¹Og da han gikk videre, så han en mann som var født blind.

¹И когато заминаваше, видя един сляпороден човек.

²Og hans disipler spurte ham: Rabbi! hvem er det som har syndet, han eller hans foreldre, siden han skulde fødes blind?

²И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?

³Jesus svarte: Hverken han har syndet eller hans foreldre, men det var forat Guds gjerninger skulde åpenbares på ham.

³Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.

⁴Jeg må gjøre hans gjerninger som har sendt mig, så lenge det er dag; natten kommer da ingen kan arbeide.

⁴Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.

⁵Mens jeg er i verden, er jeg verdens lys.

⁵Когато съм в света, светлина съм на света.

⁶Da han hadde sagt dette, spyttet han på jorden og gjorde en deig av spyttet og smurte deigen på hans øine.

⁶Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;

⁷og han sa til ham: Gå og vask dig i dammen Siloa, det er utlagt: utsendt. Han gikk da bort og vasket sig, og kom tilbake seende.

⁷и рече му: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, уми се, и дойде прогледал.

⁸Grannene og de som før hadde sett ham sitte og tigge, sa da: Er det ikke han som satt og tigget?

⁸А съседите и ония, които бяха виждали по-преди, че беше просяк, казваха: Не е ли този, който седеше и просеше?

⁹Andre sa: Jo, det er han; andre sa: Nei, men han ligner ham. Han selv sa: Det er mig.

⁹Едни казваха: Той е; други казваха: Не, а прилича на него. Той каза: Аз съм.

¹⁰De sa da til ham: Hvorledes blev dine øine åpnet?

¹⁰Затова му рекоха: Тогава как ти се отвориха очите?

¹¹Han svarte: Den mann som heter Jesus, gjorde en deig og smurte på mine øine og sa til mig: Gå til Siloa og vask dig! Da jeg så gikk bort og vasket mig, fikk jeg mitt syn.

¹¹Той отговори: Човекът който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми, и рече ми: Иди на Силоам и умий се. И тъй отидох, и като се умих прогледах.

¹²De sa til ham: Hvor er han? Han sier: Jeg vet ikke.

¹²Тогава му рекоха: Где е Той? Казва: Не зная.

¹³Da fører de ham som hadde vært blind, frem for fariseerne.

¹³Завеждат при фарисеите някогашния слепец.

¹⁴Men det var sabbat den dag da Jesus gjorde deigen og åpnet hans øine.

¹⁴А беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите.

¹⁵Fariseerne spurte ham da likeså hvorledes han hadde fått sitt syn. Han sa til dem: Han la en deig på mine øine, og jeg vasket mig, og nu ser jeg.

¹⁵И тъй, пак го питаха и фарисеите как е прогледал. И той им рече: Кал тури на очите ми, умих се и гледам.

¹⁶Nogen av fariseerne sa da: Denne mann er ikke fra Gud, siden han ikke holder sabbaten. Andre sa: Hvorledes kan en synder gjøre sådanne tegn? Og det var splid iblandt dem.

¹⁶Затова някои от фарисеите казваха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор по между им.

¹⁷Da sier de atter til den blinde: Hvad sier du om ham, siden det var dine øine han åpnet? Han sa: Han er en profet.

¹⁷Казват пак на слепеца: Ти що казваш за Него, като ти е отворил очите? И той рече: Пророк е.

¹⁸Jødene trodde da ikke om ham at han hadde vært blind og fått sitt syn, før de fikk kalt for sig foreldrene til ham som hadde fått sitt syn,

¹⁸Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на прогледалия,

¹⁹og de spurte dem: Er dette eders sønn som I sier er født blind? Hvorledes går det da til at han nu ser?

¹⁹та ги попитаха казвайки: Тоя ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?

²⁰Hans foreldre svarte: Vi vet at dette er vår sønn, og at han er født blind;

²⁰Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син, и че се роди сляп;

²¹men hvorledes det er gått til at han nu ser, det vet vi ikke, eller hvem som har åpnet hans øine, det vet vi heller ikke; spør ham selv! han er gammel nok, han vil selv svare for sig.

²¹а как сега вижда, не знаем; или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е на възраст, сам нека говори за себе си.

²²Dette sa hans foreldre fordi de fryktet for jødene; for jødene var allerede kommet overens om at dersom nogen bekjente ham å være Messias, skulde han utstøtes av synagogen;

²²Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал, [че е] Христос.

²³derfor sa hans foreldre: Han er gammel nok; spør ham selv!

²³По тая причина родителите му рекоха: Той е на възраст, него питайте.

²⁴De kalte da annen gang den mann for sig som hadde vært blind, og sa til ham: Gi Gud ære! Vi vet at dette menneske er en synder.

²⁴И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.

²⁵Han svarte da: Om han er en synder, vet jeg ikke; én ting vet jeg, at jeg som var blind, nu ser.

²⁵А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.

²⁶De sa da til ham: Hvad gjorde han med dig? hvorledes åpnet han dine øine?

²⁶Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?

²⁷Han svarte dem: Jeg har allerede sagt eder det, og I hørte ikke på det; hvorfor vil I atter høre det? Kanskje også I vil bli hans disipler?

²⁷Отговори им: Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?

²⁸Da skjelte de ham ut og sa: Du er hans disippel, men vi er Mose disipler.

²⁸Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.

²⁹Vi vet at til Moses har Gud talt, men hvor denne er fra, vet vi ikke.

²⁹Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.

³⁰Mannen svarte dem: Dette er da underlig at ikke I vet hvor han er fra, og han har dog åpnet mine øine.

³⁰Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете от къде е, но [пак] ми отвори очите.

³¹Vi vet at Gud hører ikke syndere, men den som er gudfryktig og gjør hans vilje, ham hører han.

³¹Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.

³²Så lenge verden har stått, er det uhørt at nogen har åpnet øinene på en blindfødt;

³²А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек.

³³var ikke denne mann fra Gud, da kunde han intet gjøre.

³³Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори.

³⁴De svarte ham: Du er helt igjennem født i synder, og du vil lære oss? Og de kastet ham ut.

³⁴Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха вън. {Или: Отлъчиха го.}

³⁵Jesus fikk høre at de hadde kastet ham ut, og da han traff ham, sa han: Tror du på Guds Sønn?

³⁵Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син?

³⁶Han svarte: Hvem er han da, Herre, så jeg kan tro på ham?

³⁶Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?

³⁷Jesus sa til ham: Du har sett ham; og han som her taler med dig, han er det.

³⁷Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е.

³⁸Han sa: Jeg tror, Herre! og falt ned for ham.

³⁸А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.

³⁹Og Jesus sa: Til dom er jeg kommet til denne verden, forat de som ikke ser, skal se, og de som ser, skal bli blinde.

³⁹И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.

⁴⁰Nogen av fariseerne, som var sammen med ham, hørte dette og sa til ham: Kanskje vi også er blinde?

⁴⁰Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи?

⁴¹Jesus sa til dem: Var I blinde, da hadde I ikke synd; men nu sier I: Vi ser; derfor blir eders synd.

⁴¹Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но [понеже] сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.