jødene tok da atter op stener for å stene ham.

³¹Юдеите пак взеха камъни за да Го убият.

³²Jesus svarte dem: Mange gode gjerninger har jeg vist eder fra min Fader; hvilken av dem er det I stener mig for?

³²Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела [искате да] Ме убиете с камъни?

³³Jødene svarte ham: For nogen god gjerning stener vi dig ikke, men for gudsbespottelse, og fordi du som er et menneske, gjør dig selv til Gud.

³³Юдеите Му отговориха: Не за добро дело [искаме да] Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.

³⁴Jesus svarte dem: Står det ikke skrevet i eders lov: Jeg har sagt: I er guder?

³⁴Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох, богове сте вие"?

³⁵Når da loven kaller dem guder som Guds ord utgikk til - og Skriften kan ikke gjøres ugyldig -

³⁵Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши),

³⁶sier da I til ham som Faderen har helliget og sendt til verden: Du spotter Gud, fordi jeg sa: Jeg er Guds Sønn?

³⁶то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?

³⁷Gjør jeg ikke min Faders gjerninger, da tro mig ikke;

³⁷Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва;

³⁸men gjør jeg dem, da tro gjerningene, om I ikke tror mig, forat I kan skjønne og forstå at Faderen er i mig og jeg i ham!

³⁸но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.

³⁹De søkte da atter å gripe ham, men han slapp ut av deres hånd.

³⁹Пак искаха да Го хванат; но Той избяга от ръката им.

⁴⁰Og han drog atter bort til hin side av Jordan, til det sted hvor Johannes først døpte og han blev der.

⁴⁰И отиде отвъд Иордан, на мястото, гдето Иоан по-преди кръщаваше и остана там.

⁴¹Og mange kom til ham, og de sa: Johannes gjorde vel ikke noget tegn, men alt det som Johannes sa om denne, var sant.

⁴¹И мнозина дойдоха при Него; и казаха: Иоан не извърши никое знамение; но всичко, що каза Иоан за Този беше истинно.

⁴²Og mange trodde på ham der.

⁴²И там мнозина повярваха в Него.